Решение № 119 от 17.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Б., 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20221200500050 по описа за 2022 година

Производството по настоящото в.гр.д.№50/2022г. по описа на Окръжен съдБ. е образувано по жалба вх.№902901/27.09.2021г. на „С.с.“ ЕООД, ЕИК 203842870, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“А.С.“ *, представлявано от Л.Д.Г., против Решение №905175/20.07.2021г. по гр.д.№1948/2019г. по описа на Районен съд-Б.. С посоченото решение „Г.К.“ ЕООД, ЕИК 202695983, седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Б.” * представлявано от В.А.В. е осъдено да заплати на „С.с.“ ЕООД сумата от 402.41 лв., представляваща част от незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка за ушиване на 688 броя блузи и 9 броя комплекти, съгласно Фактура №2000000012/17.04.2018г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба 16.07.2019г. до окончателното изплащане на същата, като искът е отхвърлен над горния уважен размер до претендирания от общо 18 670.76 лв., представляваща вземане за: сумата от 7056.72 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка за ушиване на 2081 бр. блузи, съгласно Фактура №**********/04.04.2018г., сумата от 7347.43 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка за ушиване на 1873 броя блузи, съгласно Фактура №2000000011/11.04.2018г. и за сумата над 402.41 лв., представляваща част от сумата от 4266.61 лева с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка за ушиване на 688 броя блузи и 9 броя комплекти, съгласно Фактура №2000000012/17.04.2018г., като неоснователна, като погасена, на основание 1 чл.103 ГПК - чрез прихващане със сумата от 18 268.35 лв., представляваща претърпяна загуба от „Г.К.“ ЕООД, образувана от стойността на предадените, но невърнати и неушити материали за ушиване на дрехи на ишлеме по модели 118400-960 бр.,118409 - 372 бр., 118401-312 бр., 118402-95 бр., включваща разходите за придобиване на плата на материалите, разходите за труд за разкрояването на материалите, разходите за съпътстващи материали към разкроените модели ципове, копчета и други/.

Във въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителната му част. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е извършил прихващане на вземането на ищеца спрямо ответника в размер на 18 670.76 лв. със сумата от 18 268.35 лв., представляваща претърпени загуби от „Г.К.“ ЕООД, при липса на предпоставките на чл.103 от ГПК за допускане на прихващане. Не било доказано ответното дружество да е предало на ищеца материалите, описани в експедиционните бележки и товарителниците, които били издадени от друго юридическо лице. Според жалбоподателя от събраните по делото доказателства се установявало, че готовите изделия по спорните експедиционни бележки са предадени на възложителя. По изложените в жалбата доводи се настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Претендират се сторените разноски.

Насрещната страна по въззивната жалба е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства. Районният съд формирал обосновани фактически изводи, че материалите описани в експедиционните бележки и товарителниците са предадени на ищеца „С.с.“ ЕООД, но последният не ушил и предал обратно на ответника „Г.К.“ ЕООД поръчаните модели. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен и присъждане на разноските в производството.

Окръжен съд-Б., след като съобрази материалите по делото, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема следното:

Производството по гр.д.№1948/2019г. по описа на Районен съд-Б. е образувано по искова молба, предявена от „С.с.“ ЕООД срещу „Г.К.“ ЕООД, с която по предявен иск с правно основание чл.288 във вр. с чл.286 от ТЗ във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД се претендира заплащане на следните суми: сумата от 7056.72 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка за ушиване на 2081 бр. блузи, съгласно Фактура №**********/04.04.2018г.; сумата от 7347.43 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка за ушиване на 1873 бр. блузи, съгласно Фактура №2000000011/11.04.2018г.; сумата от 4266.61 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка за ушиване на 688 бр. блузи и 9 броя комплекти, съгласно Фактура 2

№2000000012/17.04.2018г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество има за основен предмет на дейност „шивашки услуги“, като с ответното дружество се намират в трайни търговски отношения. Сочи се, че през месец април 2018г. ответното дружество „Г.К.“ ЕООД възложило на ищеца „С.с.“ ЕООД услуга ушиване на дрехи, обективирана в следните фактури: Фактура №**********/04.04.2018г. на стойност

7056.72 лв.;

