Решение № 1542 от 15.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1542 гр. Варна, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100100827 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от Г. Г. Г. против Д.

АН. Д. обективно кумулативно и в условията на евентуалност искове както следва:

1 ) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати на ищеца сума в размер на 13400 лева /след допуснато изменение размера на иска по реда на чл.214 от ГПК/ представляваща дължима главница по договор за заем от 14.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. целият на стойност 58000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане;

2 ) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати на ищеца сума в размер на 1250 лева – частичен иск от 4700 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. целият на стойност 34700 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане и предявен в условията на евентуалност от него иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева – частичен иск от 18600 лева – сума, която ищецът е предоставил на ответника без правно основание и представляваща разликата над договорената като заем от 21.12.2016г. сума от 16100 лева и предоставените 34700 лева с банкови преводи от 28.12.2016г., 06.01.2017г., 10.01.2017г. и 18.05.2017г., ведно със 1 законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане и

3 ) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати на ищеца сума в размер на 1250 лева – частичен иск от 69000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г. целият на стойност 69000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г.

В исковата и уточнявщите молби ищецът Г.Г. твърди, че е сключил с ответника Д.Д. договори за заем както следва: Договор за заем от 30.11.2016г. с падеж 01.02.2017г. на стойност 55000 лева; Договор за заем от 14.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. на стойност 58000 лева; Договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г. на стойност 69000 лева и Договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. на стойност 16100 /предоговорен устно на 34700 лева/. Посочва, че сумите по договорите за заем са били преведени по банкова сметка на ответника в Райфайзенбанк България ЕАД IBAN BG57RZWW9155 1007 634755. Излага, че ответникът е извършвал погашения по договорите за заем, като напълно е погасил задължението от 55000 лева по договора за заем от 30.11.2016г., частично е погасено задължението по договора за заем от 14.12.2016г., а дължимият остатък по него е в размер на 33000 лева, задъпжението по договора за заем от 21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. е в размер на 4700 лева и е изцяло дължимо, а задължението по договора за заем от 21.12.2016г. с падеж на 15.03.2017г. е в размер на 69000 лева.

В случай на спор досежно размера на договорения заем по договора от 21.12.2016г. с падеж на 01.03.2017г. – 34000 лева, то ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати частичен размер от 1250 лева от 18600 лева представляваща разликата между предадената на ответника сума от 34700 лева и размера на договорения заем от 16100 лева, която се явява предоставена без правно основание. Моли предявените искове да бъдат уважени като сумите бъдат присъдени ведно със законната лихва върху тях считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.03.2021г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. АН. Д. е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените главни и в условията на евентуалност искове. Оспорва твърденията на ищеца за възникнали между тях заемни правоотношения по процесните договори за заем като твърди, че същите са привидни и на това основание нищожни, тъй като страните не са желали правните им последици. Излага, че ищецът е законен представител на «С.Л.» ЕООД, а ответникът – на «С.**» ЕООД, като между тях е бил сключен договор за изграждане на СПА център в собствения на ответника обект – хотел С.Б. на 07.11.2016г., по който «С.Л.» ЕООД е изпълнител, а «С.**» ЕООД е възложител с договорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 279500,50 лева. Твърди, че между страните единствено на основание счетоводни и данъчни цели е била постигната 2 договореност част от заплащаните от «С.**» ЕООД суми по договора за изграждане на СПА центъра да бъдат връщани от «С.Л.» ЕООД на управителя на възложителя, но с посочване на друго основание. В тази връзка излага, че към 17.02.2017г. «С.**» ЕООД е превело по сметка на «С.Л.» ЕООД без основание сумата от 302 395 лева, от които в изпълнение на договорките «С.Л.» ЕООД е върнало на ответника Д.Д. сума в размер на 129600 лева представляващи недължимо платена сума по договора за СМР.

