Решение № 68 от 22.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Е. Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Е. Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100502022 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 67647/22.08.2024 г. при ВРС, подадена от Н. С., чрез пълномощника адв. Д. К., против Решение № 2928/01.08.2024 г., постановено по гр.д. № 5350/2022 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеН.т от Н. С. срещу М. М. С., Е. М. С. и М. М. С. иск за прогласяване нищожността на договор до размера на наследствената й 1/4 ид.ч. от частта на прехвърлителя М. С. или 1/8 ид.ч. от предмета на сделката, обективиран в НА 52, том CXIV, дело № 25428 от 29.12.2021г. на АВ - Варна, с който са прехвърлени имотите на баща й, придобити в СИО, на втория и третия ответник, срещу задължение за издръжка и гледане, а именно: 1. Имот, находящ се в гр. Варна, Община Варна, област Варна, ул. „Б.К.“ ***, представляващ Апартамент № 17, на ет. 6, състоящ се от спалня, кабинет, хол с кухня, баня, тоалет, тераса и складово помещение, със застроена площ от 125.77 кв.м., с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД- 18-98/10.11.2008 г. на изпълнителН. директор на АГКК, с предназначение на самостоятелН. обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, както и 6.5596 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлеН. имот, в който тя е построена, както и 5.00 кв.м. идеални части от поземлеН. имот с ид.

№ *** целият с площ от 235 кв.м. и 2. Недвижим имот, находящ се в с. Б., общ.

А., обл. Варна, ул. „К.“ № 6, представляващ Дворно място, ПИ с ид. № *** по КККР на с. Б., одобрена със Заповед №РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно 1 ползване ниско застрояване /до 10 м./, заедно с построената в него сграда на степен груб строеж, с ид. № ***.3 по КККР на с. Б., одобрена със Заповед №РД-18- 18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, с ЗП от 178 кв.м. и РЗП 251.84 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда: еднофамилна, стар идентификатор: ***.2, ***.1., поради ЛИПСА НА ОСНОВАНИЕ за неговото сключване, на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалН. закон. Сочи, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Излага, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД установява оборимата презумпция, че основанието на договорите се предполага, като в тежест на страната, която го оспорва е да установи неговата липса. Твърди, че в конкретН. случай сключеН.т от баща й договор за прехвърляне на недвижими имоти от 29.12.2021 г. в полза на двете му деца от втори брак, срещу задължение за издръжка и гледане, е сключен при липса на основание, именно защото приобретателите по сделката са знаели за скорошната смърт на прехвърлителя. Счита, че знанието им се извежда от факта, че баща й е страдал от тежко онкологично заболяване, което е предвещавало неговата смърт. Излага, че баща й е бил на лечение в болница с диагноза „палиативна помощ, карционом на глава..“, като е бил изписан на 23.12.2021 г., а атакуваната сделка е изповядана на 29.12.2021 г. Сочи, че денят, в който е сключена сделката, преди Нова година, е показателен за знанието на ответниците. Твърди, че договорът за издръжка и гледане е сключен и за положени от приобретателите грижи за минал период, като оспорва в действителност такива да са полагани. Излага, че прехвърлителят макар и болен е имал възможност да се грижи сам за себе си, като до последно е работил като охрана до начало на м. декември 2021 г. Твърди, че баща й е бил капитан, като не е имал нужда от издръжката на децата си, които са малки и работят на 4-часов работен ден. Моли за отмяна на решението и за уважаване на предявеН. иск за прогласяване нищожност на сключеН. на 29.12.2021 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание. Претендира разноски.

Становището на въззиваемите – М. С., Е. С. и М. С., изразено чрез пълномощника адв. А., е за неоснователност на въззивната жалба. Твърдят, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като молят същото да бъде потвърдено. Сочат, че спецификата на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се състои в неговия алеаторен характер, а именно, че към момента на сключването му една от страните не знае точно какво следва да престира по него, като задължението й зависи от едно бъдещо събитие, което не е под контрола на страните. Излагат, че в случая не е спорно, че прехвърлителят по сделката е бил болен, но сочат, че заболяването му не е било свързано с неизбежен край, който те не са очаквали. Позовават се на изложеното от вещото лице по назначената СМЕ, според което продължителността на живот при прехвърлителя е била в рамките на година, като този период би могъл да се надхвърли с оглед индивидуалните особености на пациента. Подкрепят изводите на съда, че при така установеното не може да се направи извод за точната продължителност на живота на прехвърлителя М. С.. Излагат, че от 2 свидетелските показаН. се установява, че М. С. през декември 2021 г. е бил в добро общо състояние, като дори е празнувал с близки рождеН. си ден на 28.11.2021 г. В отговора се оспорва изложеното в жалбата, че децата на М. С., в полза на които са прехвърлени двата недвижими имота, не са полагали грижи за него. Сочи се, че те са се грижили за него, заедно с втората му съпруга, като са живели в общо домакинство. Осигурявали са придвижването му до болницата, всичко свързано с лечението му, храна, топлина и грижи.

Излагат, че в договора за издръжка и гледане грижите не са разграничени конкретно за бъдещ или минал период, като твърдят, договорът е единен и алеаторН.т му характер не се променя. Твърдят, че при сключването му прехвърлителят е потвърдил извършените до момента в негова полза грижи.

Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява. Представлява се от адв. К., която поддържа депозираната въззивна жалба.

Въззиваемите, чрез адв. А., оспорват жалбата, като поддържат депозираН. писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Н. М. С. срещу М. М. С., Е. М. С. и М. М. С., с която е предявен иск, основан на чл. 26, ал. 2, пр.4 от ЗЗД, за прогласяване като нищожен до размера на наследствената й 1/4 ид.ч. от частта на прехвърлителя М. С. или 1/8 ид.ч. от предмета на сделката, обективиран в НА 52, том CXIV, дело 25428 от 29.12.2021г. на АВ Варна, с който са прехвърлени имотите на баща й, придобити в СИО, на втория и третия ответник, срещу задължение за издръжка и гледане, описани по-горе.

Ищцата твърди, че на 11.02.2022 г. е починал баща й М. А. С., бивш жител на с. Б., общ. А.. След неговата смърт наследници били тя, като негова дъщеря, както и първата ответница преживялата му съпруга, и другите му две деца - съответно втория и третия ответник. Сочи, че след направена справка във връзка със задължението й да декларира наследено имущество в 6месечен срок от смъртта на баща й, наема адвокат, който установява, че на 29.12.2021 г. пред нотариус Шарабански са прехвърлени имотите на баща й, придобити в СИО, на втория и третия ответник, срещу задължение за издръжка и гледане, а именно къща в село Б. и апартамент в гр. Варна.

Сделката е обективирана в НА № 52, том CXTV, дело № 25428 от 29.12.2021г. на АВ - Варна. Излага, че към датата на прехвърляне баща й е бил тежко болен от рак на панкреаса, като след 40 дни е починал. Счита, че в качеството си на законен наследник на баща си, М. А. С., притежава наследствена част и има право да я получи. Твърди, че на страните по сделката е било известно тежкото здравословно състояние и диагноза на прехвърлителя, като с оглед тежкото му заболяване, същите са знаели, че ще има още съвсем кратък живот.

Излага, че вторият и третият ответник не са полагали грижи за минал период, с оглед ниската им възраст.

В срока за отговор ответниците М. М. С., М. М. С. и Е. С. оспорват предявеН. иск. Не отричат, че ищцата е наследник по закон на прехвърлителя, в качеството й на негова дъщеря от първи брак. Излагат, че след развода с майката на ищцата, последната остава при майка си, като придобитият по време на този брак апартамент в гр. Силистра, е прехвърлен от бащата на 3 нейната майка. Твърдят, че по време на 24-годишН. брак на М. С. с втората му съпруга, дъщерята – ищец в настоящия процес, не е поддържала никаква връзка с баща си. Не е знаела за заболяването му, нито за смъртта му, независимо, че през последните години от живота на баща си същата е живяла в град Варна. Твърдят, че влошаването на здравословното състояние на прехвърлителя започва през месец януари 2020 год., като първоначално той се е оплаквал от бърза умора при физически натоварваН., а от началото на м. март настъпва промяна на цвета на кожата. Излагат, че след проведен медицински преглед и скенер в началото на месец март 2020 година на прехвърлителя е поставена диагноза - рак. Ответниците твърдят, че до поставяне на диагнозата Е. С. и М. С. са живеели в град Варна, в собствеН. на семейството апартамент на ул. „Б.К.“ ***, но от месец март 2020 година са отишли да живеят при родителите си в къщата в село Б.. Сочат, че от този момент нататък всичките им усилия са били насочени към лечението на техН. баща и съпруг, с единствената мисъл, че независимо от тежката диагноза, с грижите и вниманието за него от тях и най-вече на лекарите той може да се пребори с тежкото заболяване. В отговора е изложено още, че ответниците са полагали непрестанни грижи за прехвърлителя, от това да го заведат на преглед и да го приберат, до това да му се приготви храна и никога да не остава сам. Оспорват твърдението в исковата молба, че приобретателите по сделката не са полагали грижи за своя баща за минал период, като изрично сочат, че с подписването на нотариалН. акт прехвърлителят е потвърдил полаганите до този момент грижи. Оспорват основателността на иска, като излагат, че никой от тях не е очаквал наследодателят да почине, тъй като до последно той е бил жизнерадостен, позитивен, дори са празнували рождеН. му ден в края на ноември, включително и новогодишните празници. Молят искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеН. по делото акт за смърт № 0002/11.02.2022 г. М. А.

С. е починал на 11.02.2022 г. От удостоверение за наследници изх. № БЛ-ГП103/20.09.2022 г. се установява, че последН.т е оставил за свои наследници М.

С. – съпруга, както и Н. С., Е. С. и М. С. – деца.

От представеН. по делото пред първата инстанция Нотариален акт № 59, Том VII, рег. № 14519, дело № 1233/2021 г. по описа на нотариус О.Ш., с район на действие Районен съд-Варна, се установява, че на 29.12.2021 г. наследодателят на страните М. А. С. и съпругата му М. С. /ответник по делото/ са прехвърлили на своите деца Е. С. и М. С. при равни квоти следните недвижими имоти, придобити от прехвърлителите в режим на СИО, а именно:

1. Имот, находящ се в гр. Варна, Община Варна, област Варна, ул. „Б.К.“ ***, представляващ Апартамент № 17, на ет. 6, състоящ се от спалня, кабинет, хол с кухня, баня, тоалет, тераса и складово помещение, със застроена площ от 125.77 кв.м., с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД- 18-98/10.11.2008 г. на изпълнителН. директор на АГКК, с предназначение на самостоятелН. обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, както и 6.5596 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлеН. имот, в 4 който тя е построена, както и 5.00 кв.м. идеални части от поземлеН. имот с ид.