Акт от 18.01.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./...... 01.2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар М.П., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 987 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, заведена с вх.

№19434/19.06.2015г. по описа на ВОС, поправена по реда на чл.129, ал.2 и 5 от ГПК с молби вх. №38264/23.12.2015г. и вх. №15935/03.06.2016г., на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Околовръстен път” №260, подадена чрез пълномощник адвокат Делян Манчев, САК.

Със същата срещу С.Й.С., ЕГН **********, и

С.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, са предявени установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за установяване спрямо ответниците съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №2449/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, заповед за изпълнение №1366/25.02.2015г., за сумата 924,86 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №НL23768/20.08.2007г. и Приложение от 22.08.2007г. към него, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 18.05.2010г., Допълнително споразумение от 24.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.10.2011г. и Допълнително споразумение от 27.12.2012г. за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата; както и за сумата 4 663,37 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г., както и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца - кредитор сумата 52 428,24 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №НL23768/20.08.2007г. и Приложение от 22.08.2007г. към него, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 18.05.2010г., Допълнително споразумение от 24.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.10.2011г. и Допълнително споразумение от 27.12.2012г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 335,46 лева, представляваща дължими банкови такси за периода от

14.01.2013г. до 20.02.2014г.

Претендира се и осъждане на ответниците да репарират на ищеца направените в настоящото исково производство разноски, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

Ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София твърди, че по силата на сключен договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №НL23768/20.08.2007г. е предоставил на кредитополучателите (респ. съдлъжници) С.Й.С., гр. Варна и С.Н.С.,*** парична сума в размер на 50 000 лв., като за обезпечение е била учредена договорна ипотека.

Преди подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (24.02.2014г.) към този договор били сключени и четири допълнителни споразумения от 18.05.2010г., 24.01.2011г., 28.10.2011г. и 27.12.2012г., подписани от всички страни по договора. В постигнатите между страните съглашения е уговорен гратисен период за облекчено плащане на дълга и промяна в дължимите главници и лихви.

Твърди се от ищеца, че към дата 10.06.2013г., липсва изпълнение на 11 погасителни вноски за лихва и главница по договора за кредит.

Поради неизпълнение на изискуемите задължения по договора и като е приела, че на основание чл.18, ал.2 от договора за кредит е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на целия кредитен дълг, банката пристъпила към принудително удовлетворяване на притезанията си, подавайки на

24.02.2014г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК.

Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, общото задължение на длъжниците възлизало на 58 351,93 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката от 20.02.2014г, от които 53 353,10 лева - главница за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г.; 4 663,37 лева - договорни лихви за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г.; 335,46 лева - банкови такси за периода от 14.01.2013г. до 20.02.2014г.

Именно за тези суми, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане и сторените разноски за заповедното производство, в хода на образуваното ч.гр.д.

№2449/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, на ищеца – кредитор били издадени заповед за изпълнение №1366/25.02.2015г. и изпълнителен лист.

След издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист страните са сключили ново споразумение от 05.09.2014г., в което е постигнато съгласие за размера на дълга, начина и сроковете за неговото погасяване. И тъй като длъжниците за пореден път не спазили поетите задължения, в хода на изпълнително дело №854/2014 при ЧСИ Станимира Костова- Данова, рег.

№718 в КЧСИ, образувано въз основа на издадения по ч.гр.д. №2449/2014г. на ВРС на банката – кредитор изпълнителен лист, на длъжниците били връчени призовки за доброволно изпълнение и преписи от заповедта за изпълнение.

Със съобщение на заповедния Варненски районен съд (ВРС), получено на 18.05.2015г., кредиторът бил уведомен за постъпили по реда на чл.414 ГПК възражения от длъжниците срещу заповедта за изпълнение.

Аргументирайки се с налагащата се към този момент съдебна практика досежно необходимостта от уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост независимо от хипотезата, при която същата е настъпила, и като признава, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжниците не са били уведомени изрично за обявената предсрочна изискуемост на кредита, ищецът твърди, че изискуеми към този момент са само падежиралите вноски по кредита, поради което и само тези вземания са предмет на предявения в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск.

Ищецът твърди, че след снабдяване със заповедта за незабавно изпълнение с уведомления, получени на 22.05.2015г., кредиторът съобщил на длъжниците, че, съгласно договора, кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, поради непогасяване на повече от три погасителни вноски за главница и/или лихви, считано от 10.06.2013г.