Отделно от горното се твърди, че «С.Л.» ЕООД като изпълнител по договора за СМР е неизправна страна по него, а изпълнените СМР дейности са в размер на 29057 лева.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът Г.Г., чрез процесуалните си предствители поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Не оспорва, че между дружествата на ищеца и ответника – «С.Л.» ЕООД и «С.**» ЕООД е сключен и договор за СМР от 07.11.2016г., но твърди че единствената връзка между него и процесните договори за заем е, че работата по договора за СМР е следвало да започне след връщане на дадените заеми към Д.Д., с което да се обезпечи изпълнението му. Оспорват твърденията на ответника, че договорите за заем са привидни и на това основание нищожни. Поддържа твърденията си, че договорите за заем са реални, по тях заемодателят е предоставил паричните суми на заемателя и последният е върнал част от парите като е посочват основание – «връщане по договор за заем». Моли да бъдат уважени предявените искове както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът Д.Д., чрез процесуалните си представители поддържа възраженията срещу предявените искове. Не оспорва, че е получил от ищеца посочените в исковата молба суми по банковата си сметка, но твърди че основанието за това не са сключени договори за заем между страните. Оспорва сумата по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж на 01.03.2017г. да е предоговарян от 16100 лева на 34700 лева. Излага, че във връзка с договора за СМР от 2016г. и с оглед финансови и счетоводни ползи за «С.**» ЕООД, между ищеца и ответника е постигната уговорка, която е била реализирана на практика «С.**» ЕООД да преведе авансово /преди договорения график/ на «С.Л.» ЕООД парите дължими в качеството му на възложител по договора за СМР, след което същите да бъдат върнати от управителя на «С.Л.» ЕООД – Г.Г. по личната сметка на управителят на «С.**» ЕООД – Д.Д.. На това основание твърди, че между страните не е постигано съгласие за реално сключване на договори за заем, същите са абсолютно симулативни и не се дължи връщане на пари по тях. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени 4 броя договори за паричен заем сключени между Г.Г. в 3 качеството на заемодател и Д. АН. Д. като заемател, както следва:

1. Договор за заем от 30.11.2016г. за сума в размер на 55000 лева и падеж на задължението – до 01.02.2017г.

2. Договор за заем от 14.12.2016г. за сума в размер на 58000 лева и падеж до 01.03.2017г.

3. Договор за заем от 21.12.2016г. за сума в размер на 16100 лева и падеж на 01.03.2017г.

4. Договор за заем от 21.12.2016г. за сума в размер на 69000 лева с падеж до 15.03.2017г.

В договорите по пункт 2,3 и 4 са формулирани в чл.1, ал.2 еднакви клаузи, според които „Предоставените заемни средства са с произход плащанията, които заемателят извършва в качеството си на представител на възложителя по Договор за изграждане на спа център в хотел „С.Б.“ от 07.11.2016г. и са свързани с него така, че връщането на тези заемни средства на заемателя ще представлява и е условие за изпълнение задълженията му като представляващ изпълнителя по цитирания договор. В този смисъл тук постигнатата договорка обвързва страните в тази им част и по отношение изпълнение на задълженията им по Договор за изграждане на спа център в хотел „С.Б.“ от 07.11.2016г., както следва: на възложителя да заплати, а на изпълнителя да изпълни възложените му СМР. При неизпълнение на задължението за връщане на заемните средства по уговорения начин, за изпълнителя по договора /заемател по този договор/ не възниква реципрочното му задължение за изпълнение на договорените СМР“.

Няма спор между страните, а и видно от представените извлечения от сметка на Г.Г. в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, на 30.11.2016г. в полза на Д. АН. Д. е преведена сумата от 55000 лева по договор за заем от 30.11.2016г.; На 15.12.2016г. е преведена сумата от 58000 лева по договор за заем от 14.12.2016г.; На 21.12.2016г. е преведена сума в размер на 69000 лева по договор за заем от 21.12.2016г.; На 28.12.2016г. е преведена сума в размер на 6800 лева по договор за заем от 21.12.2016г.; На 06.01.2017г. е преведена сума в размер на 8400 лева по договор за заем от 21.12.2016г., а на 10.01.2017г. - сума в размер на 4500 лева по договор за заем от 21.12.2016г.

