Определение № 19013 от 21.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19013 гр. София, 21.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110118089 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл.

129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност. С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му с писмена молба, с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на определението.

Неоснователно е релевираното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на настоящото производство поради липса на активна процесуална легитимация. Активната процесуална легитимация се определя от надлежните твърдения за осъществяване на факти, включени във фактическия състав на съдебно предявеното право.

При предявени искове за застрахователно обезщетение и мораторна лихва твърденията за наличие на застрахователно обезщетение, реализиране на събития, представляващо покрит застрахователен риск, и изтичане на срока за заплащане на обезщетението обосновават процесуалната легитимация на ищеца, каквато се явява и разглежданата хипотеза. Дали претендираното обезщетение следва да се изплати на застрахования или на трето ползващо се лице е въпрос по съществото на спора, по който съдът ще се произнесе с крайния си акт.

Производството е образувано по искова молба на Б. Д. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „М........“ № 4А, вх. Б, ет. 5, срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 383, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933,32 лева с еврова равностойност 477,20 евро, представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховка „Сигурност на кредитополучателите при „Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет „Максимум“ за погасителни вноски с падеж 25.10.2021г. и 25.11.2021г. по Договор за потребителски кредит от 10.04.2013г., сключен между Б. Д. К. и „Банка ДСК“ ЕАД, в резултат на настъпило застрахователно събитие – „Нежелана безработица“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 235,78 лева с еврова равностойност 120,55 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 26.01.2022г. до 28.03.2024г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с „Групама Застраховане“ ЕАД са в застрахователно правоотношение, възникнало по силата на групов договор за застраховка „Сигурност на кредитополучателите при „Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, 1 застрахователен пакет „Максимум“, обективиран в застрахователен сертификат № 0000000039094, с който били обезпечени задълженията му към „Банка ДСК“ ЕАД по сключен договор за потребителски кредит от 10.04.2013г. за сумата от 39 400 лв. Сочи, че в срока на застрахователно покритие – на 04.10.2021г. е настъпило застрахователно събитие – нежелана безработица, продължила минимум 60 дни без прекъсване, поради което предявил претенция към ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, включващо дължимите по договора за кредит погасителни вноски с падежни дати 25.10.2021г., 25.11.2021г., 25.12.2021г. и 25.01.2022г. на обща стойност от 1 866,64 лв. Във връзка с доброволната претенция била образувана преписка № 40002200001, в хода на която застрахователят извършил частично плащане в размер на 933,32 лв., с които били погасени погасителните вноски с падеж 25.12.2021г. и 25.01.2022г. По отношение на погасителните вноски с падеж 25.10.2021г. и 25.11.2021г. бил постановен отказ с доводи, че с чл. 7, ал. 1 от общите условия било предвидено плащане на максимум 6 погасителни вноски по обезпечения кредит, чиито падежи попадат в срока на нежеланата безработица, но едва след изтичането на 60 дни от началото . Навежда доводи, че в процесния застрахователен договор единственото условие за заплащане на застрахователно обезщетение е безработицата да е продължила повече от 60 дни, но не и да е изтекъл 60-дневен срок, считано от началната дата на нежеланата безработица. Поради тези съображения счита, че в качеството му на застраховано лице в негова полза е възникнало притезание за погасителните вноски с падеж 25.10.2021г. и 25.11.2021г. в общ размер на 933,32 лв. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че страните са обвързани от застрахователно правоотношение по силата на групов договор за застраховка „Сигурност на кредитополучателите при „Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет „Максимум“. Възразява с процесната сделка да е уговарян застрахователен риск за плащане на застрахователна сума за риска „Нежелана безработица“ в периода преди изтичане на 60-тия ден от началото на нежеланата безработица. Релевира възражение, че с чл. 7 било уговорено, че застрахователят изплаща на ползващото се лице до 6 последователни месечни погасителни вноски по кредита, дължими от кредитополучателя, чиито падежи попадат в срока на нежеланата безработица, след 60-тия ден от началото .

Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Доказателствена тежест:

По иска с правно основание чл. 383, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца да установи в условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) наличие на възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД; 2) сключен застрахователен договор при ответното застрахователно дружество за обезпечаване на задълженията по договора за кредит към „Банка ДСК“ ЕАД; 3) настъпване в периода на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 4) размера на застрахователната сума.

В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже фактите, на които основава своите възражения, в т.ч. плащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, в случай, че твърди това.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на главно задължение и изпадането на ответното дружество в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С оглед изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелствата, че: 1) на 10.04.2013г. между Б. Д. К. и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит;

2) наличието на застрахователно правоотношение между Б. Д. К. и „Групама Застраховане“ ЕАД, по договор за групова застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити“, застрахователен пакет „Максимум“; 3) че на 04.10.2021г. е настъпил покрит застрахователен риск – „Нежелана безработица“, във връзка с което застрахователно събитие била образувана преписка № 40002200001, 4) както и че 2 ответникът е извършил частично плащане за погасителни вноски с падеж 25.12.2021г. и 25.01.2022г. на обща стойност от 933,32 лв.

По доказателствените искания:

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. В отговора на исковата молба е посочено, че се представя Тарифа по застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, която не е представена по делото, поради което на ответника следва да бъде предоставена възможност да предостави писменото доказателство.

Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде задължен ответника да представи преписката по образуваната щета следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказването.

Следва да бъде уважено като относимо към предмета на спора искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи поставени в отговора на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен от получаване на настоящото определение да посочи банкова сметка.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2026 г. от 11:10 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА проект за доклад, съобразно обстоятелствената част на определението.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелствата: на 10.04.2013г. между Б. Д. К. и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит; 2) наличието на застрахователно правоотношение между Б. Д. К. и „Групама Застраховане“ ЕАД, по договор за групова застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити“, застрахователен пакет „Максимум“; 3) че на 04.10.2021г. е настъпил покрит застрахователен риск – „Нежелана безработица“, във връзка с което застрахователно събитие била образувана преписка № 40002200001, 4) както и че ответникът е извършил частично плащане за погасителни вноски с падеж 25.12.2021г. и 25.01.2022г. на обща стойност от 933,32 лв.

ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника да представи посочения в раздел Доказателства от отговора на исковата молба Тарифа по застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити.

ДОПУСКА изслушването на съдебна счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д..

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи застрахователна преписка № 40002200001 в едноседмичен срок от уведомяването.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални 3 действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА, ВКЛЮЧИТЕЛНО СКЛЮЧВАНЕ НА

СЪДЕБНА ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНА СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.