Присъда № 8 от 08.06.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 8 от 08.06.2022 г. по НОХД № 20225210200089 по описа за 2022 г. на Районен съд - Велинград.

Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград, е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Н.М.М. за това, че след като е осъден да издържа свой низходящ – детето си М.Н.М., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в град Велинград, в размер на повече от две месечни вноски – 8 месечни вноски, за периода от 01.06.2021 г. до 01.02.2022 г., по 170,00 лв. на месец, като общата дължима сума за този период е 1360,00 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК .

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода с приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК.

С протоколно определение на съда малолетният пострадал М.Н.М., чрез неговата майка и законен представител М.Т.Д., е конституиран като частен обвинител в процеса. В съдебно заседание същият се представлява от повереника – адв. В.А., който пледира за осъждане на подсъдимия и налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено, на основание чл.

66 от НК.

Подсъдимият Н.М.М. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се отказва от събиране на доказателства за тях. Дава кратки обяснения по обвинението. Заявява, че не е платил дължимата издръжка за детето си М.Н.М., за периода от 01.06.2021 г. до 01.02.2022 г., в общ размер на 1360,00 лева, както и че няма възможност да я заплати.

Защитникът на подсъдимия – адв. М.А. сочи, че обвинението е доказано и моли на подсъдимия да му бъде наложено наказание пробация.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.М.М. е роден на 01.07.1963 г. в гр. Разлог, живущ в гр.

Велинград, ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Н.М. и М.Д. са съпрузи, като от брака им на 16.09.2008 г. се родило детето М.Н.М., ЕГН **********. С Решение № 260113 от 12.05.2021 г., постановено по гр.д. № 911/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград, влязло в законна сила на 01.06.2021 г., подсъдимият Н.М. бил 1 осъден да заплаща на детето си М.Н.М., чрез неговата майка и законен представител М.Т.Д. от гр. Велинград, месечна издръжка в размер на 170,00 лв. От датата на влизане в сила на съдебното решение до 01.02.2022 г. подс.

Н.М. не изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка на детето си Марио Макреев. Така в периода от 01.06.2021 г. до 01.02.2022 г. подсъдимият не бил заплатил дължимата издръжка за детето си в размер на 8 месечни вноски, всяка от които по 170,00 лв., или общата дължима сума за издръжка на детето за този период била 1360,00 лв. Във връзка с неплащането на дължимата издръжка майката М.Д. подала жалба в прокуратурата, след което било образувано досъдебно производство по случая.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на доказателствената съвкупност по делото: обясненията на подсъдимия и направеното от него признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят – показанията на свидетелката М.Т.Д., Решение № 260113 от 12.05.2021 г., постановено по гр.д. № 911/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград, влязло в законна сила на 01.06.2021 г. , справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, надлежно приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Фактическите констатации относно времето, мястото и начина на извършване на деянието се извеждат по категоричен начин от наличните по делото доказателства.

Съдът прие, че не са налице спорни въпроси относно авторството на деянието, обстоятелствата и начинът, при които е извършено.

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия като обективни, логични и кореспондиращи с писмените и гласни доказателства по делото.

Съдът дава вяра на събраните по делото писмени и гласни доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и установяват по безспорен начин гореописаната фактическа обстановка.

Поради липса на противоречие в събраните по делото доказателства, съдът счита, че е излишно същите да се подлагат на подробен анализ.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият Н. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

От обективна страна, по безспорен начин е установено, че подсъдимият в периода от 01.06.2021 г. до 01.02.2022 г. , в гр. Велинград, след като е бил осъден с влязло в сила решение - Решение № 260113 от 12.05.2021 г., постановено по гр.д. № 911/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград, влязло в законна сила на 01.06.2021 г., да издържа свой низходящ малолетния си син М.Н.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен 2 представител М.Т.Д., с определена ежемесечна издръжка в размер на 170,00 лв., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - 8 месечни вноски, всяка от които по 170,00 лв, или общият размер на неплатената изръжка е 1360,00 лв. С влизане в сила на посоченото съдебно решение за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща издръжка за детето си М.Н.М. в размер на 170,00 лв. месечно, като безспорно същият е бил наясно с този факт.

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимия. Няма съмнение, че за периода от 01.06.2021 г. до 01.02.2022 г. подсъдимият не е изпълнил задължението си за ежемесечно заплащане на дължимата издръжка на сина си в общ размер на 1360,00 лв.

Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво материално положение има. Правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие като индивид (във физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект) законът обвързва със задължението на родителя да се грижи за това развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и запазването на личните му и имуществени интереси.

Издръжката служи за осигуряване на средства за нормалното съществуване на децата и задоволяване на техните ежедневни нужди. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и по принцип има безусловен характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското алиментно задължение.

Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.

От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на сина си Марио Макреев с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че в следствие на бездействието си сина му няма да получи дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин детето ще бъде лишено от полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно – лишаването на сина му от издръжка за повече от два месеца. В съдебно заседание подсъдимият изрично заявява, че е знаел, че с Решение от 12.05.2021 г., влязло в законна сила на 01.06.2021 г., е осъден да заплаща месечна издръжка на сина си Н.М. в размер на 170,00 лв., както и че не е заплатил издръжката на детето си за периода от 01.06.2021 г. до 01.02.2022 г.

Следователно той е съзнавал, че е осъден с влязло в сила съдебно решение по 3 гражданско дело да заплаща издръжка на своето малолетно дете Н.М. и има задължение всеки месец да заплаща издръжка за детето си в размер на 170,00 лв, както и че през инкриминирания период не е изпълнявал това свое задължение.

Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна на подсъдимия, тъй като същият е в работоспособна възраст и не страда от психическо или трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага труд. Обстоятелството, че същият не е трудово ангажиран не го освобождава от задължението да заплаща издръжка на малолетното си дете.

По отношение на вида и размера на наказанието:

За извършеното от подсъдимия престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието , съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, нормите на чл. 54 от НК и чл. 57 от НК относно неговата индивидуализация, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 5 от НК, съгласно която правилата на чл. 58а, ал. 1-4 не се прилагат за предвидените в Особената част на НК наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2-11 от НК. Съдът отчете сравнително високата обществената опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните и непълнолетните деца и се застрашава тяхното нормално емоционално и физическо развитие. Въпреки че веднъж е осъждан за друго по вид престъпление, съдът счита, че самият подсъдим не е личност с висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени направеното самопризнание, оказаното съдействие на разследващите органи и тежкото му материално положение и имотно състояние. При тези данни, като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл. 36 от НК - личната и генералната превенция, на подсъдимия Н.М., следва да се определи по-лекото от предвидените две алтернативни наказания в санкционната част на нормата на чл.183, ал.1 от НК, а именно: „пробация“, включваща следните мерки за контрол и въздействие: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. При определяне на вида и размера на конкретните пробационни мерки съдът съобрази разпоредбите на чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК и чл. 42б от НК, като прие, че така определеното наказание е справедливо и ще 4 изпълни целите на наказанието по чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. Наложеното наказание е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана.

Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№8 гр. гр.Велинград, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав: