Решение № 14318 от 16.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12953/2025
- Вид
- Решение № 14318
- Подписан
- 16.07.2026
- Състав
- АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 43432 от 13.03.2025 · СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
- Определение № 51785 от 19.12.2025 · КРУМ ИЛИЕВ ДИНЕВ
- Разпореждане № 2511 от 08.01.2026 · АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА
- Определение № 2670 от 20.01.2026 · АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА
- Разпореждане № 100917 от 20.08.2026 · АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл. 150 ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 14318 гр. С, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20251110112953 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, от „Т С” ЕАД срещу Д. В. Л. с искане да се признае за установено, че Д. В. Л. дължи на „Т С“ ЕАД сумата от 1632,49 евро (3192,88 лева), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Д-2“, бл. ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 166,09 евро (324,84 лева), представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 12.02.2024 г., сумата от 31,59 евро (61,79 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 5,95 евро (11,63 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 12.02.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17593/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния 1 период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Б. М., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Излага се становище, че ответникът не е потребител на топлинна енергия, тъй като не е собственик, нито титуляр на вещно право на ползване върху имота, като между страните липсва сключен договор за продажба на топлинна енергия относно процесния имот. Оспорва се през процесния период да е доставена топлинна енергия от ищеца, както и да е доставена в претендираното от ищеца количество. Сочи се, че не е извършено законосъобразно измерване и отчитане на топлинна енергия за имота. Поддържа се, че фирмата за дялово разпределение не е изпълнила задълженията си да обяви своевременно дата за монтаж на уредите за отчитане на топлинна енергия, не е монтирала своевременно такива уреди, не е потърсила достъп до имота, не е правила ежегодни замервания на уредите и не ги е отчитала. Сочи се, че ответникът не е получил годишни отчети и изравнителни сметки за имота и не е имал възможност за възражение и рекламация срещу изравнителните сметки.
Излага се, че общият топломер не е годен измервателен уред, тъй като не отговаря на законовите изисквания. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Т С“ ЕООД, не е взело становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. Претендираните вземания са ясно индивидуализирани по основание и размер.
За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и при установяване на горните факти следва да докаже погасяване на дълга.
С оглед релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно 2 отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
В случая от приетия по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № ... от 04.03.1998 г., т. III, дело № .../1998 г. се установява, че Л С Л. е призната за собственик по наследство на апартамент № ..., находящ се в гр. С, ж.к. „Д-2“, бл. ...-Б, вх. Б, ет. 2. От удостоверение, издадено от С О – район „И“, се установява, че бл. ...-Б в ж.к.
„Д-2“ е получил нов номер – бл. ..... От приетото удостоверение за наследници на Л С Л. се установява, че същата е починала на 19.12.2008 г. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си В П Л и дъщеря си Д. В. Л., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН са придобили процесния имот при равни квоти от 1/2 ид. части. В удостоверението е отбелязано, че В П Л е починал на 23.05.2009 г. С оглед това съдът приема, че Д. В. Л. е наследила частта от имота, притежавана от баща й, с което е станала едноличен собственик на процесния имот.
От изложеното дотук следва, че през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Д. В. Л. е била собственик на топлоснабдения имот и като такава се явява клиент на топлинна енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и индивидуални справки за дялово разпределение.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл.
202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало монтирани три броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители и един водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване през процесния период е начислена по прогнозни данни. След процесните отчетни периоди 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на предоставените от фирмата за дялово разпределение две основни и две резервни дати за извършване на отчет не е осигурен достъп до имота, за което са били съставени констативни протоколи, които са подписани от представител на етажната собственост. Поради това топлинната енергия за 3 отопление в имота е начислена на база по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била начислена по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата на база едно лице – потребител. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена по реда на т. 6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването въз основа на инсталираната отоплителна мощност и ден-градусите за периода и е разпределена в съответствие с т.6.1.3. - пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата-етажна собственост. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на ищцовото дружество, отчетът на показанията на отоплителните уреди и разпределението на енергията за предходен период подлежат на рекламация в 30-дневен срок от получаване на изравнителните сметки от клиентите, т.е. ответникът е разполагал с възможност да възрази срещу показанията на изравнителните сметки, но в случая не се твърди и не се установява същият да се е възползвал от правото си на рекламация. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки за 2018 г., 2022 г. и 2024 г., което е отразено със свидетелства за метрологична проверка от 17.05.2018 г., 16.02.2022 г. и 25.07.2024 г., и съответства на одобрения тип. Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след прибавяне на изравнителния резултат за периода /сума за доплащане в общ размер на 385,42 лева/ общото задължение за целия имот за процесния по делото период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г . възлиза на 3192,88 лева. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са извършени плащания на процесните суми. Следователно предявената искова претенция за сумата от 3192,88 лева – цена на доставена топлинна енергия, се явява доказана по основание и размер.
На следващо място, от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение, сключен по реда на чл. 139в ЗЕ, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Т С“ ЕООД, като видно от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални 4 изравнителни сметки, услугата е предоставена през процесния период. В чл.
36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото експертно заключение по ССчЕ се установява, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 61,79 лева, каквато е и претендираната по делото сума.
Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90d6d04e-0e7d-4654-84b5-8c76337226e6