Фактура

№2000000011/11.04.2018г. на стойност 7347.43 лв. и Фактура №2000000012/17.04.2018г. на стойност 4266.61 лв. Описаните във фактурите дрехи като вид, модел и количество били ушити и предадени на ответника, който ги приел без възражения. Фактурите били подписани от управителя на ответното дружество. Въпреки че ищецът изпълнил точно и коректно задължението си към ответника, последният не платил цената по фактурите на датата на издаването им, съгласно уговореното между страните.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който не оспорва твърдението на ищеца, че се намират в трайни търговски взаимоотношения, изразяващи се в сключване на неформални договори за изработка, по силата на които ищецът, в качеството на изпълнител е следвало да ушива за ответника като възложител определени модели дрехи с материали на ответника. Твърди се, че за всяка поръчка ответникът е изпращал на ищеца необходимите материали, които са закупени от ответника, нарязани от трета фирма „В.В.К.” в Г., която опосредявала самото изпращане. Доставката на материалите се описвала в експедиционна бележка, в която се посочва модела на дрехите, които следва да бъдат ушити, вида на модела, количеството като бройки, вида на опаковката, бройката и теглото на пратката. Изпратените материали се придружавали от тази експедиционна бележка, към която била скрепена и международна товарителница. Въз основа на тази експедиционна бележка изпълнителят знаел какво му е възложено да ушие като бройка и вид, а цените били предварително определени между страните и залегнали в предишните им счетоводни документи за всеки модел. В тази връзка ответникът твърди, че част от възложените поръчки не били изпълнени от ищеца, а именно – по изрично посочените в отговора експедиционни бележки не били изработени всички поръчани модели дрехи, вследствие на което ответното дружество претърпяло вреди, изразяващи се в стойността на изпратените материали и пропуснати ползи от печалба при реализацията на готовия продукт, както следва: не били изработени: 960 бр. от модел 118400, описани в експедиционна бележка №1782/10.01.2018г.; 372 бр. от модел 118409, описани в експедиционна бележка №1777/28.12.2017г.; 312 бр. от модел 118401, описани в експедиционна бележка №1773/13.12.2017г.; 95 бр. от модел 118402, описани в експедиционна бележка №1763/30.11.2017г. Сочи се, че общата стойност на претърпените вреди от ответника в резултат на неизпълнението на договорите за изработка /обективирани като предмет в 3 посочените експедиционни бележки/ са в размер на 20 002.05 евро, включващи 5270.69 евро – пропусната полза, изразяваща се в неполучена цена от продажба на тези модели по средни пазарни цени на модел, както се продават от ответника и 14 731.36 евро – претърпяна загуба, образувана от стойността на вложени материали, закупени от ответника и предадени за ушиване на ищеца, включващи разходите за придобиване на плата на материалите, разходите за труд за разкрояване на материалите, разходите за съпътстващи материали към разкроените модели /ципове, копчета и др./. По отношение на посочените по-горе неизработени модели, ответното дружество е направило изявление за разваляне на договорите за изработка на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД. В случай на уважаване на исковата претенция, в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане на вземането на ищеца с насрещното вземане на ответника в размер на 20 002.05 евро.

От анализа на приобщените пред първата инстанция доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

По делото е безспорно, че страните се намират в трайни търговски взаимоотношения, изразяващи се в сключване на неформални договори за изработка, по силата на които ищецът, в качеството на изпълнител, е следвало да ушива за ответника като възложител дрехи с материали на възложителя.

Ищцовото дружество „С.с.“ ЕООД е издало на ответника „Г.К.“ ЕООД 3 бр. фактури - Фактура №**********/04.04.2018г. на стойност 7056.72 лв. с ДДС;

Фактура №2000000011/11.04.2018г. на стойност 7347.43 лв. с ДДС и Фактура №2000000012/17.04.2018г. на стойност 4266.61 лв. с ДДС, за ушити дрехи, описани във всяка от фактурите по вид, модел, брой и цена. Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че фактурите са подписани от управителя на ответното дружество.

От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че процесните три бр. фактури:

Фактура

№**********/04.04.2018г. на стойност

7056.72 лв.;

Фактура

№2000000011/11.04.2018г. на стойност 7347.43 лв. и Фактура №2000000012/17.04.2018г. на стойност 4266.61 лв. са отразени и надлежно осчетоводени в счетоводствата на страните. При ищеца фактурите са отчетени по дебита на сметка 411 Клиенти като вземане на ищеца от ответника в общ размер на 18 670.76 лв. При ответника фактурите са отчетени по кредита на сметка 402 Доставчици като задължение на ответника към ищеца в размер на 18 670.76 лв. Според вещото лице и трите фактури са отчетени и в регистрите по ЗДДС: при ищеца – в дневника за продажби, от което следва, че ищецът е начислил дължимия ДДС, а при ответника – в дневника за покупки, от което следва, че ответникът е начислил и ползвал пълен данъчен кредит по справка-декларация по ЗДДС за продажбите в общ размер на 3111.79 лв.

Експертизата е установила, че по възлаганите с приложените по делото товарителници за изпратените помощни материали на ищеца за шиене на 4 комплекти блузи от различни модели в различни количества, от изпълнителя „С.с.“ ЕООД са издавани фактури на възложителя „Г.К.“ ЕООД за изработените от изпълнителя и предадени на възложителя модели. За част от изпратените с товарителниците помощни материали изпълнителят „С.с.“ ЕООД не е издал на възложителя „Г.К.“ ЕООД фактури за изработени и предадени модели: 960 бр. от модел 118400 по товарителница №1782/10.01.2018г.; 372 бр. от модел 118409 по товарителница №1777/28.12.2017г.; 312 бр. от модел 118401 по товарителница №1773/13.12.2017г.; 95 бр. от модел 118402 по товарителница №1763/30.11.2017г.

Видно от съдържанието на горепосочените експедиционни бележки с номера 1763/30.11.2017г., 1777/28.12.2017г., 1782/10.01.2018г. и 1773/13.12.2017г., приложени по делото, със същите на „С.с.“ ЕООД били изпратени помощни материали, представляващи нарязан плат за шиене на описани в тях модели дрехи по вид и количество, както и отразени вид на опаковката, бройка и тегло на пратката. Материалите били натоварвани в Г. от трето лице - „В.В.К.”. Като доставчик в товарителниците е посочен ответникът „Г.К.“ ЕООД, а като получател - „С.с.“ ЕООД.