Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2020 от 28.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17738/2024
Вид
Решение № 2020
Подписан
28.04.2026
Състав
Михаела Светлозар Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • § 2, буква г · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 2020 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330117738 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Т. Т., ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която са предявени субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 6 и сл. ЗПФУР.

Ищецът твърди сключен договор за потребителски кредит от 13.02.2024 г. с „Кредисимо“ ЕАД, който бил нищожен. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 и ал. 4 ЗПК, при което договорът бил недействителен. За обезпечаване на задълженията на потребителя по договора за кредит, бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2024 г. с „Ай тръст“ ЕООД, който също бил нищожен, като лишен от правно основание, предвид естеството на взаимоотношенията и връзката между двата договора.

Моли се за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит спрямо „Кредисимо“ ЕАД и на този за предоставяне на поръчителство спрямо „Ай тръст“ ЕООД. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Нямало нарушения на ЗПК – изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било спазено; сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за 1 договора за кредит; ищецът имал възможност да избере сключване на обезпечен или необезпечен кредит, а също и да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство; нямало основание възнаграждението на поръчителя да бъде включено в ГПР по кредита; договорът за поръчителство бил такъв за поръчка и възн. дължимо на поръчителя, а не на кредитора. Договорите били действителни, като единствено можело да се приеме, че клаузата за възн. за поръчител противоречи на добрите нрави.

Евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство не водела до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за договора за кредит, а възнаграждението не следвало да се включва в ГПР – кредиторът нямало как да знае какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор.

Потребителят можел да избере сключване на необезпечен кредит. Свързаността между ответниците не водела до скрито оскъпяване на кредита. Потребителят имал възможност да избере начин на заплащане на възнаграждението с вноските по кредита, което го поставяло във финансово по-благоприятна позиция. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По насрещния иск:

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил насрещен осъдителен иск, който с Определение № 4933/10.04.2025 г. е приет за съвместно разглеждане.

Правна квалификация - чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 11, т. 7, т. 11 ЗПКи чл. 6 и сл. ЗПФУР.

Ищецът претендира присъждане на сумата от 1728,80 лева – неизплатена остатъчна стойност на главница по договор за потребителски кредит № 2921002 от 13.02.2024 г., ведно със законната лихва от постъпване на НИМ в съда – 06.01.2025 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

Твърди, че по договора била предоставена сумата от общо 5657,80 лева, от която 5000 лева – усвоена от кредитополучателя за потребителски цели, като в частта за сумата от 657,80 лева – кредитът имал характеристиките на стоково финансиране, т.к. с тази сума била заплатена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия по закупена застраховка към доставчика на услугата ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД.

Кредитът следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, при ГЛП – 40 % и ГПР – 48,21 %. По договора били извършени плащания в общ размер на 3929 лева за периода 29.03.2024 г. – 24.09.2024 г. Тъй като плащанията били преустановени, на осн. т. 4.2., р.

X от ОУ обявява предсрочна изискуемост с НИМ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа твърденията си за недействителност на договора поради нарушаване изискванията на ЗПК, при което приложима била разпоредбата на чл. 23 ЗПК и на връщане подлежала само чистата стойност на главницата по кредита.

Последната била в размер на 5000 лева и не следвало да се включва сумата от 657,80 2 лева, платена от търговеца застрахователна премия, която също не била включена в ГПР и потребителят нямал интерес от нея. От получената сума следвало да бъдат приспаднати извършените плащания, при което остатъкът възлизал на 1071 лева.

Твърди, че същият също бил погасен, чрез платежната система на „Изи пей“. Ищецът получил от ответника сумата от 16 312 лева, в която била включена и исковата сума, предмет на насрещния иск. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главните искове:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е подписан договор за потребителски кредит от 13.02.2024 г., по който предоставената парична сума е усвоена; между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е подписан договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2024 г., по който е уговорено възнаграждение от 5403,57 лева. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 15443/01.12.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

По договора за кредит е усвоена сума от 5000 лева, с размер на застрахователна премия – 657,80 лева; при уговорени - ГПР – 48,21 % и ГЛП – 40 %, срок за плащане 24 месечни вноски. В чл. 4 е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или чрез сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице.

Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение от 5403,57 лева. В чл. 8, ал. 4 е посочено, че плащанията се извършват по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на кредитодателя, като е посочена такава единствено на последния.

Относно договора за кредит:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

3

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора/договорите според твърденията в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за 4 потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Не е посочено каква сума е взета предвид за главница по кредита, дали сумите за застрахователни премии в общ размер от 657,80 лв. са приети за разходи по кредита, каквито реално представляват. Предвид това, не може да се провери и дали вписаният в договора процент на разходите на годишна база е действително приложимият в отношенията между страните.

Задължението за плащане на застрахователна премия представлява разход по кредита - съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии.