Решение № 371 от 26.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №632/03.01.2024 година от Р. И. Т., синдик на „Б. рекавъри Къмпани“ ЕООД /н/, ЕИК-202689941 срещу решение №1501/05.12.2023 година, постановено по т.д.№2437 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на П. К. да заплати сумата над 800 лева до предявения размер на иска. С решението е осъдено Б. Р.

КЪМПАНИ /н./ ЕИК 202689941, представлявано от синдик Р. И. Т., *** да заплати от масата на несъстоятелността на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул. Витоша 22 сумата от 43.24 лв. държавна такса.

Твърди се в жалбата, че неправилно е определен размера на дължимата равностойност на отчуждената вещ. С допълнителна искова молба е поискано от съда да се осъди П. Т. К. да заплати сумата, представляваща разликата между установената пазарна цена на процесното МПС към 25.04.2019 година и сумата от 500 лева, представляваща продажната цена на автомобила по 1 договор за покупко-продажба на МПС от 25.04.2019 година, с която сума П. К. се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се във въззивната жалба, че при уважаване на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ следва да се осъди ответника да върне действителната стойност на вещта, предмет на сделката. Размерът на дължимата за връщане сума следва да бъде определен като разликата между действителната стойност, определена от вещото лице към датата на сделката с реално платеното по сделката и постъпило в патримониума на несъстоятелното дружество. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което уважи предявения иск за сумата от 5324 лева, както и да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна “Б. рекавъри къмпани“ ЕООД/н/ и П. Т.

К. не са представили отговори.

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, В ЧАСТТА, с която е призната за относителна недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на Б. Р. КЪМПАНИ/ н./ ЕИК

202689941, с адрес на управление гр.София, *** , ет.2, ап.7 извършената покупко – продажба на МПС автомобила Субару Джъсти, рег.№ *** с договор от 25.04.2019г. извършена между Б. Р.

КЪМПАНИ/ н./ ЕИК 202689941 и П. Т. К. ЕГН ********** на осн.чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ, както и в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Р. И. Т., в качеството му на синдик на Б. Р.

КЪМПАНИ /н./ ЕИК 202689941 срещу П. Т. К. ЕГН ********** , адрес *** на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на Б. Р. КЪМПАНИ /н./ ЕИК 202689941 на автомобила

Субару Джъсти, рег.№ ***.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която П. Т.

К. ЕГН ********** , адрес *** на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД е осъдена да заплати на Б. Р. КЪМПАНИ /н./ ЕИК 202689941 чрез синдика Р. И. Т. за попълване масата на несъстоятелността сумата от 800 лв.

/осемстотин лева / на осн.чл.57,ал.2 ЗЗД, и е осъдена да заплати сумата от 50 лева, държавна такса, както и да заплати на адвокат Д. Ю. Й. ЕГН ********** 2 сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението е допълнено с присъждане на законната лихва върху сумата от 800 лева, считано от датата 25.11.2021 година до окончателното изплащане на задължението.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба синдикът Р. Т. твърди, че с Решение № 260272 от 30.11.2020г. постановено от СГС ,VІ-23 св. по т.д.2607/19г. спрямо ответника Б. Р. КЪМПАНИ /н./ ЕИК 202689941 е открито производство по несъстоятелност, като началната дата на неплатежоспособността е приета да е 20.03.2019г., дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му, като поради липса на средства производството е спряно. Първоначално производството по делото е спряно, но е възобновено с Решение от 23.11.20г., публикувано в ТР на 24.11.20г., поради което съдът е приел, че исковата молба е в едногодишния срок съгласно чл.649,ал.2 ГПК и е допустима. Твърди, че при проучване имущественото състояние на длъжниковото дружество е констатирано че в така наречения подозрителен период е извършено разпореждане с имущество.

С договор от 25.04.2019г. за покупко – продажба на МПС, с нотариална заверка на подписа е извършено прехвърляне на длъжниково имущество автомобил Субару , модел Джъсти, който е придобит от втората ответница.

Автомобилът е придобит през 2016г. от несъстоятелното дружество за сумата от 2 400 лв., а е продаден през 2019г. за 500 лева или почти пет път по - евтино.

Намира, че доколкото сделката е извършена в 2 годишния срок от молбата с която е поискано откриване на производството по несъстоятелност с дата 4.12.2019г. и е след началната дата на неплатежоспособността, като продажната цена е пет пъти по ниска, то са изпълнени условията на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и сделката се явява относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността. Моли тази недействителност да се признае от съда и втората ответница купувач на автомобила да бъде осъдена да го върне в масата на несъстоятелността. В случай, че се е разпоредила с него и автомобила е придобит от трето лице ищеца моли втората ответница да бъде осъдена да заплати разликата между пазарната цена на автомобила към датата на сделката и покупната му цена от 500 лв. или при евентуалност претендира 3 сумата от 5324 лева, съобразно допуснатата уточнение в последното открито съдебно заседание.

