Решение № 2066 от 08.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2066 гр. Бургас, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20262120102872 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба вх. № ***/22.07.2026 г. на Т. В. Б., ЛНЧ **********, с адрес в гр. Б. *******, действаща в лично качество и от името на децата си Н. М. с ЛНЧ ********** и Я. В. М. с ЛНЧ **********, за издаване на заповед за незабавна защита срещу В. Р. М., роден на **** г., с адрес гр. ***, по повод осъществено от нея по отношение на молителя и децата й домашно насилие.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно:

Молителката и ответника са заедно от 22 години. По време на брака им имали две деца. През всички години съпруга й В. упражнявал психически и физически тормоз над нея. Децата станали свидетели на всичките им скандали. От 2019 г. В. станал много агресивен към молителката и понякога към децата им. Нея я удрял с юмруци, ритници, често била насинена и една се движела, но не е потърсила лекарска помощ. Я. трудно контролирал нуждите си и начина си на хранене, поради която причина В. го удрял и бил груб спрямо него.

Твърди, че на *** г. около 17, 30 ч. молителката и В. си били вкъщи. Той бил пиян и й казал да напусне жилището им с трите им деца, защото не достигали парите. Тя в този момент нямало как да излезе, защото нямали къде да отидат. Тогава ответникът я блъснал с юмрук в ръката, съборил я под масата и започнал да я рита. Синът й Н., който бил при тях в стаята, казал на 1 баща си да престане, защото ще извика полиция. В този момент ответникът го ударил с юмрук, при което Н. извадил лютив спрей и го напръскал. В този момент молителката се обидила на тел. 112, полицаите дошли бързо и влезли през съседите у дома им.

Молителят заявява, че се страхува от ответника, защото той се държи агресивно спрямо нея дори в присъствието на децата им, като упражнявал психически тормоз над нея ежедневно, децата били стресирани и свидетели на цялото това насилие. Тя живеела в страх за живота и здравето си, както и това на децата.

Моли, съдът с крайния си акт, да наложи спрямо ответницата мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.3, т.4 и т.6 от ЗЗДН, подробно посочени в молбата.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изцяло преповтаряща описаната по-горе фактическа обстановка.

Със свое определение № 3696/24.07.2026 г., съдът постанови мерки за незабавна защита на молителя и децата й.

В съдебно заседание, молителят се явява лично, за нея се явява също така процесуален представител. Поддържа молбата за защита и моли за налагане на ответника на поисканите мерки.

Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, се явява лично.

Оспорва подадената молба, като не изразява друго становище и не прави доказателствени искания.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима и съдържа задължителните реквизити по чл. 9, ал. 1 от ЗЗДН. Подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, с надлежен ответник съгласно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН – лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство.

Следва да се посочи, че на основание чл.12, ал.2 вр. чл.8, ал.1, т.2 от ЗЗДН в производството като страна са конституирани децата Н. М. с ЛНЧ ********** и Я. В. М. с ЛНЧ **********, доколкото майка им упражнява и техните права, т.е. налице е хипотеза на процесуална субституция в условията на процесуално застъпничество по силата на изричната законова норма.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, подадената писмена декларация се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН.

Подадена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, приложена към молбата, 2 като предвид липсата на проведено насрещно доказване, следва да се приеме че на посочените дата и по посочения начин е осъществен акт, който може да се квалифицира като такъв по домашно насилие, извършен от страна ответника спрямо молителката и децата й.

От представената декларация на молителката по чл. 9 от ЗЗДН, която се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила се установяват обстоятелствата относно упражняваното от ответника насилие на посочената дата спрямо молителя, изразяващо се в нанасяне на физически удари на *** г. около 17, 30 ч., като ответникът блъснал с юмрук в ръката молителката, съборил я под масата и започнал да я рита, като това възприели и децата й.

Ответникът, независимо от дадените му указания, не представя доказателства по делото, които да опровергаят декларираните факти и обстоятелства около посочените деяния.

От служебно изготвена по делото справка с деловодната система на съда се установи, че ответникът не е бил страна в други образувано по реда на ЗЗДН съдебни производства по описа на БРС.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема, че действията на ответника, изразяващи се в осъществяване на физическо насилие от *** г., безспорно следва да бъдат квалифицирани като прояви на домашно насилие. Възприемането им от децата от своя страна представлява спрямо тях психическо и емоционално насилие. Това е и с оглед обстоятелствата, при които са реализирани актовете, вкл. и извършването им под въздействие на алкохол и изгонване на молителката и децата й от жилището, което са обитавали. Не се събра нито едно доказателство, опровергаващо горния извод.

При това съдът приема, че молбата за издаването на заповед за защита следва да бъде уважена с оглед осъщественото спрямо молителя и децата й насилие, като се наложат поисканите от пострадалото лице мерки за защита, с изключение на последно посочената. Целта на настоящото производство е лицата, пострадали от домашно насилие да получат необходимата им защита, чрез налагането на предвидени в закона мерки за това, като същите обаче следва да бъдат в съответствие с тежестта на извършеното и съобразени с поведението на извършителя на домашното насилие. Поради това съдът намира, че за постигането на горните цели освен мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, следва да бъдат наложени и исканите мерки по т. 1, т.3, т.4 от закона за срок от четири месеца, предвид факта, че се касае до такава проява на насилие, която има сравнително голям интензитет спрямо психическата и емоционална неприкосновеност на молителя и децата й. От друга страна следва да се отчетат липсата на данни за предходни прояви на насилие от страна на ответника спрямо молителката и децата й, както и нейното становище в тази връзка. Определените мерки са адекватни предвид твърденията на молителя и установените факти по делото.

На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК в 3 тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, Районен съд - Бургас РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на Т. В. Б., ЛНЧ **********, с адрес в гр. Б.

*******, действаща в лично качество и от името на децата си Н. М. с ЛНЧ ********** и Я. В. М. с ЛНЧ **********, от осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на В. Р. М., роден на **** г., с адрес гр. ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, отв. В. Р. М., роден на **** г., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършването на домашно насилие спрямо мол. Т. В. Б., ЛНЧ **********, както и Н. М. с ЛНЧ ********** и Я. В. М. с ЛНЧ **********.

ЗАБРАНЯВА на В. Р. М., роден на **** г., да приближава на разстояние по – малко от 50 метра /петдесет метра/ Т. В. Б., ЛНЧ **********, както и Н.

М. с ЛНЧ ********** и Я. В. М. с ЛНЧ **********, жилището на молителката и децата й и местата им за социални контакти и отдих, за срок от четири месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита - 24.07.2026 г.

ЗАБРАНЯВА на В. Р. М., роден на **** г., да осъществява контакт с пострадалите лица Т. В. Б., ЛНЧ **********, Н. М. с ЛНЧ ********** и Я. В.

М. с ЛНЧ **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от четири месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита - 24.07.2026 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Р. М. за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно: при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ОСЪЖДА В. Р. М., роден на **** г., да заплати държавна такса за производството в размер на 12, 78 евро по сметка на Районен съд - Бургас.

Препис от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП по настоящия адрес на извършителя и пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в седемдневен срок от 08.09.2026 г.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5