Решение № 3821 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3821 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110209956 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от А. Г. К. ЕГН ********** срещу наказателно постановление № № 25-4332-002518/19.02.2025 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на А. Г. К. ЕГН ********** е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв.

С депозираната жалба се иска отмяна на обжалваното НП, като се поддържа, че жалбоподателят използва медикамента „***“, който давал положителен резултат при проба за алкохол. Прави оплаквания, че наложеното му наказание е прекалено тежко. Не оспорва нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Б., която пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Твърди да е налице разминаване в правната квалификация на нарушението по чл.5 от ЗДвП. Моли за по-леко наказание на подзащитния.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Пашунов, който пледира за потвърждаване на НП, доколкото правната квалификация е точна в АУАН и НП. Претендира разноски.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

1

Н а 06.02.2025 г. около 22:30 в гр. София жалбоподателят А. К. управлявал лек автомобил "***" с регистрационен номер ***, собственост на "***" ООД, БУЛСТАТ:***, движейки се по бул. "Д-р Петър Дертлиев", с посока на движение от бул. "Сливница" към бул. "Царица Йоанна". По същото време и на същото място в патрулен автомобил се намирали свидетелите Т. и Я., служители на ОПП СДВР. Същите установили, че по време на движение жалбоподателят К. не използва и не е поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът. Служителите на ОПП СДВР установили това обстоятелство непосредствено преди подаване на сигнала за спиране – светлинен и звуков. К. се подчинил и спрял. Тъй като при проверката свидетелите усетили миризма на алкохол, решили и изпробвали водача на автомобила – А. К. за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер "ARDM-0217" в 22:34 часа на 06.02.2025г. - проба номер 2560. Последното отчело положителен резултат от 1, 12 промила алкохол в издишания въздух. Предвид получения резултат на жалбоподателятбил бил издаден талон за медицинско изследване № 144230 за явяване в УМБАЛ "Св. Анна" – София за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез химическо изследване. Жалбоподателят посетил лечебното заведение и дал кръв за изследване, посочвайки в протокола за химическо изследване, че е употребил бира в количество от около 1 литър.

С оглед направените в хода на проверката констатации, свидетелят Т. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA1363572, от 06.02.2025 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива и не постъпили в законоустановения срок.

На 07.02.2025 г. било извършено изследване на кръвната проба, дадена от жалбоподателката в УМБАЛ "Св. Анна" – София по метода на газовата хроматография и било установено наличие на алкохол в концентрация 0, 94 промила, за което бил съставен протокол за химическо изследване.

Въз основа на горепосочения АУАН и като б и л и взети предвид резултатите от химическото изследване на кръвната проба, на жалбоподателят било издадено наказателно постановление № № 25-4332-002518/19.02.2025 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на А. Г. К. ЕГН ********** е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Я. и Т., както и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, извлечение от паметта на техническо средство Алкотест дрегер 7510, справка "Картон на водача", заповеди за компетентност, както и сведенията, добити от разпита на вещото лице В., изготвила химическото изследване.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло на показанията на свидетелите Я. и Т., отчитайки факта, че те са били лицата, извършили проверката на жалбоподателя и заявеното от тях представлява източник на преки доказателства, поради което настоящият състав прие с доверие казаното от свидетелите относно времето и мястото на извършената проверка, проведеното в хода на същата изследване за употреба на алкохол с помощта на техническо средство на водача на спрения лек автомобил отчетения от същото резултат. Заявеното от свидетелите кореспондира и с извлечението от паметта на 2 техническото средство, в която посочените данни относно времето на теста и резултата от същия напълно съответстват на показанията на свидетелите. От показанията на свидетелите се установява, че водачът е лъхал на алкохол, съответно, че не е бил съпроводена до лечебно заведение, доколкото НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не изисква това. И двамата свидетели дават сведения за обстоятелството, че К. е бил без поставен колан по време на движение и именно това е причината да бъде спрян за проверка. Съдът намери обсъжданите показания за пълни, непротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал по делото, поради което ги кредитира изцяло.

Видно от представения по делото протокол за химическо изследване, при изследването с газхроматографски метод на 07.02.2025 г. в дадената от жалбоподателя К. кръвна проба е била установена концентрация на алкохол 0, 94 промила.

Съдът намира, че твърденията в жалбата за фалшиво положителен тест за алкохол следствие на използван медикамент не намират опора в доказателствата по делото и са изолирана и подкрепена защитна версия на жалбоподателя. Това е така, защото вещото лице В. категорично посочва, че използвания от нея метод на изследване на кръвната проба за наличие на алкохол не се влияе от прием на медикаменти, освен от тинктури, които сами по себе си съдържат етилов алкохол и няма никаква възможност тестът да е фалшиво положителен. Запитана за конкретно посочения медикамент в жалбата - „***“, вещото лице посочва, че е невъзможно този медикамент да повлияе на изследването. В този смисъл доводите са неоснователни.

Следва да се посочи, че не е необичайно да има разлика между полевия тест и този от химическата лаборатория, доколкото стойността на етилов алкохол е променлива величина, която се влияе от метаболизма и процесите на елиминация на алкохол, като в случая с оглед изминалото време се установява, че К. е бил във фазата на елиминация на алкохола.

От представените по делото з а п о в е д и се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган. Писмените доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на което съдът им се довери изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а НП е издадено по-малко от месец след това.

Неоснователно е възражението за липса на словесно описание на нарушението и липса на посочване на обстоятелствата, при които е извършена проверката. Както в АУАН, така и в НП са посочени всички елементи от състава на административното нарушение, посочена е датата, мястото и часа на проверката, къде и в каква посока се е движил управляваният от жалбоподателя автомобил, неговата марка, модел и държавен контролен номер, извършеният тест с техническо средство, неговият номер, номер на проба и резултат, 3 обстоятелството, че е издаден талон за изследване и неговия номер, както и обстоятелството, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение. В НП освен тези обстоятелства е посочено и отчетено извършеното впоследствие изследване на дадената кръвна проба и нейният резултат, номер на протокола, и датата на съставянето му. В този смисъл съдът намира, че както АУАН, така и НП, отговарят на изискванията на чл. 42 и респективно чл.57 от ЗАНН.

За нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Издадената на базата на тази законова делегация наредба е Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвна и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По дело по безспорен начин беше установено, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 промила /на хиляда/, а именно 0, 94 промила, която концентрация е установена посредством химическо изследване по метода на газовата хроматография при спазване на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г., с което от обективна страна е осъществен съставът на вмененото му нарушение. Съгласно чл.3а от наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста. В случая лицето не е приело показанията на теста и е изпълнило указанията за явяване в лечебно заведение за взимане на кръвна проба и последващото изследване. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В този смисъл при наличие на изследване с техническо средство и на извършено изследване на кръвната проба по газхроматографски метод, меродавно е последното, а извършеният тест с дрегер е без значение за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Ето защо съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателят е била 0.94 промила, което е и помалко от отчетеното от дрегера.