Представен е и Договор за доставка и монтаж на оборудване за Спа център от 07.11.2016г. сключен между „С.-49“ ЕООД, представлявано от Д. АН. Д. в качеството на възложител и „С.Л.“ ЕООД, представлявано от Г. Г. Г. в качеството на изпълнител с предмет изграждане на спа център в хотел „С.“ в к.к.“Св.Св.К.Е.“ при договорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 279500,50 лева без ДДС.

Видно от договор за предоставяне на банков инвестиционен кредит № 1001887/16.11.2016г. „Юробанк България“ АД е предоставил на кредитополучателя „С.**“ ЕООД максимално разрешен размер на кредита от 300 000 лева, която следва да бъде усвоена в срок до 16.05.2017г.

По делото е проведена Съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключение поддържани в съдебно заседание от вещото лице Д.П., изводите на която ще 4 бъдат коментирани при формиране на правните изводи на съда.

Видно от представените годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, за 2016г.

Г.Г. е декларирал предоставени заемни средства в полза на Д.Д. в размер на 198100 лева, като целият размер е непогасен до 31.12.2016г. С декларацията от 2017г. не е декларирано предоставяне на заеми, а общият размер на непогасените остатъци от предоставени парични заеми е 198000 лева по предоставени през 2016г. заеми към Д.Д..

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. Г. П. и Ц.Г.Б..

От показанията на св.П. – сестра на ищеца се установява, че знае от брат си Г.Г. и е виждала писмените договори, с които същият е предоставял на Д.Д., с когото били в договорни взаимоотношения по повод изграждането на спа център в хотела му, парични заеми през 2016-2017г. в размер на около 200 000 лева. Заемите били предоставени след поискване от Д. по негова банкова сметка. От всички предоставени пари към Д. били върнати едва около 100 000 лева.

Свидетелят Б. посочва, че е счетоводител на дружеството на Д.Д. – „С.**“ ЕООД от 2015г. През 2016г. то сключило договор за СМР – изграждане на спа център в хотел „С.Б.“ със „С.Л.“ ЕООД представлявано от Г.Г., като парите за инвестицията на „С.**“ ЕООД били осигурени чрез банков кредит от Пощенска банка в размер на около 316 000 лева. От средата на м.11.2016г. „С.**“ ЕООД започнало да прави авансови плащания към „С.Л.“ ЕООД по издавани от него фактури, като целта била да се усвои изцяло отпусканият от банката инвестиционен кредит. Т.е срещу издадените фактури общо на стойност около 316 000 лева банката плащала сумите по тях директно на издателя. Извън авансово платените суми, други суми не били плащани от възложителя към изпълнителя по договора за СМР. Тъй като изпълнението по договора за СМР се бавело, между двамата управители се постигнала уговорка част от парите /за неизпълнената работа/ да бъдат върнати от „С.Л.“ ЕООД на „С.**“ ЕООД. Договорено било недължимите суми около 188 000 лева да бъдат върнати лично на управителя на „С.**“ ЕООД – Д.Д. от управителя на „С.Л.“ ЕООД Г.Г.. Г. превеждал парите по сметка на Д. в „Райфайзен банк/България/“ ЕАД, от където Д. ги теглел и ги внасял по сметка на С.**“ ЕООД. Свидетелката посочва, че узнала за договорите за заем през 2017г., когато започнало връщането на парите, включително Г. ходел в офиса на С.**“ ЕООД, за да претендира да му бъдат върнати парите. Излага също, че Д. нееднократно връщал пари по договорите за заем по банков път. Посочва също, че имало неизпълнени изцяло и некачествено изпълнени работи по спа центъра от „С.Л.“ ЕООД, поради което последният дължал връщане на пари. Излага също, че е попълвала личната данъчна декларация на Д.Д. за 2016г. и за 2017г., но не е декларирала получени от него парични заеми.