Решение № 4678 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4678 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508379 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4498 от 17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 60610/2024 г. на Софийски районен съд, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Л. Г. К. дължи на „Топлофикация София“ сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 32076/2024 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 2989,27 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 249584; сумата 54,93 лв. – главница за извършено дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тези суми и от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.05.2024 г. г. до изплащане на вземанията; сумата 455,33 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.05.2024 г., като е отхвърлен иска за установяване дължимостта на сумата 12,65 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 21.05.2024 г. Всяка от страните е осъдена за разноски съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответницата Л. Г. К. в частите, с които са уважени исковете по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се възражение, че исковата претенция е недоказана – предвид липсата на 1 валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия с оглед постановеното решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.д. № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. Излага се и възражение срещу извода на съда за дължимост на претендираните лихви за забава – ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, с оглед на което въззивникът счита, че не е установено изпадането в забава за този период. Изтъква също, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. С оглед на това счита, че не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. По делото не били ангажирани доказателства от ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, както и на представената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, с оглед на което акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следвало да се отхвърли. Излага се и възражение, че не налице основание за присъждане в полза на ищеца на сумите за дялово разпределение.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Л. Г. К. искове за признаване за установено, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 32076/2024 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 2989,27 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м.04.2023 г. в топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 249584; сумата 455,33 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.05.2024 г.; сумата 54,93 лв. – цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; и сумата 12,65 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 16.07.2021 г. до 21.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.05.2024 г. г. до изплащане на вземанията;

В исковата молба се твърди, че ответницата в качеството си на собственик на описания имот е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в процесния период и е била длъжна да заплаща цената на доставената топлинна енергия.

Спрямо нея на основание чл. 150, ал.1 от ЗЕ били приложими ОУ за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, одобрени с 2

Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2026 г.

Твърди се, че в имота през процесния период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. е била доставяна топлинна енергия, стойността на която не е била заплатена. За сградата – етажна собственост, в която се намирал процесният апартамент, бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лице по чл. 139а от ЗЕ - „Техем сървисис” ЕООД. Твърди се, че сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни месечни вноски съгласно чл. 155, ал.1, т. 2 от ЗЕ, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи се, че съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ клиентите следва да заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец, като цената на извършената услуга дялово разпределение се формирала съгласно чл. 36 от ОУ. Твърди се, че в исковия период ответницата използвала доставяната в имота топлинна енергия, но не заплатила стойността й, както и дължимата сума за извършената услуга дялово разпределение.

С писмения си отговор ответницата е оспорила само исковете само по отношение дължимостта на претендираните вземания за лихви за забава и за дялово разпределение.

Изрично е заявила, че не оспорва, че в имота е доставяна топлинна енергия, както и количеството доставена топлинна енергия, а оспорва единствено основанието за дължимост на сумите за лихви и дялово разпределение, и не е необходимо назначаването на експертиза.

По отношение оспорената претенция за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия ответницата е въвела възражение, че няма основание за тази претенция, той като ищецът не е представил доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин. Наведен е и довод, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, поради което не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. Не били ангажирани от ищеца и доказателства, че ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, както и на представената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, с оглед на което акцесорната претенция по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД била неоснователна. Изложено е и възражение за липса на основание за присъждане в полза на ищеца на сумите за дялово разпределение.

С определението на съда по чл. 140 от ГПК е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца, което е изразило становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответницата Л. Г. К. искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – 3 за установяване съществуването на вземания по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 32076/2024 г. на СРС.

По тези искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

С оглед съдържанието на подадения от ответницата отговор на исковата молба следва да се приеме за безспорно между страните, че в исковия период е било налице облигационно правоотношение между тях с предмет продажба на топлинна енергия в процесния собствен на ответницата недвижим имот, както и че в имота е доставяна топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. Тези обстоятелства са отделени за безспорни с доклада на съда по чл. 146 от ГПК, с оглед на което и предвид изричното изявление на ответницата за липса на необходимост от назначаване на експертиза за установяване количеството и стойността на доставената в имота топлинна енергия, съдът не е допуснал такава. Спорен по делото е бил въпросът за дължимостта на претендираното вземане за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и на вземането за цената на услугата дялово разпределение.

С оглед на така определения предмет на спора направеното за пръв път с жалбата възражение за незаконосъобразно определяне на количеството и стойността на доставената топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, основано на цитираните в жалбата решения на ВАС за отмяна на текстове от посочената Наредба за топлоснабдяването, не следва да се обсъжда. Въпросът за вида, количеството и стойността на доставената в имота на ответницата топлинна енергия в процесния период са приети за безспорни между страните. Следва да се посочи за пълнота, че постановената с влязлото в сила решение № 7276 от 03.07.2023 г. по адм.дело № 746/2021 г. на ВАС отмяна на т. 6.1.1 от Методиката Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наредба № Е–РД–04–1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, има действие само занапред. Т.е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението, какъвто настоящия случай не е, поради което отмяната е ирелевантна за основателността на исковете /в този смисъл – определение № 604/09.02.2026 г. по гр.д. № 1523/2025 г. на ВКС, ІV г.о./. Следователно, отмяната на посочените текстове от Наредба № Е–РД–04–1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването е без значение за формиране на изводите за законосъобразното разпределение на топлинната енергия в сградата – етажна собственост в процесния период, който е от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.

Неоснователно е направеното в жалбата възражение за недължимост на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, основано на липсата на доказателства за публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, както и възражението 4 относно размера на начислените лихви за забава.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок, следователно клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.