Определение № 1003 от 26.06.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1003 гр. Шумен, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500385 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Д. срещу разпореждане №959/7.05.2025г. по ч.гр.д.

№513/2025г. по описа на НПРС с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземан” ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано от Ю. Х. Ю., изп.директор, срещу длъжника Н. Т. А. с ЕГН ********** от с. ..., общ. ...., обл. ...., за заплащане на сумите: 859,75 лв. - главница; 167,75 лв. –договорна лихва, 240,26лв. обезщетение за забава; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането и за присъждане на разноски в размер на 25,36 лв. държавна такса и 100лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна , поради следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на НПРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната частна жалба е необходимо да се добави и следното :

Ч.гр.д. № 513/2025г. по описа на НПРС е образувано по депозирано заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано 1 от З. С. Б. изп.директор, срещу длъжника Н. Т. А. с ЕГН ********** от с. ...., общ. ...., обл.

..., за заплащане на сумите: 859,75 лв. - главница; 167,75 лв. –договорна лихва, 240,26лв. обезщетение за забава; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането и за присъждане на разноски в размер на 25,36 лв. държавна такса и 100лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит № 454861/18.01.2022 г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и длъжника, като вземането на кредитора е било прехвърлено с Приложение № 1/20.06.2024г. към договор за цесия от 5.05.2023г. г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД .

В самия договор за кредит, л. 6-12 от ч.гр.д. № 464/2025 г. на РС Провадия, няма ясно договорен предмет, в него не е посочен размерът на предоставяната в кредит сума.

Уговорено е в чл. 4 от договора, че конкретните параметри на договора, вкл. ГЛП е посочен в Приложение № 1. В чл. 5.1 е посочено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение в полза на кредитора, съгласно договора и ОУ. В чл. 5.3 са посочени изискванията към физическите лица-поръчители. В чл. 5.6 от договора е посочено, че ако кредитополучателят не изпълни задължението си за обезпечение на договора за кредит, същия дължи неустойка в размер посочен в погасителния план. С Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 454861/18.01.2022 г. е договорено предоставянето в заем на парична сума от 1000 лв., за срок от 12 месечни, размер на погасителната вноска от 105,25лв., Годишна лихва за кредита – 40,55 % и размер на ГПР от 49,00 %. В чл. 10 от Приложение № 1 е посочено, че се предвижда заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5.6 от договора, в размер на 2,88 лв. на ден, като тя не надвишава 1% от главницата по кредита. Посочено е в чл. 12 от Приложението, че общата сума на всички дължими суми, при неизпълнение е 2313,36 лв. Представено е и друго Приложение № 3/18.01.2022 г., с което е договорено преференциално предоставяне на услуги, за което потребителят следва да плати посочената в чл. 3 сума от 30 лв.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагате нормата на чл.143 ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за потребителски паричен кредит по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и 2 води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

На първо място, въззивният съд отчита, че правилото на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, отделно от обща преценка на законосъобразност на заявеното основание на дълга по т. 2 на същия текст, представлява израз на специално процесуално правило, като изрично проявление на по-общ принцип (чл. 7, ал. 3 ГПК) и отразява спецификата на едностранния характер на заповедното производство. Самата същност на заповедното производство е инструмент за проверка на наличието на спор относно заявени от кредитор права. И двете основания за отказ по този облекчен процесуален ред изискват от съда служебно да издири и приложи закрилни императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията.

За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на някои длъжници, ползващи се с особена закрила поради специфични техни субективни качества, налага проверката в обществен интерес дори и когато лицата пропускат или дори съзнателно се въздържат да се защитават. Правилата за защита на неравнопоставени потребители в договорна връзка с търговец-доставчик, в частност изискват от съда да изясни въпроса относно валидността на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника. За да може основният принцип на чл. 7, ал.3 ГПК да се приложи като израз на вложения смисъл в общоевропейския стандарт на закрилата на потребител, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00) евентуалното възникнало съмнение за накърнени права на потребителя, следва да се разсее след като и на двете спорещи страни се предостави възможност за пълна процедурна защита, след като съдът обяви на страните значението на обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила. Само ако намесата на съда е предварителна, тази цел ще се постигне и ще се осуети опасността от стабилизиране на неоспорен акт поради по[1]слабата информираност на потребител, който се е договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство. В тази насока са и насоките за тълкуване на общоевропейския стандарт за закрила на потребителите, гарантиран от националните съдилища на държавите членки (дело C-807/19).

Съдът намира, че сключеният между страните основен Договор за потребителски кредит е бланков и съдържа неравноправни клаузи. Същия не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.т. 7, 9а и 10 от ЗПК, тъй като в него не са посочени на първо място размерът на предоставения кредит, което е нарушение на чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК; компонентите, включени в ГПР, методиката за изчисление на референтния лихвен процент, което е нарушение на т. 9а; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат 3 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин, което е нарушение на т. 10.

Посочването в договора в чл. 4.4, че ГПР се определя, съгласно формулата, посочена в Приложение №1 към ЗПК не изпълнява изискванията на самия закон, който изисква ясното посочване на начина, по който той се определя, а не препращането към закона.

В случая в чл. 10 от Приложение № 1 е посочено, че се предвижда заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5.6 от договора, в размер на 2,88 лв. на ден, като тя не надвишава 1% от главницата по кредита. Посочено е в чл. 12 от Приложението, че общата сума на всички дължими суми, при неизпълнение е 2313,36 лв. Разходите за заплащане на процесната неустойка са част от общите разходи по кредита и е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, което очевидно не е направено и води до нарушаване на изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при подписване на договора кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването му и е бил поставен в неравноправно положение спрямо насрещната страна.

Това положение на ЗПК напълно съответства на посоченото в чл. 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48. Съгласно т. 2 от Решение на СЕС от 21 март 2024 година по дело C‑714/22, посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Със сключения Договор за потребителски кредит № 454831/18.01.2022 г.., както и сключените към него Приложение № 1 от 18.01.2022 г. относно параметрите на договора и дължимата неустойка, както и Приложение № 3/18.01.2022 г., относно заплащането на таксата за преференциално предоставяне на услуги от 30 лв., са недействителни и съдържат неравноправни клаузи и с тях са нарушени на изискванията чл. 11, ал. 1, т.т. 7-10 от ЗПК .

Съдът е оставил с Разпореждане №898/28.04.2025г. депозираното заявление без движение , с които е дал указания на заявителя за отстраняване на констатираните в заявлението нередовности. Правилно заявлението е било оставено от НПРС без движение , тъй като са били налице неясноти относно претендираните със заявлението парични суми и НПРС е дал подробни указания на заявителя да уточни претенциите си , тъй като съдът не може да се произнесе по нередовно заявление, каквото е процесното . Указал е на заявителя да уточни дали претендираната от него главница включва неплатена част от действителния размер на кредита или включва и посочената в чл. 11 от Приложение №1 сума за обезпечение. В случай, че в нея са включени и двете вземания, същите следва да се разделят и посочат поотделно; 2/ да уточни, претендираната от него лихва в размер на 167,75 лв. лихва за забава за периода от 18.04.2022 г. до 18.01.2023 г., дали е изчислена само върху неплатения размер само на главницата или върху сумата на неплатените главница и обезпечение по договора за потребителски кредит. В случай, че претендира лихва и върху 4 таксите, следва да се посочи отделно от лихвата върху останалата неплатена главница. 3/ Да уточни също, претендираното от него обезщетение за забава в размер на 240,26 лв. лихва за забава за периода от 19.04.2022 г. до 30.03.2025 г., дали е изчислена само върху неплатения размер само на главницата или върху сумата на неплатеното обезпечение по договора за потребителски кредит. В случай, че претендира лихва и върху обезпечението, същата следва да се посочи отделно от лихвата върху неплатената главница. 4/ да посочи, какви по вид, основание и размер плащания е извършил до момента длъжникът по договора, съответно за главница, обезпечение, договорна лихва, обезщетение за забава и пр. Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (арг. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК), каквито в случая не са налице. Депозирана е молба по делото с вх.3443/7.05.2024г. с която заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението. Не е изпълнено едно от най-важните указания на съда – не е посочено дали са извършвани плащания по процесния договор за кредит, като в случай, че отговорът е положителен не е конкретизирано за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, неустойка и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми. Дадените указания не са самоцелни или безпредметни, а са съобразени със задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор ( арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК). Целта на цитираната императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави гарантира в пълна степен правата на потребителя, като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.