Решение № 1805 от 28.11.2025, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1805

Ловеч, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

Членове:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ канд № 20257130600389 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С. П. Б. от гр. Враца против Решение № 150/08.07.2025 г. на Ловешкия Районен съд, постановено по НАХД № 179/2025 г.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалва изцяло решението с искане да бъде отменен издадения електронен фиш (ЕФ), тъй като същият е в противоречие с материалния закон и отразените в него данни за извършено нарушение за скорост не може да се приемат за безспорно доказани.

Касационният жалбоподател – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмени бележки по същество на правния спор, с които поддържа жалбата си.

Ответникът по делото – ОДМВР Ловеч – редовно призован - не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура Ловеч – редовно уведомена – не се представлява в съдебно заседание.

Административен съд Ловеч в настоящия си касационен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е изменил ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо исредство или система серия К, № 10329694, издаден от ОДМВР Ловеч, с който на С. П. Б. от гр. Враца е наложена на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4, във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП глоба в размер на двеста лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като преквалифицира санкционната норма в такава по чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП и намалява размера на наложеното административно наказание глоба от двеста лева на сто лева. С обжалваното решение е потвърден ЕФ в останалата част.

Районният съд е приел, че от формална страна ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Посочено е, че процесното МПС се е движело със скорост от 86 км./ч при ограничение на скоростта от 60 км./ч. в участък от пътя, който е извън населено място – ПП I-4, км. 65+700, землището на с. Малиново и е имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км./ч. Прието е, че нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническо средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. Скоростта, която е била описана в ЕФ е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx № 107C499A011080023. Използваната в случая система е автоматизирана и сама приспада 3 км. толеранс. ЛРС е изложил подробни доводи, че използваното в случая техническо средство за контрол на скоростния режим е било технически годно за експлоатация към датата на установяване на нарушението. Районният съд е счел, че е спазена процедурата по издаване на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението. Правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на С. Б., който е собственик на процесния лек автомобил, с който е било извършено административното нарушение. ЛРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено, законовите разпоредби, които са били нарушени. Представена е Схема на местоположението на пътните знаци на процесния участък от пътя, от която е видно, че за него е важало ограничение от 60 км./ч., въведено с п.з В-26. Решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

За да измени ЕФ, като преквалифицира санкционната норма, Районният съд е приел, че по делото не е доказано, че деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, поради което не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на Б. за деяние, което е извършено повторно, съответно не следва да се прилага чл. 182, ал.4 от ЗДвП при определяне на наказанието, а трябва да се измени основанието за налагане на санкцията, като се приложи закона за по-леко наказуемо нарушение – в случая това е основния състав на чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Решението е правилно.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано неговото съдържание. Издаденият ЕФ, който е обжалван пред ЛРС съдържа всички необходими законови реквизити: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС-во.

В чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е регламентирано, че водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение извън населено място от 21 до 30 км/ч, се наказва с глоба в размер на 100 лева.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, като за пътно превозно средство от Категория Б извън населеното място скоростта е 90 км./ ч. В ал.2 е постановено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорно е установено в административно-наказателното производство и в производството пред ЛРС, че на 17.01.2025 г. в 11:41 ч. в землището на с. Малиново, област Ловеч, на ПП І-4, км. 65+700, извън населено място при въведено ограничение от 60 км./ч. с пътен знак В-26, МПС „Хонда ФР” с рег.№ [рег. номер] се е движило със скорост 86 км./ч. след приспадане на толеранс от 3 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 26 км./ч. Нарушението е установено и заснето с АТСС тип стационарна SITRAFFIC LYNX, насочена в посока гр. София и снимаща в двете посоки.

Настоящият касационен състав намира за правилен и обоснован извода на ЛРС, че при издаването на обжалвания ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация е в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Представени са доказателства, установяващи техническата годност на системата за видеоконтрол на скоростния режим и за наличие на обозначение за контрол на скоростта в процесния пътен участък.

Правилни и обосновани са изводите на ЛРС, че административното нарушение не е извършено при условията на повторност, поради което е следвало да се измени основанието за налагане на санкцията.

Твърденията и възраженията в касационната жалба и в представеното писмено становище по същество на правния спор са неоснователни.

Пред решаващия съд са представени достатъчно доказателства, от които се установява по безспорен начин извършеното нарушение.

Поради изложеното и доколкото е безспорно установено извършването на вмененото с ЕФ нарушение и неговия извършител, касационният състав намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Не са налице пороци на обжалваното съдебно решение, които да представляват касационни отменителни основания.

Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150/08.07.2025 г. на Ловешкия Районен съд, постановено по НАХД № 179/2025 г.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: