Определение № 583 от 20.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Бургас, 20.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20232100600325 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

С Определение № 385/22.02.2023 г., постановено по НЧД № 337/2023 г., Районен съд – Бургас е отменил постановление на прокурор от Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 9/2019 г. по описа на ОДМВР – Бургас, пр.пр. № 10844/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено за престъпление по чл. чл. 201 от НК.

Върнал е делото на БРП за продължаването му, като е приел на първо място, че в постановлението липсва конкретното основание за прекратяване на наказателното производство , което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на постановлението, поради незаконосъобразност и необоснованост. На следващо място, не са събрани всички възможни доказателства , а наред с това, не са изследвани внимателно и не са анализирани надлежно събраните до момента доказателства, което сочи, че разследването не е проведено всестранно и пълно . Затова и с определението си, районният съд е дал е указания за извършване на допълнителни действия по досъдебното производство.

Недоволен от отменителното определение на районния съд е останал районният прокурор, който в частен протест излага съображения за неговата неправилност. На първо място според него, неправилна е констатацията за липса на конкретно основание за прекратяване на ДП. Освен това, по негово мнение съдът е оправомощен да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство. На следващо място , настоява, че проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, а събрания доказателствен материал се явява достатъчен, за да се 1 направи обоснован, категоричен и еднозначен правен извод за липса на престъпление. Доказателствата, чието допълнително събиране е указано от първата инстанция , според него не биха довели до друг, различен от направения фактически и правен извод. На какво се дължи разминаването в съставените годишни финансови отчети от В. П. и информацията за неплатените задължения за данъци и осигуровки към ТД на НАП – Бургас, следвало да бъде изяснено от служителите на ТД на НАП – Бургас чрез извършването на съответната ревизия, въз основа на която да се наложат необходимите санкции и при необходимост да се сезира окръжна прокуратура – Бургас за евентуално престъпление по чл. 255 или256 от НК. РП не следвало да дава указания и да събира доказателства за евентуално осъществен престъпен състав, който не е от нейната компетентност. Накрая, според прокурора, разследването се води през призмата на текста от НК, по който е образувано досъдебното производство, и едва ако в хода на разследването са били събран доказателства за осъществен и друг състав на престъпление, те следва да бъдат анализирани. Поради това, се иска отмяна на отменителното определението на първата инстанция и потвърждаване на прекратителното прокурорско постановление.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК. Протестът срещу определението на районния съд е подаден в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение на РС – Бургас, протеста и материалите по ДП, установи следното:

Досъдебно производство № 9/2019 г. по описа на ОДМВР – Бургас, е образувано на 07.01.2019 г. за това, че в периода 2014г. – 2018 г. в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице, присвоило чужди движими вещи – пари, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява – престъпление по чл. 201 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани редица свидетели, извършена е очна ставка, назначени и изготвени са били експертизи, както и са представени и приобщени множество писмени доказателства.

Посредством събрания по делото доказателствен материал наблюдаващия разследването прокурор е формирал извод, че в конкретния случай не може да се отговори на основните по делото въпроси, а именно във всеки случай на предаване на паричните средства: в какъв размер е била сумата, за кой търговец се е отнасяла и кога е извършено това предаване. Изясняването на тези обстоятелства е необходимо с оглед квалифициране на деянието като престъпление, с ясно очертан времеви период и предмет на престъплението.

Според него, въз основа на приетата фактическа обстановка, обстоятелството, че в ТД на НАП са били декларирани ежемесечно дължимите осигурителни вноски и данъци, само по себе си не означава, че точно тези суми 2

/декларираните/ са били предадени на св. П., в срока, в който е следвало да бъдат внесени или извън срока, и въпреки това тя не ги е внесла. Също така, по мнение на прокурора , установено безспорно е, че в инкриминирания период на свид. П., в качеството й на управител на счетоводна фирма, са й били предавани парични суми от свид. И. и свид. И.а. Категоричен положителен отговор обаче, че същите са: били достатъчно, за да покрият публично-правните задължения; давани ежемесечно и са били частично или изцяло невнасяни , не може да бъде даден въз основа на събраните по делото доказателствата.

Неустановен според него по безспорен и категоричен начин останал произхода на липсата, произтичаща от невнесени осигурителни вноски и данъци от ЕТ „М. – К. И.“ и „М.-М“ ЕООД, управлявани от К. И., потвърдена и от заключенията на назначената повторна счетоводна и двете допълнителни счетоводни експертизи. Несъмнено и неоспорвано било, че счетоводителката В. П.е получила/получавала парични суми, със задължението да ги внесе в държавния бюджет за покриване на задълженията на ЕТ „М. – К. И.“ и „М.М“ ЕООД, както и че същата е осъществявала фактическа власт върху предоставените й парични суми на правно основание – договор за счетоводно обслужване. Недоказан обаче бил размера на всяка от предоставените суми, както и датата или периода, в който са били предоставяни, както и дали предоставените на П. парични суми точно съответстват на декларираните от нея в ТД на НАП – Бургас задължения за двата данъчни субекта.

Затова, с Постановление от 16.01.2023 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК прекратил производство по воденото ДП за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.

С атакуваното определение БРС не възприел фактическите и правни съждения на прокурора. Приел, че разследването не е проведено пълно, обективно и всестранно, като неизяснени са останали съществени факти и обстоятелства, касаещи неговия обхват и предмет. В тази връзка е дал указания за извършване на допълнителни действия по събиране на относими по него доказателства.

Въззивният съд, в специалното производство по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, проверява единствено законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите в тази насока на първоинстанционния съд.

Бургаският окръжен съд констатира, че по делото по безспорен начин е установено, че свид. К. И. бил вписан като едноличен търговец, като осъществявал дейността си под наименование ЕТ „М. – К. И.“ с ЕИК ****. На 05.01.2011 г. бил сключен договор за счетоводно – консултантско обслужване между дружество „В – 2007“ ЕООД, представлявано от В П и „М – К. И.“ ЕТ, представлявано от К. И., по силата на който свид. П се задължила да води счетоводството на ЕТ „М – К. И.“ като извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на 3 фирмата в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.

Част от задълженията включвали да изготвя и подава в установените законови срокове изискуемите, съгласно действащата нормативна уредба, платежни документи, справки и данъчни декларации, както и да извършва годишните приключвания на фирмата в съответствие със Закона за счетоводството, националните, респ. международните счетоводни стандарти и при спазване разпоредбите на приложимото данъчно законодателство.

Впоследствие било учредено дружество „М-М“ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала свид. К. И.. За това дружество на 09.12.2013 г. в гр. Бургас също бил сключен договор за счетоводно обслужване с „В – 2007“ ЕООД.

Офисът на счетоводната къща се намирал в гр. Бургас.

На 04.12.2013 г. свид. К. И. упълномощил три лица, сред които и В. П., да представляват дружеството пред ТД на НАП, ТР и др. посочени в пълномощното институции, като се подават декларации, справки декларации по ЗДДС, декл. Обр. 1 и обр. 6, посочени в пълномощното.

За извършваните счетоводни услуги, свидетелят И. следвало да заплаща на „В. 2007“ ЕООД месечно възнаграждение в размер на 100/сто/ лева за счетоводното обслужване на ЕТ „М. – К. И. и 150/сто и петдесет/ лева, за счетоводното обслужване на „М.-М“ЕООД. Устно уговорено и спазвано от страните било, от 20-то до 25-то число на месеца свидетелят И. да предава на П. в офиса на счетоводната кантора, паричните суми за осигуровки на работниците и банковата такса, а до 5-то число на месеца - фактурите за осчетоводяване и нейното възнаграждение за счетоводните услуги.

В периода от 2014 г. – 2018 г. от разплащателната сметка на счетоводна фирма „В. – 2007“ ЕООД към ТД на НАП – Бургас били извършени преводни нареждания от името на данъчно задължените лица ЕТ „М. – К. И.“, К. И. И. и „М. – М“ ЕООД. Относно „М. – М“ ЕООД. За периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2018 г. била декларирана обща сума на задълженията за осигурителни вноски и данъци в размер на 31038,53 лева. За същия период в ТД на НАП – Бургас са постъпили суми в общ размер на 8501,03 лева, като разликата между декларираните и постъпили суми била 22537,50 лева, която сума представлява неплатени задължения /главница/ към 30.09.2018 г. – в срока на действие на договора за счетоводно обслужване.

От заключението на изготвената по делото експертиза се установява, че постъпилите суми към сметка на ТД на НАП – Бургас били внесени в брой по сметка на „В. – 2007“ ЕООД и от разплащателната сметка на фирма „В. – 2007“ ЕООД били направени разплащания към НАП.

От събраните по ДП доказателства се установява, че на 03.10.2014 г. К. И. е получил лично от НАП писмо с изх. № ИТ-00-13020-37-1/29.09.2019 г. , с което бил уведомен за дължими публични задължения за „М. – М“ ЕООД към 29.09.2014 г.

Покана е получена лично от него и на 28.01.2015 г. за дължими 4 задължения за „М.-М“ЕООД, както и лично е получил покана – съобщение за доброволно изпълнение на 12.07.2015 г.

За събиране на задълженията било образувано и изпълнително дело, по което с разпореждане били присъединени вземанията на НАП.

През 2016 г. К. И. получил писмо от НАП, в което било посочено, че дружеството му има невнесени осигуровки. Предвид констатираните задължения за осигурителни вноски свид. К. И. се свързал със свид. Пръвчева и поискал обяснение за невнесените суми.

През 2018 г. свид. И. установил, че бил наложен запор на банковата му сметка в банка ДСК, поради което и договорите за счетоводно – обслужване, сключени между ЕТ „М.– К. И.“ и „В. – 2007“ ЕООД и „М. – М“ ЕООД и „В.

– 2007“ ЕООД били прекратени.

Предвид констатираните задължения за осигурителни вноски и данък и с оглед увереността, че дължимите суми са били предадени на свид. Пръвчева, за да ги внесе в ТД на НАП – Бургас, свид. И. сезирал прокуратурата и било образувано досъдебно производство.

Настоящата съдебна инстанция споделя становището на БРС за липса на всестранно, пълно и обективно разследване, което е довело до ограничаване правото на защита на интересите на пострадалите лица.

Първоинстанционният съд прецизно и детайлно е изяснил фактите, установени при разследването и правилно е оценил събраните по него доказателства. Подложил е на задълбочен анализ депозираните гласни и писмени доказателствени източници и е извел фактическите си изводи въз основа на интерпретация на формираната доказателствена съвкупност. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и евентуално способите за това.