Определение № 34952 от 25.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34952 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110103631 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. К. О. срещу „С.Г.Г.“ ЕАД.

Съдът след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

I.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че през м. ноември 2025 г., след извършено от него запитване до Централния кредитен регистър при БНБ, получил справка, от която установил, че спрямо него е отразено задължение към ответника „С.Г.Г.“ ЕАД в размер на 1294 лв., равностойни на 661,61 евро, с посочена дата 11.11.2025 г. Твърди, че от данните в справката разбрал, че вземането произтича от договор за кредит от 09.05.2007 г., като първоначалният кредитор е „ЕОС М.“ ЕООД, а вземането впоследствие е било придобито от „С.Г.Г.“ ЕАД. Ищецът сочи, че преди получаването на справката от ЦКР не е знаел за твърдяното задължение 1 към ответника, не му било известно кога и на какво основание ответното дружество е придобило вземането, нито от кого. Сочи, че до този момент „С.Г.Г.“ ЕАД не го е търсило за заплащане на процесното задължение. След като установил отразяването на задължението в ЦКР, ищецът се свързал с ответното дружество, при което служител на ответника му предоставил срок до края на февруари 2026 г. да заплати сумата от 1294 лв./661,61 евро, като му било заявено, че при неплащане ще бъдат предприети мерки за събиране на вземането. Според ищеца в разговора били отправени и предупреждения относно възможните неблагоприятни последици от неизпълнението, а накрая му било обяснено, че ако приеме да заплати сумата, би могъл да се възползва от отстъпки. Ищецът оспорва съществуването на вземането, а при условията на евентуалност се позовава и на изтекла погасителна давност, като сочи, че договорът е от 2007 г., поради което към 2026 г. са изминали повече от деветнадесет години. Излагат се съображения, че наличието на процесното задължение в ЦКР, съчетано с проведената комуникация с ответника и заявеното намерение за предприемане на действия по събирането му, обуславя правния му интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.

При тези твърдения моли да бъде признато за установено по отношение на „С.Г.Г.“ ЕАД, че не дължи сумата от 1294 лв., равностойни на 661,61 евро, представляваща отразеното в ЦКР задължение по процесния кредит.

Претендира и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С.Г.Г.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който счита предявения отрицателен установителен иск за допустим и основателен и го признава изцяло, като изрично иска постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

Ответникът оспорва твърдението, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като твърди, че не е предприемал съдебни или извънсъдебни действия за събиране на процесното вземане, включително не е отправял до ищеца покани за доброволно плащане. На това основание счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските следва да бъдат възложени върху ищеца независимо от признанието на иска.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, 2 ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „С.Г.Г.“ ЕАД, че ищецът Н. К. О. не дължи сумата от 661,61 евро (1294 лв.), представляваща вземане по договор за кредит от 09.05.2007 г., придобито от ответника и отразено като задължение на ищеца в Централния кредитен регистър при БНБ.

III.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

С оглед признанието на иска и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни и ненуждаещи се от доказване са всички обстоятелства от фактическия състав на предявената претенция.

СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, относими са обстоятелствата, дали кредиторът е поддържал дължимостта на вземането, дали е разполагал с изпълнителен титул или друга възможност за принуда и дали е предприемал действия спрямо длъжника, като в доказателствена тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си в тази насока.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца като не необходими.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2026 г., от 9,45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4