ОТВЕТНИЦАТА П. К. оспорва предявените искове. Твърди, че са недопустими, а в отношение на евентуалност молят иска да се отхвърли като неоснователен. Твърди, че автомобилът е продаден на трето лице, за което прилага нотариално заверен договор. Намира, че след като сделката е извършена по застрахователната стойност на автомобила е извършена законно и това не е много под пазарната стойност на този автомобил. Не са налице предпоставките на чл.87 ,ал.4 ЗЗД за разваляне на една сделка, предвид критерия зададен като съотношение между изпълнение и неизпълнение, който критерий намира за приложим в конкретния случай. Моли исковете да се отхвърлят изцяло.

Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът възприема следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, за която липсват конкретни оплаквания и за която липсва спор между страните.

Безспорно е, че по отношение на „Б. рекавъри Къмпани“ ЕООД /н/ е постановено решение №26072 от 03.11.2020 година, постановено по т.д. №2607/2019 година СГС, с което е открито производство по несъстоятелност, обявен е длъжника в несъстоятелност, посочена е начална дата на неплатежоспособността – 20.03.2019 година, производството е било спряно, след което възобновено. Видно от представените с исковата молба писмени доказателства договор от 04.08.2016г. и фактура № 7232 от 04.08.2016г. дружеството е закупило през 2016г. процесния автомобил Субару Джъсти, цвят сив, за сумата от 2400 лв. от ЕТ „ПАМ – П. П.“, който впоследствие продава с договор за покупко-продажба от 25.04.2019г., с нотариална заверка на подписите на втората ответница П. Т. Х.. По делото е установено и че втората ответница П. Х. закупила автомобила Субару 4

Джъсти, рег.№ *** от първия ответник, го е продала на трето лице – В. А., видно от представения от нея договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 29.10.2020г..Продажбата е извършена около месец преди постановяване от страна на съда на решението за откриване производството по несъстоятелност на първия ответник, а посочената продажна цена е 1300 лв.

От заключението по назначената СОАТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че стойността на автомобила към датата на първата продан - 25.04.2019г. е 5 824 лв.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е уважен искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и сделката между дружеството и ответницата П.

К., сключена на 25.04.2019 година е призната за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, поради което, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да зачете този факт.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 57, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.2 ТЗ, обусловен от предявеният и разгледан иск с правно основание чл. осн.чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 от ТЗ със ЗИДТЗ (ДВ бр. 20/2013 г.), се предвижда, че при предявяването на исковете по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ или чл. 135 от ЗЗД синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема правото на иск от длъжника - носител на материалното право, а се установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални субституенти.

С определение № 769/16.11.2018 г. по гр.д.498/2018 година, I I I гр.о. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как следва да се определи стойността на това, от което се е възползвал ответникът по иска с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД и коя е релевантната база за определяне на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД.

5

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по изведения правен въпрос е споделил установената съдебна практика, намерила израз в решение № 31/28.04.2015 г. по гр. д. № 5214/2013 г., IV г. о., решение № 112/18.07.2013 г. по гр.д.№ 509/ 2012 г., III г.о. и решение № 98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/ 2017г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Принципното разрешение, дадено в решение по гр. д. № 5214/2013 г., IV г.о. на ВКС изхожда от разбирането, че чл.57, ал.2 ЗЗД е общо реституционно правило, намиращо приложение винаги, когато натуралната реституция на вещ е невъзможна. То урежда широк кръг отношения и позволява достатъчно широка гама разрешения според наличието на различни обстоятелства, които не се съдържат в хипотезата на правната норма, но имат значение за обема на отговорността на обогатилия се, поради получаването на нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание.

Отнасянето му към различните случаи, следва да държи сметка за вида на сделката, довела до задължение за реституция, за предмета на получената имуществена облага, за причините, поради които полученото е без основание и за добросъвестността или недобросъвестността на отговорното по чл.57, ал.2 ЗЗД лице.

В същия смисъл, в решение № 98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/ 2017 г., IV г. о. на ВКС е посочено, че различният обем на отговорността по чл.57, ал.2 ЗЗД на обогатилия се, когато вещта е погинала, изразходвана или отчуждена, е в зависимост от добросъвестността му - недобросъвестният получател дължи действителната равностойност на вещта (или получената цена, ако е повисока), а добросъвестният – онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете. Получилият нещо недължимо дължи връщане на даденото с лихвите (плодовете) от получаването на поканата или предявяването на иска, защото се предполага, че преди това е бил добросъвестен.