Определение № 13809 от 26.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13809 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261100506162 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248,ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от А. А., чрез адв. Г., срещу Определение № 9605/10.03.2026 г. постановено по гр.д. № 28553/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, с което е оставено без уважение искането на А. А. за изменение на Решение № 1645 от 28.01.2026г. по гр.д. № 28553/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно като се излагат следните съображения: твърди се, че първата в мотивите на процесното определение се съдържало вътрешно противоречие, тъй като от една страна съдът приел възражението в заповедното производство за мотивирано, но от друга страна определил подаването на възражението като чисто формално действие. Поддържа се, че СРС игнорирал факта, че общият материален интерес по исковете бил значителен, което следвало да изключи определянето на възнаграждение в символични и несправедливи размери. Оспорва извода на съда, че неявяването на две от пет заседания е основание за драстично намаляване на хонорара, тъй като работата на адвоката не изисквала само физическо присъствие, а включвала предварителен правен анализ, изготвяне на отговор на искова молба и изграждане на защитна теза. Счита, че съобразно практиката на СЕС, националният съд не бил безусловно обвързан от НМРАВ и трябвало да направи реална преценка на действително положения труд, а не да определя „символични“ суми. Поддържа се, че тъй като защитата била предоставена при условията на чл.38 от ЗА адвокатът поемал риска да не получи нищо при неуспех, поради което присъденото възнаграждение при успех трябвало да е справедливо и обосновано, за да не се обезценява адвокатският труд. Моли съдът да отмени процесното определение и вместо него да постанови друго, с което да му присъди 536 лева адвокатски хонорар за заповедното и 773 лева хонорар за исковото производство, които да бъдат редуцирани съобразно отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Твърди се, че делото пред първата инстанция било стандартно с установена съдебна практика и не надхвърляло обичайната сложност за този вид спорове.

Счита, че адвокатът на ответника се е явил само на три от пет съдебни заседания, което обективно намалявало обема на работата му. Поддържа се, че материалният интерес бил само един от критериите и не можел механично да обоснове високи хонорари за стандартна и повторяема правна работа. Твърди, че рискът при оказването на безплатна правна помощ не бил основание за завишаване на хонорарите, тъй като в противен случай институтът би се превърнал в механизъм за получаване на прекомерни суми за сметка на насрещната страна. По изложените съображения моли съдът да потвърди обжалваното определение.

1

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу акт който подлежи на обжалване, поради което е допустима, като по същество съдът намира следното:

С Решение № 1645 от 28.01.2026г. по гр.д. № 28553/2024 г. по описа на СРС съдът е присъдил на адвоката на ответника, на основание чл.78,ал.3 от ГПК във вр. с чл.38,ал.2 от ЗА, сумата от 36,88 евро (с левова равностойност от 72,13 лева), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника в заповедното производство, както и сумата от 73,76 евро представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника в исковото производство. За да достигне до този краен резулатат СРС е приел, че не е обвързан от НМРАВ и съобразно фактическата и правна сложност на делото, размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия и продължителността на производството, на адвоката на ответника, следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лева за заповедното производство и 300 лева за исковото, като с оглед частичното отхвърляне на предявените искове е присъдила по съразмерност посочените по- горе суми.

С молба по чл.248,ал.1 ГПК от 16.02.2026 г. ответника е поискал съдът да измени процесното решение в частта за разноските, като му присъди адвокатски хонорар съобразно представения списък на разноските и предвидените в НМРАВ минимуми. С процесното определение съдът е оставил без уважение искането по чл.248,ал.1 от ГПК, като е приел, че определеното възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора и извършените от адвоката процесуални действия, в това число и неявяването на две от пет заседания и оттегляне на направено оспорване на документ по чл.193 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:

По размера на възнаграждението в заповедното производство: Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което и в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а само указания до заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Това производство няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника /в този смисъл определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., ТК, І т. о. на ВКС/. Затова според настоящия състав, доколкото процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. случаи, то възнаграждението, съобразно § 1 от ДР на Наредбата, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида и същността на процесуалното действие.

Правоприлагането по аналогия почива върху идеята за правното равенство, правната симетрия и справедливостта. Подобни, сходни случаи трябва да се уреждат по подобен начин, защото едни и същи са принципите на законодателството, една и съща е справедливостта, един и същ и постоянен е подходът на законодателя. Сходните случаи трябва да се решават по еднакъв начин. Тази е логическата основа на способите за запълването на празнотите в правото. Аналогията на закона предполага два подобни случая, от които единият е уреден в закона, а другият не е уреден. Ето защо в конкретния случай следва да се приложи хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на други молби, за което е предвидено възнаграждението в размер на сумата от 50, 00 лева / 25,56 евро/. В този смисъл е и произнасянето на настоящия съдебен състав при други сходни казуси – напр. Определение постановено по ч. гр. д. № 7873/2025 г. по описа на СГС. С оглед на обстоятелството, че първата инстанция е присъдила по- висок размер на възнаграждението на адвоката за заповедното производство, съдът намира, че в тази й част частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

2

По размера на възнаграждението в исковото производство:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1.2.0024 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение/ виж изрично в този смисъл Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., ТК/.

В Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о., ТК примерно са изброени критериите от които следва да се ръководи съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Те са фактическата и правна сложност на делото; качеството на защитата; минималната часова ставка в Република България. Настоящото производство не се характеризира с голяма правна и фактическа сложност, тъй като разглежданите в него въпроси са отдавна изяснени в съдебната практика, по тях не съществува никакво противоречие, а исковите молби на страните са еднотипни, с оглед на типовия характер на договорите за потребителски кредит. Пред първата инстанция процесуалният представител на ответника е подал единствено молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, заедно със списък на разноските. Настоящият състав на съда намира, че с оглед на дадените критерии предвидения в Наредбата минимум се явява прекомерно завишен с оглед на предмета на исковото производство, като намира възнаграждение в размер на 200 лева за съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като тази сума ответника следва да бъде осъден да заплати на ответника. Предвид обстоятелството, че първата инстанция е присъдила на адвоката на ответника сумата от 144,27 лева, то настоящият състав намира, че ищеца следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ответника сумата от още 28,49 евро / 55,73 лева/.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 и ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящото определение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9605/10.03.2026 г. постановено по гр.д. № 28553/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на адв. С.Д. Г., в качеството му на процесуален представител на ответника А. А., за изменение на Решение № 1645 от 28.01.2026г. по гр.д. № 28553/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските, за сумата от 28,49 евро, представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ в исковото производство, като ИЗМЕНЯ Определение № 9605/10.03.2026 г. постановено по гр.д. № 28553/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.38,ал.2 от ЗА, „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, да заплати на адвокат С.Д. Г. 3 член на САК, ЕГН ********** сумата от още 28,49 евро, представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ в исковото производство пред СРС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9605/10.03.2026 г. постановено по гр.д. № 28553/2024 г. по описа на СРС, 27 състав в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.