Определение № 560 от 31.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Варна, 31.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500051 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано въз основа частна жалба с вх. № 101763/16.12.2024 г., депозирана от длъжника „България Еър“ АД, действащ чрез процесуалния представител юрк. В. Н. срещу издадената по ч. гр. д. № 14064/2024 г. Заповед № 6243/06.11.2024 г. на ВРС в частта за разноските досежно присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение, възлизащо в размер на 480 лева.

В рамките на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, отговор от насрещната страна (заявител по делото) не е постъпил по приобщеното дело по описа на ВРС.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на заповедния съд.

Независимо от това, същата се преценява като недопустима, а образуваното по нея производство подлежи на прекратяване, по следните съображения:

Срещу издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, длъжникът е депозирал възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по реда на чл. 414а, ал. 3 ГПК (че с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането и поради това не дължи разноски за производството). По същото заповедният съд се е произнесъл с Определение № 8334/19.06.2025 г. по ч. гр. д. № 14064/2024 г. , като е приел за основателно възражението на длъжника досежно недължимост на сумата в размер на 480 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Отделно от горното, заявителят е подал частна жалба срещу горецитираното определение на ВРС, постановено по реда на чл. 414а ГПК, въз основа на която е било образувано в. ч. гр. д. № 1772/2025 г. по описа на ВОС. С Определение № 3822/14.08.2025 г., въззивната инстанция е 1 потвърдила първоинстанционния съдебен акт, с мотиви, че доколкото длъжникът не е станал повод за завеждане на иска, разноските за адв. възнаграждение, следва да останат в тежест на заявителя.

С молба с вх. № 82695/02.10.2025 г. длъжникът е отправил до заповедния съд волеизявление, че не поддържа частната жалба срещу заповедта по чл. 410 ГПК, в частта за разноските, поради отпаднал правен интерес, предвид произнасянето на въззивната инстанция досежно акта по чл.

414а ГПК, имащо последиците на оттегляне. Видно, обаче, от пълномощното (л. 21 от ч. гр. дело № 14064/2024 г. по описа на ВРС и л. 9 от настоящото дело), юрк. В. Н. не е изрично овластен с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК. Поради което и така заявеното оттегляне пред ВРС на жалбата не съставлява надлежно предприето процесуално действие (доколкото не са изпълнени от страната и дадените в този смисъл с Разпореждане № 38328/06.10.2025 г. и Разпореждане № 41644/07.11.2025 г. указания, последиците от неизпълнението, на които са указани на страната).

Действително, липсата на правен интерес и десезирането на съда са различни хипотези, имащи отношение към процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство. Правният интерес да се обжалва съдебен акт, е условие за съществуване правото на жалба, съответно частна, въззивна, касационна. За наличие на правен интерес съдът следи служебно, без значение какво е становището на насрещните страни.

Доколкото въззивната инстанция се е произнесла по същество по отношение на отговорността за разноските, като е приела, че такива не се дължат, депозираната частна жалба с вх. № 101763/16.12.2024 г. срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, в която са изложени оплаквания касателно недължимостта им от страна на длъжника, се явява недопустима, поради липса на правен интерес.

Само за пълнота на изложеното, следва да бъде отбелязано, че дори жалбата да е била допустима към момента на подаването й (13.12.2024 г., доколкото произнасянето на въззивната инстанция е с дата 16.08.2025 г.), поради настъпване на нови обстоятелства – постановеното решение по в. ч. гр. д. № 1772/2025 г. по описа на ВОС, правният интерес от оспорването на разноските по заповедта за длъжника е отпаднал и жалбата е станала недопустима.

Ето защо, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде прекратено.

С оглед горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 101763/16.12.2024 г., депозирана от длъжника „България Еър“ АД, действащ чрез процесуалния представител юрк. В. Н. срещу издадената по ч. гр. д. № 14064/2024 г. Заповед № 6243/06.11.2024 г. на ВРС, в частта за разноските, досежно присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение, възлизащо в размер на 480 лева като недопустима поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 51/2026 г. по описа на ВОС.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3