Именно поради тази причина и съобразено с указанията, дадени в ТР №4/2014г., ОСГТК на ВКС, за останалите дължими суми по кредита ищецът предявява осъдителни искове.

Ответниците С.Й.С. и С.Н.С.,***, оспорват исковете.

Като не оспорват твърдението на ищеца, че страните са сключили договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №НL23768/20.08.2007г. и Приложение от 22.08.2007г. към него, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 18.05.2010г., Допълнително споразумение от 24.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.10.2011г. и Допълнително споразумение от 27.12.2012г., ответниците оспорват представителната власт на лицата, които са ги подписали от името на банката.

Правят възражение за недопустимост на предявения установителен иск, като твърдят, че основанието, на което се твърди в исковата молба ликвидност и изискуемост на претендираните с този иск суми, се различава и е в противоречие с основанието, въведено в заповедното производство.

Оспорват и датата на предсрочната изискуемост, като твърдят, че е налице противоречие и неяснота относно това как същата е осчетоводена, съответно към коя дата са правени изчисленията за дължимите по договора суми (в съответствие с обявената предсрочна изискуемост) – 10.06.2013 г., 20.02.2014 г. или друга дата.

На тази основа се оспорват като неоснователни и предявените осъдителни искове като отново се твърди неяснота и противоречие относно датата на обявената предсрочна изискуемост и съответно на това неяснота и неточност при изчисляване на дължимите суми.

Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че кредита им е надлежно обявен за предсрочно изискуем, поради обстоятелството, че уведомителните писма не са им връчени лично, а са получени от неизвестно за тях лице и процедурата по уведомяването не е спазена. Поради тази причина считат, че спрямо тях не е настъпила предсрочната изискуемост и не следва да дължат сумите по кредита.

Оспорват твърдението на ищеца, че сумата по кредита е усвоена; че ако е била усвоена не е върната, както и размера на вземането, предвид неконкретизирането на падежа на вноските по договора.

На следващо място ответниците са развили оплаквания за неравноправност по смисъла на чл.143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 от ЗЗП на клаузите от договора за ипотечен кредит

№ HL23768/20.08.2007г. и сключените към него допълнителни споразумения от 18.05.2010г., 24.01.2011г.,

28.10.2011г. и от 27.12.2012г., свързани с изчисляване на претендираните редовна и санкционна лихва, като искат обявяването на част от клаузите по договора за кредит за нищожни.

В последното по делото открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, не е взел участие. В депозирана преди заседанието молба (по факс) пълномощникът на страната адвокат С. Р., САК, заявява, че поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Ответниците С.С. и С.С., чрез процесуалните си представители адвокат Д.П. и адвокат К.К., поддържат становище за недоказаност и неоснователност на предявените искове и молят за тяхното отхвърляне.

Съображенията на ответниците са подробно развити и в представената по делото писмена защита. За обосноваване на насрещните си претенции за присъждане на разноски страните са представили нарочни списъци по чл.80 от ГПК.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на сключен на 20.08.2007г. между „Българска пощенска банка“ АД (със сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД) и С.Й.С., ЕГН **********, и С.Н.С., ЕГН **********,***, договор за кредит №НL23768/20.08.2007г. страните са встъпили в облигационна обвързаност, по силата на която ищцовото дружество – кредитна институция по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за кредитните институции (в относимата й редакция ДВ, бр. 59 от 2006 г.), се е задължило да предостави паричен кредит в размер на 50 000 лева за извършване на строеж и/или довършване на недвижим имот, срещу насрещно поето задължение на ответниците – кредитополучатели да върнат заетите средства по начина и в сроковете, уговорени в договора.

Не се спори и относно сключените впоследствие Допълнителни споразумения от 18.05.2010г., 24.01.2011г., 28.10.2011г. и от 27.12.2012г., с които договора за кредит е бил изменян и допълван основно относно размера на кредитния дълг, условията, начина и сроковете за неговото погасяване.

Не се оспорва и твърдението на ищеца за допуснато неточно изпълнение от страна на длъжниците по отношение на задължението им за плащане на уговорените месечни погасителни вноски по договорените между страните начин и срокове.

Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от договора за кредит, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

С твърдения, че от длъжниците е допуснато просрочие (неплащане) на 11 бр. погасителни вноски, поради което и в съответствие с постигнатата между страните договореност (чл.18, ал.2 от договора) считано от 10.06.2013г. е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на целия кредитен дълг, на 24.02.2014г. кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение с искане за допускане на нейното незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.