Решение № 237 от 17.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Сливен, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230104076 по описа за 2025 година

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договори между Йеттел България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги ответникът е техен абонат.Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ответникът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумите за незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойки и лизингови вноски.

Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 39.62лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, 196.58лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги, представляващи три месечни такси, 56.20лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, 196.58лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги, представляващи три месечни такси,, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението.

Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Съдът е квалифицирал така предявените два главни положителни установителни 1 иска за главницата за ползвани, но незаплатени мобилни услуги като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявените два положителни установителни иска за неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключени 2 броя договори между Йеттел България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги, че ищцовото дружество е издало 2 броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Йеттел България ЕАД и ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, че ответника е уведомен, че договорите са прекратени, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответника е постъпил.

Оспорени са предявените искове, като неоснователни и недоказани, като не са представени доказателства за това, че договора е прекратен и изявлението е стигнало до знанието на ответника

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото, да бъдат уважените предявените положителни установителни искове и да бъдат присъдени направените по исковото и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител, които моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

На 28.10.2022 г. е подписан договор за мобилни услуги между Йеттел България България ЕАД и Г. А. Д. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лв.

На 28.10.2022 г. е подписан договор за мобилни услуги между Йеттел България България ЕАД и Г. А. Д. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лв.

На 5.05.2023 г. е издадена фактура на Г. А. Д. от Йеттел България България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 55.30 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса със срок за плащане 20.05.2023 г.Направени са отстъпки в месечните такси в размер на 30.72лв 2

На 5.06.2023 г. е издадена фактура на Г. А. Д. от Йеттел България България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 57.10 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса със срок за плащане 20.06.2023 г.Направени са отстъпки в месечните такси в размер на 30.72лв На 5.08.2023 г. е издадена фактура на Г. А. Д. от Йеттел България България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 55.30 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса, неустойки със срок за плащане 20.08.2023 г.Във фактурата е посочено задължения от предходен период 95.82лв, неустойка за прекратяване на договори за услуги в размер на 393.16лв.

На 5.07.2023г. е изпратена показа за доброволно изпълнение от Йеттел България България ЕАД до Г. А. Д., с която са поискали да заплати задълженията си в размер на 95.82лв за предходен период.В поканата е посочено, че в случай че не плати това ще доведе до увеличаване на задължението към Йеттел България България ЕАД като ще станат дължими и неустойки по договорите в размер на 393.16лв.

На 5.07.2023г. е изпратена непрепоръчана кореспондентска пратка в подател Йеттел България България ЕАД до Г. А. Д..

В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните услуги се заплащат в момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на сметката. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

На 24.04.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Йеттел България България ЕАД срещу Г. А. Д. за сумата от 488.98 лева, представляваща главница по договори за мобилни услуги, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и направените по делото разноски. В обстоятелства, от които произтича вземането е посочено, че неустойката е формирана от трикратния размер от стандартните месечни абонаменти и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената при предоставянето му в брой.

На 25.04.2025 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден Г. А.

Д. да заплати на Йеттел България България ЕАД в размер на 488.98лв, представляваща главница по договори за мобилни услуги, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и направените по делото разноски.

Заповедта е връчена на Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на и е указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на 3 вземанията си.

В едномесечния срок ищецът е предявил два положителни установителни иска, предмет на разглеждане на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 39.62лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги.

Съдът приема, че така предявения иск е основателен.

Безспорно се установи в производството, че между страните е имало сключени два договора за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ищцовото дружество се е задължило да предоставя мобилни услуги на ответника , а ответника се е задължил в съответния срок след издаване на фактурите да заплаща дължимите суми. В производството се доказа, че ответника не е заплатил дължимите суми по фактури за предоставени мобилни услуги, Не се доказа в производството от ответника да е заплатил процесните фактури, поради което предявеният иск, ще следва да бъде уважен.

По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищцовото дружество 196.58лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги, представляващи три месечни такси, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в производството, че страните са се уговорили, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим карта до края на срока. С оглед изложеното предявения иск за неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.

По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 56.20лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги.

Съдът приема, че така предявения иск е основателен.

Безспорно се установи в производството, че между страните е имало сключени два договора за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ищцовото дружество се е задължило да предоставя мобилни услуги на ответника , а ответника се е задължил в съответния срок след издаване на фактурите да заплаща дължимите суми. В производството се доказа, че ответника не е заплатил дължимите суми по фактури за предоставени мобилни услуги, Не се доказа в производството от ответника да е заплатил процесните фактури, поради което предявеният иск, ще следва да бъде уважен.

По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника 4 дължи на ищцовото 196.58лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги, представляващи три месечни такси, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в производството, че страните са се уговорили, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му. С оглед изложеното предявения иск за неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 651.90 евро.

Така мотивиран, СлРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. А. Д., ЕГН ********** от гр.......... дължи на Йеттел България ЕАД, с ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 20.26евро., представляваща неизплатени мобилни услуги по сключения договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението 24.04.2025 г. до окончателното й плащане.