Акт от 31.12.2018, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ ........ гр.Плевен, 31.12.2018 г.

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ - ми наказателен състав на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧАВДАР ПОПОВ при секретаря Тинка Гюрецова като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 2673/2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № ******на началник сектор към ***, с-р ***на ***ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. На основание Наредба

№Iз-2539 на МВР на *** са му отнети 6 контролни точки.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд

Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат ***с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се представлява.

Актосъставителят ***., нередовно призован, явява се лично.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 19.10.2017г. в 10:30 часа в с. ***“ в посока гр. ***като водач на товарен автомобил „***управлява ***ЕГН **********, който е бил сам в автомобила, като по време на движение разговаря с мобилен телефон без разговорно устройство /хендсфри/. При така установеният факт бил съставен ***, а въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление № ******от ***. Жалбоподателя направил възражение, че не е разговарял по телефона.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител ***. и свидетелите ******и ***като ясни и непротиворечиви. Съдът кредитира показанията на свидетелката ***/***/, доколкото същите не противоречат на приетата от съда фактическа обстановка като следва да се вземе предвид и роднинската връзка между нея и жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на този свидетел само по отношение на фактите дали и какви устройства има поставени в л.а., които са собственост на фирмата им, но не и по отношение на главния факт по делото, а именно – дали нарушителя по време на движение разговаря с мобилен телефон без разговорно устройство.

На датата, посочена в акта, в с***, актосъставителят ***. съвместно с колегата си ***извършвайки служебните си задължения, констатирали нарушение на ЗДвП от страна на водач на товарен автомобил „*** с рег. № ***.

Последният се движил по ул. „***“, а водачът по време на движение разговарял с мобилен телефон без разговорно устройство /хендсфри/. Това обстоятелство се потвърждава от показанията и на актосъставителя ***. и на свидетеля ******Съдът приема за безспорно доказано извършеното нарушение, което се изразява в неспазване на разпоредбата на чл.

104а от ЗДвП. Санкцията предвидена за това нарушение е фиксирана в чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и не подлежи на преценка от административнонаказващия орган. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Показанията на свидетелите ******., ***и на актосъставителя ***. категорично потвърждават написаното в акта, а именно, че З.Д.Б. е шофирал като в същото време е използвал телефона си в нарушение на ЗДП. Не се доказва по никакъв начин, че жалбоподателят е разговарял с мобилен телефон, използвайки разговорно устройство/хендсфри/, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Следва да се посочи и факта, че самият нарушител не може да определи дали е разговарял по телефон в момента на спирането му за проверка, или не. Видно от жалбата, същият твърди, че е използвал устройство по време на разговора, докато в АУАН същият твърди, че не е разговарял по телефон въобще – нито със, нито без устройство. Тази неяснота в позицията води само и единствено до извода, че нарушителя се опитва да избегне административнонаказателна отговорност и нищо повече. Видно от събраните доказателства, нито едното твърдение на нарушителя не се оказа вярно.

Спазени са всички процесуални правила – АУАН и НП съдържат реквизитите предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя във всеки етап на производството.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш

И :

Потвърждава Наказателно постановление № ******на началник сектор към ***, с-р Пътна полиция, с което на ***ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и са му отнети 6 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :