Определение № 1679 от 17.11.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1436/2026
- Вид
- Определение № 1679
- Подписан
- 17.11.2026
- В сила
- 17.11.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1679 гр. Благоевград, 17.11.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261200501436 по описа за 2026 година взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.
„Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, „Парк Лейн Офис Център“, ет. 8, представлявано от ***, обжалва определение № 370 от 11.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 925 от 2025 г. на Районен съд Петрич, с което е отхвърлена молбата му за допълване на решение № 76 от 27.02.2026 г. в частта за разноските. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Развиват се съображения за това. Моли се за неговата отмяна и допълване на решението с разноските, направени от дружеството във връзка с насрещната му претенция.
Подаден е отговор на частната жалба. Той изхожда от адвокат Д. М., процесуален представител на Т. В. Д., ЕГН **********, адрес гр. ***“. В отговора се излагат кратки доводи за неоснователност на жалбата и се иска нейното оставяне без уважение.
Окръжен съд Благоевград констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.
Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите *** и ***а, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе 1 собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания.
Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.
Т. В. Д. е потребител, а спорът е за съществуването на задължения, произтичащи от признатия от районния съд за изцяло недействителен договор за потребителски кредит, поради което при преценката за дължимостта на разноските следва да бъде съобразено решението по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Съгласно визираното решение, чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява някои от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от директивата право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. При прилагане на посочената задължителна, съгласно чл. 633 от ГПК, практика на СЕС, предвид обявяването на процесния договор за потребителски кредит за изцяло недействителен, следва да се приеме, че ответницата по насрещния иск изобщо не дължи на кредитодателя заплащане на разноски. Макар даденото с това решение тълкуване да е основано на разбирането, че отговорността за разноски не трябва да ограничава потребителя в качеството му на ищец, в решението по дело С-746/24 на СЕС е посочено, че то следва да се приложи по аналогия и към хипотеза, при която потребителят е ответник и упражнява своето потребителско право чрез възражение по предявената срещу него претенция. Освобождаването на потребителя от отговорността за разноски в случаите, при които той е засегнат от прилагането на неравноправна клауза в договор за кредит, се налага от затруднението, което същият би имал да определи точния размер на неоснователно платените от него суми и да разграничи коя част от плащанията е извършена именно въз основа на неравноправната клауза /в такава насока е и актуалната практика на ВКС, обективирана в Определение № 2254 от 24.07.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1454/2026 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ***, Определение № 2148 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1445/2025 г., I т. о., ТК, докладчик председателят ***, Определение № 1936 от 29.06.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1274/2026 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, Определение № 65 от 12.01.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 2213/2025 г., II т. о., ТК, докладчик председателят ***, и др./.
Частната жалба трябва да бъде оставена без уважение.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен 2 контрол. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на атакуване решението. Предмет на разглеждане в първата инстанция са искове, чиято цена е под 5000 лева /2556,46 евро/. След като въззивното решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, същото важи и за второинстанционните определения по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.
Воден от изложените доводи, аргументи и съображения, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул.
„Сребърна“ № 16, „Парк Лейн Офис Център“, ет. 8, представлявано от ***, подадена срещу определение № 370 от 11.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 925 от 2025 г. на Районен съд Петрич.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3