Решение № 14310 от 19.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14310 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря В.С.Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20201110161413 по описа за 2020 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д.

Е. Т., конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса М. С. . дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД /с предишно наименование ЧЕЗ „Електро България“ АД/ следните суми: сумата от 1121,51 лева, представляваща цена на електрическа енергия за обект- къща в с.Г., община Горна Малина, за периода 12.12.2018г.- 11.04.2019г., клиентски №*************, ведно със законна лихва от 07.06.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 24,93 лева за периода от 15.02.2019г. до 29.05.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 32623/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав.

Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника за кл. № *************, извлечение номер 19011145 за имот, находящ се в с. Г., общ. Горна Малина, къща за периода от 12.12.2018г. до 11.04.2019г., което било възникнало, както от факта, че ответникът има открита партида с уникален ИТН, по която бил заплащал доставена електрическа енергия, така и съгласно ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, които били общоизвестни и били публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързвали всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Сочи, че дружеството е доставило ел. енергия за имота, като ответникът не заплатил цената на доставена ел. енергия. Задължението било индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в следните фактури: по фактура № 255508699 за периода от 12.12.2018г. до 11.01.2019г., издадена на 22.01.2019г. с краен срок на плащане 1

14.02.2019г. за сумата 208,19 лева с вкл. ДДС. Върху тази главница била начислена мораторна лихва за периода на забава от 15.02.2019г. до 29.05.2019г. в размер на 6,07 лева; по фактура № 257151269 за периода от 12.01.2019г.- 11.02.2019г., издадена на 19.02.2019г. с краен срок на плащане 14.03.2019г. главница в размер на 895,73 лева с включен ДДС, върху която сума била начислена мораторна лихва за периода на забава от 15.03.2019г. до 29.05.2019г. в размер на 18,66 лева; по фактура № 258593828 за периода от 12.02.2019г. до 13.03.2019г., издадена на 21.03.2019г. с краен срок на плащане 15.04.2019г. за главница в размер на 16,49 лева с ДДС, върху тази сума била начислена мораторна лихва за забава за периода от 16.04.2019г. – 29.05.2019г. в размер на 0,20 лева.; по фактура № 260405763 за периода от 14.03.2019г. до 11.04.2019г., издадена на 20.04.2019г. с краен срок на плащане 13.05.2019г. главница в размер на 1,10 с вкл. ДДС. Поддържа, че така посочените задължения в описаните фактури били станали изискуеми, тъй като съгласно ОУ на дружеството абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел. енергия, след който период от време, вземането ставало ликвидно и изискуемо, а след изтичане на този срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Поддържа, че в чл. 19, ал. 8 от ОУ било постановено, че потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, като продължителността на периода за плащане бил 10 дни, а неполучаването на съобщение не освобождавало потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Твърди, че в съответствие с чл. 107 ЗЕ била издадена справка за възникналите задължения, която съдържала всички претендирани суми по посочените фактури. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му от съда особен представител, преупълномощил адв. Л., с който се оспорва исковата молба като недопустима, неоснователна и недоказана. Сочи, че исковата молба е предявена срещу пасивно нелегитимирано лице. Поддържа, че представените към исковата молба доказателства не установяват пасивна легитимация на ответника. Оспорва ОУ да са публично известни и публикувани съгласно правилата на чл. 98а ЗЕ. Твърди, че не били представени доказателства за действително доставена и потребена електроенергия за процесния имот. Поддържа, че от представените от ищеца документи се установявало, че ответникът е потребявал в пъти повече от средното потребление за зимните месеци, като намира, че в отчитането на тези стойности вероятно е допусната грешка или средството за търговско измерване е било неизправно. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

С протоколно определение от 26.10.2023г. съдът е конституирал Д. Е. Т. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса М. С. . /починал на 05.05.2023г./.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Предявените искове са процесуално допустими. За да бъдат основателни исковете, в 2 тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства – по иска за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора енергия за процесния период и нейната стойност; по иска за мораторна лихва - съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По делото е приета СТЕ, от която се установява, че измерената и отчетена консумирана електрическа енергия със средство за търговско измерване фабр. № 1851090703 за периода от 11.12.2018г. до 11.04.2019г. е следното: тарифа нощна- 2826 KWh, тарифа дневна- 5575 KWh. Експертът е посочил, че отразените KWh в приложените по делото фактури съвпадат с показаните като редовен отчет в електронния масив на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД. Вещото лице е уточнило, че средство за търговско измерване с фабричен № 1851090703 при монтажа е в техническа изправност и отговаря на изискванията за качество на ДАМТН.

От приетата ССчЕ се установява, че в счетоводството на „ЧЕЗ Електро България“ АД процесните фактури са осчетоводени в деня на издаването им по съответните счетоводни разчети, включително като задължение на посочения клиент по дебита на сметка 41120300 Клиенти Битови. От заключението се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството като задължение за плащане по кл. № ************* с титуляр М. С. . в общ размер от 1121,51 лева, като към 10.08.2023г. няма извършени плащания. Вещото лице е посочило, че има данни за предходни плащания по издадени от дружеството фактури, като последното плащане е от 08.02.2019г. От заключението се установява, че мораторната лихва за забава по всяка една фактура за периода от 15.02.2019г. до 29.05.2019г. възлиза на сумата от 24,93 лева.

Прието е платежно нареждане от 22.05.2024г. за сумата от 1121,51 лева с основание за плащане „главница по клиентски номер ************* за периода 12.2018- 11.04.2019“.

В проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г. процесуалният представител на ответника е заявил, че оспорва исковата молба в частта относно начислената законна лихва, тъй като Д. Т. не била поканена, нито пък нейният наследодател. Поддържа писмения отговор във връзка с това, че не е настъпила забава. Представя платежно нареждане за извършено плащане на 22.05.2024г. от едноличното дружество на ответника. Искането към съда е да отхвърли главния иск като погасен чрез плащане, а претендираните лихви като недължими. Сочи, че доверителката му случайно е узнала за производството и своевременно е извършила плащане.

С оглед на представените доказателства за извършено плащане на главницата в полза на ищцовото дружество по публикуваната в сайта на дружеството банкова сметка за битови клиенти съдът намира, че с извършеното плащане исковата претенция е погасена, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса.

Доколкото е заплатена главницата в пълен размер, следва да бъде присъдена законна 3 лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /07.06.2019г./ до датата на извършеното плащане /22.05.2024г./. Съдът изчисли размерът на законната лихва, използвайки лихвен калкулатор на основание чл. 162 ГПК на сумата от 607,27 лева.

По отношение на претенцията за забава съдът намира следното:

Поради неизпълнение на задължението за заплащане на стойността на ползваната електрическа енергия в рамките на срока по чл. 19, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, на основание чл. 35 от ОУ за М. . е възникнало задължение за заплащане в полза на ищцовото дружество на обезщетение за забава за периода от 15.02.2019г. до 29.05.2019г. в размер на законната лихва върху просрочената главница. Съгласно експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на лихвата за процесния период възлиза на 24,93 лева, поради което предявеният иск за установяване на вземането за мораторна лихва се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Възраженията на ответника за недължимост на лихвата, тъй като ответникът не бил получавал фактури за процесните вземания, нито съобщения за техния размер, е неоснователно, тъй като съобразно цитираните клаузи от общите условия, месечното вземане за цена на доставена електрическа енергия е такова с предварително определен падеж по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което не е нужно кредиторът да кани длъжника, за да изпадне последният в забава. В тази насока е и клаузата на чл. 19, ал. 7 от ОУ съгласно която неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. С оглед на гореизложеното съдът намира, че М. . е изпаднал в забава, тъй като не е изпълнил задълженията си за заплащане на цена на електрическа енергия за процесния имот и период. На последно място, следва да бъде посочено, че в конкретния случай Д. Т. е конституирана в настоящия процес на основание чл. 227 ГПК поради настъпила смърт на първоначалния ответник в хода на производството, поради което същата няма как да е била канена да заплати процесните задължения, касаещи ползвана електрическа енергия от нейния наследодател- М. ., в процесния период.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното произвоство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 76,13 лева като са представени и доказателства за сторените разноски. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, депозит за експертизи в общ размер от 500 лева, депозит за особен представител в размер на 310,25 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 114,19 лева. В проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г. процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Поради което на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в общ размер от 101,13 лева, а в исковото производство в общ размер от 999,44 лева.

4

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, че Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса М. С.