Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4916 от 09.12.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8103/2024
Вид
Решение № 4916
Подписан
09.12.2024
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4916 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330108103 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Д. Г. ЕГН ********** против „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2887.93 лена – възнаградителна лихва, сумата от 1800 лева възнаграждение за допълнителна услуга Фаст и сумата от 3360 лева – възнаграждение по допълнителна услуга Флекси, всички предвидени в Договор за потребителски кредит Стандарт № ***, сключен между страните, поради недействителност на основание чл. 22 от ЗПК на Договора за потребителски кредит Стандарт № *** и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1800 лева възнаграждение за допълнителна услуга Фаст и сумата от 3360 лева – възнаграждение по допълнителна услуга Флекси по Договор за потребителски кредит Стандарт № ***, сключен между страните, поради недействителност на раздел пети и шести от Договора за потребителски кредит Стандарт № *** на основание чл. 143, ал.1 ЗЗП, евентуално поради жнищожността им на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с нормата на чл. 10а от ЗПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***, по силата на който му е предоставена сума в размер от 4000 лв., която е следвало да върне на 36 месечни вноски до 01.12.2025г., а ищцата се задължила да върне полученината в заем сума заедно 1 с договорената възнаградителна лихва. Сочи, че отразеният в договора годишен лихвен процент е 41,00%, а ГПР е 49, 10 %. Сумата, която следвало да се върне по договора била 6887.93 лева, в която били включени част от главницата и договорната лихва, която за целия срок на договора възлизала на 2887.93 лева. В раздел пети и шести от договора било уговорено закупуването на допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“, които предоставяли възможност за приоритетно разглеждане на кредита срещу сумата от 1800 лева, съответно за промяна на погасителния план на кредита на цена от 3360 лева. Твърди се, че сумите за възнаградителна лихва, за закупуване на допълнителните услуги Фаст и Флекси не се дължат, поради недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Излагат се твърдения, че в Договора за кредит е недействителен, поради липса на всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1 ЗПК реквизити. Посочената стойност на ГПР в договора не била вярна, тъй като в нея като разход не били включени възнагражденията за допълнителните услуги Фаст и Флекси. Тези възнаграждения прикривали действителните разходи по кредита и въвеждали в заблуждение потребителя с оглед вземане на информирано решение за икономическите последици от сключването на договора. Тези услуги били едностранно уговорени и реално не били предоставени. Същите като разход следвало да бъдат включени в ГПР, като така се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Предвид изложеното счита, че договора за потребителски кредит е недействителен. Ако съдът приеме, че допълнителните услуги не следва да се разглеждат като част от договора за кредита, то се твърди тяхната нищожност като неравноправни клаузи , евентуално поради противоречието им с разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Разходите за тези услуги били непропорционални спрямо размера на отпуснатия кредит, като надвишавали заемната сума, а от друга страна, противоречали на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, в която било посочени че такси и комисионни свързани с действията по управлението на кредита не могат да се изискват. Не ставало и ясно какво е тяхното съдържание и каква насрещна престация е получила срещу тях ищцата като потребител.

Предвид изложеното предявява исковите претенции, които моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е депозиран такъв от ответната страна.

Не се оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит с твърдяното от ищцата съдържание. Оспорва се недействителността на договора, респ. нищожността на уговорените клази за възнаграждение на допълнителния пакет услуги. Сочи се, че договорът отговоря на изискванията та чл. 10, ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на чл.10, ал.1, т.9 от ЗПК - в него е посочен ГЛП, който фиксиран. В договора също бил посочен ГПР, който бил фиксиран като абсолютна величина. Не било необходимо да бъдат посочени взетите допускания, тъй като ГПР бил формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, която не се променяла. Счита, че не следвало допълнително закупените услуги да се включват в ГПР, тъй като не представлявали разход, с тях се предоставяла възможност да се поиска извършването на предоставена услуга, но не били 2 условие за сключване на договора. Тъй като възнаграждението за допълнителните услуги не било включено в ГПР, то нямало неточно посочване на ГПР. В договора за кредит надлежно се изброявали ГПР, разходите за допълнителни услуги, вноските били записани месечно и общо, поради което не било налице подвеждане или неяснота за потребителя. Счита, че дори да е налице неправилно посочване на ГПР, то това не водело до недействителност на целия договор, тъй като договорът можел да съществува независимо от клаузата за допълнителна услуга. Дори и да се приемело, че размерът на ГПР е по-висок от допустимия по чл. 19, ал.4 ЗПК, то последицата от това била недължимост на сумите, с които се надвишавал размерът посочен в цитираната ал. 4, но не и недействителност на целия договор да потребителски кредит. Изразява становище, че клаузите касаещи предоставянето на допълнителни услуги не са неравноправни, тъй като не били уговорени в ущърб на потребителя, не противоречали на изискването за недобросъвестност. При сключване на договора за ищцата била предоставена предварително цялата изискуема информация по ЗПК относно параметрите на договора и двете допълнителни услуги. Счита, че клаузата за допълнителни услуги не противоречала на разпоредбите на чл. 10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, като излага подробни съображения.

Иска се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се установява, а и съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между между ищеца и „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***, по силата на който на ищцата е предоставена парична сума в размер от 4000 лева.

Възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ не е включено при формиране на приложимия към договора ГПР.

Видно от приобщения Договор /л.6/ годишният лихвен процент е 41.00%, годишният процент на разходите е 49.10%, при заемната сума от 4000 лева, като задължението следва да се погаси на тридесет и шест анюитетни вноски. В раздел V- ти от посочения договор за кредит, ясно е посочено, че се предоставят допълнителни услуги „Фаст“- приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“- право на промяна на погасителния план.

Допълнително, в раздел VI- ти от договора за кредит, посочените услуги вече са остойностени, като за услуга „Фаст“ се заплащат 1800 лв., а за услуга „Флекси“ се заплащат сумата от 3360 лв. Установява се и че в раздел VI- ти първоначално за потребителя е определена обща сума за плащане от 6887.93 лв., а след включване на възнаграждението по двата пакета за „услуги“ сумата се увеличава на 12047.93 лв. ( тоест, към сумата от 6887.23 лв. се прибавя общо дължимото за двете „услуги“, което възлиза на 5160 лв.).

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и А. Д. Г. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 4000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че не съществува съмнение, че между страните освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение в общ размер от 5160 лв. за услугите „Фаст“ и „Флекси“. В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит - в раздел V- ти изрично са маркирани посочените услуги, а в раздел V I - ти вече е посочено и каква е тяхната стойност и колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за допълнителни услуги.

Съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от общо 5160 лв. за допълнителните услуги ( раздел VI- ти от договора, част „Допълнителна/и услуга/и” ) не е и индивидуално договорена. В тази връзка, тя се явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника. Отделно от гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца (длъжник по договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Същото се отнася и до услугата „Флекси“, която касае определянето на „гъвкав погасителен план“. Предвид това, частта от раздел V I - ти от договора установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК ( „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ).

По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит : съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения 4 кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 10 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се предоставят услугите „Фаст“ и „Флекси“, то същите са с характер на възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена изначално при формирането на ГПР ( те са сигурен разход за потребителя ), което, видно от твърдението на самият ответник в отговора на исковата молба, не е сторено. Впрочем, съобразно факта, че ГПР е 49.10%, а възнаграждението за „допълнителните услуги” е в размер на общо 5160 лева, тоест над един път повече от заемната сума и не е включено в ГПР, то е очевидно, че с включването му в ГПР, размерът на този показател неименуимо нараства над 50%., тоест ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита.