Решение № 277 от 15.05.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Разград, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330101843 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 2399,68 лв., представляваща остатък от вземане по договор за потребителски кредит, по което е образувано изпълнително дело, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено чрез изпълнение – сключено споразумение от 10.11.2021 г. и извършени плащания съобразно него.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, при условията на евентуалност с предмет признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 5300 лв., представляваща част от общото задължение, тъй като тази сума е изцяло платена, независимо от това дали споразумението от 10.11.2021 г. е произвело действие или е било прекратено.

С искова молба от Р. А. И. с ЕГН ********** срещу „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, се моли да се признае за установено, че ищецът не дължи сумата от 2 399,68 лева, представляваща остатък от общо задължение в размер на 7 699,68 (седем хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки) по Договор за потребителски кредит № FL890606/18.01.2018 г., за което е образувано изп. д. № 86/2019 год. по описа на ДСИ при Районен съд - Разград, правото на принудително изпълнение по което е погасено поради изпълнение чрез сключеното на 10.11.2021 г. споразумение и извършени от ищеца плащания съгласно уговорените условия.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че посоченото споразумение от 10.11.2021 г. е изгубило действието си или е прекратено, да признае за установено, че ищецът не дължи сумата от 5300,00 (пет хиляди и триста лева), представляващи част от общото задължение в размер на 7699,68 лв., тъй като тази сума е изцяло платена от ищеца - частично по сметките на 1 банката (3200 лв.) и частично по изпълнително дело № 86/2019 г. при СИС при Районен съд – Разград (2100 лв.). Претендира направените разноски по делото. Моли да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ответника при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Допуснато е изменение на иска като същият да се счита предявен за следното: че ищецът не дължи сумата от 2 583,71 лв., представляваща остатък от общо задължение в размер на 7699,68 лева по договора за потребителски кредит и в условията на евентуалност, в случай че съдът приема, че посоченото споразумение от 10.11.2021 г. е изгубило действието си или е прекратено, да признае за установено, че ищецът не дължи сумата от 5115,97 лева.

Между страните бил сключен Договор за кредит/кредитна карта № FL890606/18.01.2018 г. на стойност 5208 лева при уговорени месечни вноски и срок за погасяване. Ищецът твърди, че изпълнявал задълженията си добросъвестно до настъпване на временна неработоспособност поради заболяване, което довело до забавяне на плащанията и натрупване на просрочил.

Банката пристъпила към принудително събиране на вземането, като било образувано Изпълнително дело № 86/2019 г. при ДСИ към СИС при Районен съд - Разград. След постигнат контакт между страните и проявено съдействие от ищеца, била предприета възможност за доброволно уреждане на дълга.

На 10.11.2021 г. било подписано споразумение между страните, в което банката признавала, че общият размер на задължението възлиза на 7 699,68 лв., включваща главница, лихви и съдебни разноски.

В чл. 3 от споразумението било уговорено, че при точно и редовно изпълнение на погасителния план, 50% от задължението (3 849,84 лв.) ще бъде опростено, а ищецът следвало да изплати останалите 50%.

В чл. 4, ал. 1 било предвидено, че трябва да внася по 110 лв. месечно от 10.12.2021 г. до 10.09.2024 г., с последна изравнителна вноска през октомври 2024 г.

За срока от действието на споразумението банката нямало да начислява лихва съгласно чл.5.

Съгласно чл. 6 банката се задължавала при изпълнение на тези условия да спре действията по принудително изпълнение и да приеме, че задължението е погасено.

След подписване на споразумението на ищеца била предоставена карта с клиентски номер и той започнал редовно да внасям сумите. Поради продължаващо лечение и непълна трудоспособност внасял по 100 лв. вместо 110 лв. Въпреки това банката приемала всички ежемесечни плащания без възражения в продължение на четири години. Последните вноски били по 200 лева и 300 лева.

Общият размер на внесените суми до 03.10.2025 година възлизал на 5 2

300 лв., т.е. повече от редуцирания размер на дълга (3 849.84 лв.),3 200 лв. по сметките на банката и 2100 лв. по изпълнително дело № 86/2019 г. при СИС при Районен съд - Разград.

На 06.11.2025 г. ищецът подал писмено заявление до банката с приложени платежни нареждания с искане да се прекрати изпълнителното производство и да се потвърди, че задължението е погасено. Същевременно декларирал готовност да заплатя и евентуални допълнителни разноски по изпълнителното дело, дължими към датата на окончателното му прекратяване, ако същите не са били изцяло покрити до момента.

На 07.11.2025 г. го потърсили от „Юробанк България“ АД, клон Разград, като в писмен отговор му посочили, че споразумението е прекратено по чл. 7, поради плащания в размер на 100 лв. вместо 110 лв. и пропуснати месеци.

Ищецът сочи, че няма пропуснати месеци, а и не е бил своевременно уведомяван за каквото и да било прекратяване. До момента на отговора банката приемала и осчетоводявала плащанията.

Поради отказа на банката да признае погасяването на задължението и продължаването на изпълнителното дело, бил принуден да защитя правата си по съдебен ред.

Ответникът сочи, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело 793/2019 г. по описа на Районен съд – Разград било образувано изпълнително дело, а именно ИД 86/2019 г. по описа на ДСИ към Районен съд – Разград, висящо към датата на подаване на исковата молба от ищеца. По същото били предприемани множество валидни изпълнителни действия, които съгласно разпоредбите на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД прекъсвали 5-годишната погасителна давност, доказващи наличие на за събиране на вземането на банката, произтичащо от изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело 793/2019 г.

