Определение № 206 от 14.07.2023, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 241/2023
- Вид
- Определение № 206
- Подписан
- 14.07.2023
- В сила
- 14.07.2023
- Състав
- Милена Бранкова, Олег Софрониев, Диана Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 78А · Наказателен кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.376, ал. 3 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.376, ал. 3 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 206 гр. Монтана, 13.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Бранкова
Членове:
Диана Кузманова
Олег Софрониев като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20231600600241 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал 2 във вр с чл. 323, ал. 2 от НПК.
С Разпореждане от 01.06.2023 г., постановено по НОХД № 435/23 г., РС Монтана е върнал жалбата /възражение с вх. № 5458/31.05.2023 г./ срещу Решение № 154/25.05.2023 г. обратно на подателя К. К. като недопустима.
Срещу горното Разпореждане е постъпила въззивна частна жалба от К. с оплакване за незаконосъобразност. Излагат се доводи, че своевременно е заявил претенция за конституиране по делото като частен обвинител, но съдът неправомерно му е отказал участие в процеса. Иска се отмяна на този отказ по определение от 25.05.2023 г. и отмяна на разпореждането за връщане на жалбата с вх. № 5458/31.05.2023 г.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията в частната жалба и провери изцяло процесуалните действия на първоинстанционния съд във връзка с изискавнията на НПК, приема следното:
Частната жалба, в частта й относно произнасянето на съда на 25.05.2023 г. в разпоредително заседание, с което е отказано конституирането на К. като частен обвинител по делото, е неопустима, тъй като е подадена на 29.06.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в текста на чл. 249, ал. 3 във вр. с чл.
342, ал. 1 от НПК седем-дневен срок от постановяване на определението.
Частната жалба, в частта й срещу разпорежането от 01.06.2023 г. за върщане на жалбата с вх. № 5458/31.05.2023 г. е подадена в срок, но разгледана по същество е неснователна.
Проследявайки хронологията на процесуалното развитие на делото се установява следното: делото е било образувано пред РС Монтана по внесен от РП Монтана обвинителен акт срещу турския гражданин С. Ш. с обвинение за 1 престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК – за това, че на 06.06.2022 г в с. *, при управление на МПС, нарушил правила за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на наследниците на В.А. и на К.
К. значителни имуществени вреди – конкретно изброени като вид и стойност.
С Разпореждане от 05.04.2023 г. съдията-докладчик е приел, че делото е местно и инстанционно подсъдно на РС Монтана и е насрочил разпоредитлно заседание за 25.05.2023 г., като е уведмил и пострадалите за възможността да участват в наказателния процес като граждански ищци и частни обвинители.
Изискал е информация дали пострадалите са обезщетение от застрахователи за причинените им имуществени вреди от деянието и е получил положителен отговор с писмо от 16.05.2023 г., към което са приложени и банкови извлечения. В разпоредителното заседание се е явил пострадалия К. с повереник и е заявил искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец с претенция за обезщетение от 10 000 лв. неимуществени вреди от деянието. Обсъждайки въпросите по чл. 248 от НПК, в това разпоредително зседание, съдът е приел да са налице условията на закона за провеждане на особено производство пред първостепенния съд, а именно такова по гл. 28 от НПК – за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Преминавайки към реда за разглеждане на делото по чл. 375 и сл. от НПК, съдът е отказал да приеме гражданския иск и да кнституира К. като граждански ищец и частен обвинител, позовавайки се на нормата на чл.376, ал. 3 и ал. 4 от НПК.
Уведомил е К., че може да обжалва отказа за допускането му в просеца като частен обвинител, но не е изчакал обжалването на този отказ, а е продължил разглеждането на делото и го е завършил на същата дата /25.05.2023 г./ с осъдително за подсъдимия решение по чл. 78А от НК. Срещу определението от същата дата, с което е отказно конституирането на К. като частен обвинител, е подадена в 7 дневен срок нещо като жалба, озаглавено Възражение с вх. № 5458/31.05.2023 г. В него подателят е уточнил какви са конкретните наследствени права върху увредената при станалото ПТП жилищна сграда и по какъв начин застрахователят е разпределил между наследниците изплатените от него застрахователни обезщетения. Направено е искане за съобразяване на тези уточнения и преразглеждане на прокурорските и съдебни актове с допуснатите в тях несъответствия и грешки. Последвало е обжалваното с настоящата частна жалба Разпореждане от 01.06.2023 г., с което Възражението на К. е върнато, тъй като той не е страна и няма процесуалното право да обжалва постановения краен съдебен акт – Решението от 25.05.2023 г. по чл. 78А от НК.
Разпореждането от 01.06.2023 г. е законосъобразно. Съдът е съобразил задължението да проведе първоинстанционното производство по тези особени правила на НПК, които са били налице – по гл. 28 чрез освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на администартивно наказание за деянието. Подсъдимият не е бил осъждан, текстът на чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК предвижда наказание, което е по-малко от три години лишаване от свобода и имуществените вреди са възстановени от застрахователя. При това правилно е отказал да допусне пострадалия К.
2 като граждански ищец и частен обвинител, тъй като поради особения характер на производстното, участието на такива допълнителни страни е недопустимо. Обстоятлството на кой от наследниците каква точно част от застрахователното обезщетение е изплатено и какви са реалните им права на съсобственост на разрушената сграда е без значение за правилното решаване на наказателното дело. Законът изисква да са възстановени или обезпечени причинените от деянието имуществени щети, а това в настоящия случай е сторено. Макар и пострадал от престъплението, К. няма процесуалното право за участие като частен обвинител в това наказателно производство и съответно – правото да обжалва постаневия краен акт на съда. Като е приел горното и е върнал Възражението му от 31.05.2023 г., първостепенният съд е процедирал правилно и разпореждането му от 01.06.2023 г. следва да бъде потвърдено.
Всички неразгледани по наказателното дело претенции за обезвреда, частният жалбоподател следва да реализира по граждански ред в отделно производство.
По озиложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането на Районен съд град Монтана, постановено на 01.06.2023 г. по НОХД № 435/23 г., с което е върната жалбата на К. К. срещу Решението на същия съд от 25.05.2023 г. п делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. К. срещу Определението на РС Монтана по НОХД № 435/23 г. от 25.05.2023 г. в частта, с която е отказано конституирането му като частен обвинител по делото, като просрочена.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3