От изявленията на страните съдът прави извод, че между страните по делото няма спор по фактите, които се установяват и от доказателствата по делото, а именно:

Между страните бил сключен Договор за кредит/кредитна карта № FL890606/18.01.2018 г. на стойност 5208 лева при уговорени месечни вноски и срок за погасяване. Банката пристъпила към принудително събиране на вземането, като било образувано Изпълнително дело № 86/2019 г. при ДСИ към СИС при Районен съд – Разград. На 10.11.2021 г. било подписано споразумение между страните, в което банката признавала, че общият размер на задължението възлиза на 7 699,68 лв., включваща главница, лихви и съдебни разноски. В чл. 3 от споразумението било уговорено, че при точно и редовно изпълнение на погасителния план, 50% от задължението (3 849,84 лв.) ще бъде опростено, а ищецът следвало да изплати останалите 50%. В чл. 4, ал.

1 било предвидено, че трябва да внася по 110 лв. месечно от 10.12.2021 г. до 10.09.2024 г., с последна изравнителна вноска през октомври 2024 г. За срока от действието на споразумението банката нямало да начислява лихва съгласно чл. 5. Съгласно чл. 6 банката се е задължила при изпълнение на условията да спре действията по принудително изпълнение и да приеме, че задължението е погасено. Съгласно чл. 7 при неизпълнение относно размера на погасителните 3 вноски и сроковете за тяхното изплащане споразумението се прекратява, като банката предприема действия по събиране на вземането в първоначалния му размер. При прекратяване длъжникът няма право на частичното намаляване. В споразумението не е предвидено задължение на банката да уведомява длъжника при настъпване на прекратяването.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задължението на ищеца към датата на сключване на споразумението е 3 849,84 лв. – именно редуцираният размер, дължим при пълно изпълнение на условията. Установява се също, че банката е водила счетоводните си записи въз основа на редуцирания размер на задължението от 3 849,84 лв., а не въз основа на пълния дълг от 7 699,68 лв.

След подписването на споразумението ищецът започнал редовно да внася суми. Поради продължаващо лечение и непълна трудоспособност е внасял по 100 лв. вместо уговорените 110 лв. Впоследствие е извършил и повисоки плащания – по 200 лв. и по 300 лв. Плащанията, извършени от ищеца след подписването на споразумението, са в два потока: директно по сметките на банката в общ размер на 3200 лв. и по изпълнително дело № 86/2019 г. в общ размер на 2100 лв. Сред плащанията по сметките на банката са и суми, внесени от трето лице - майка на ищеца, които представляват действителни погасявания по смисъла на чл. 73 ЗЗД. От 2100 лв., внесени по изпълнителното дело, съдебният изпълнител превел към банката сумата от 1 915,97 лв., а 184,03 лв. са удържани като такси по изпълнението. Общата сума, реално постъпила при ответника, възлиза на 5115,97 лв. и надхвърля редуцирания размер на задължението от 3849,84 лв.

От приложеното изпълнително дело се установява, че с молба от 03.10.2024 г., подадена преди образуването на настоящото производство и преди каквото и да е искане от страна на ищеца, ответникът уведомил съдебния изпълнител, че задължението на ищеца възлиза на 3726,22 лв. главница и 2332,07 лв. лихва. С молба от 19.11.2025 г., подадена след като на 07.11.2025 г. банката заявила пред ищеца, че счита споразумението за прекратено, но преди да е уведомена за настоящото производство, ответникът заявил пред съдебния изпълнител, че задължението възлиза на 4672,22 лв.

На 06.11.2025 г. ищецът отправил до банката писмено искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради изпълнение на задължението. В писмен отговор от 07.11.2025 г. ответникът за пръв път заявил, че счита споразумението за прекратено поради плащания в размер на 100 лв. вместо 110 лв. и пропуснати месеци.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По главния иск:

Спорно между страните е дали споразумението от 10.11.2021 г. е запазило действието си въпреки извършването на месечни плащания в размер на 100 лв. вместо уговорените 110 лв.

Съдът споделя становището на ответника, че уговорката по чл. 7 от споразумението не представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87 4

ЗЗД, а договорно прекратително условие, обвързано с начина на изпълнение на погасителния план. Поради това разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД относно незначителното неизпълнение не намира пряко приложение. Клаузата е ясна и страните са я уговорили свободно, поради което съдът не поставя под съмнение нейната действителност.

Независимо от горното, прекратителните клаузи подлежат на тълкуване съобразно общото правило на чл. 20 ЗЗД. При тълкуването на договора следва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и всяка се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му и принципа на добросъвестност.

Целта на процесното споразумение е доброволно уреждане на натрупан дълг чрез последователно изпълнение на погасителен план, срещу което банката предоставя значителна редукция на задължението. При тълкуване на чл. 7 във връзка с останалите клаузи на договора и с оглед поведението на страните при неговото изпълнение не може да се приеме, че страните са имали обща воля ответникът да може да се позове на прекратяването, независимо от последващото си поведение при изпълнението на споразумението.

От събраните по делото доказателства се установява, че още от началото на изпълнението ищецът е извършвал плащания в размер на 100 лв., а не в размер на уговорените 110 лв., като това обстоятелство е било известно на ответника при постъпването на всяка отделна вноска. Независимо от това в продължение на близо четири години ответникът приемал плащанията, без да противопостави на ищеца становище, че счита споразумението за прекратено, без да откаже приемане на плащанията и без да предприеме действия, от които длъжникът обективно да може да заключи, че банката третира споразумението като изгубило действие. Поведението на ответника през целия период е било съвместимо единствено с поддържане действието на споразумението. От особено значение в случая е молбата на ответника до съдебния изпълнител от 03.10.2024 г., подадена спонтанно, преди образуването на настоящото производство и преди каквото и да е искане от страна на ищеца. В тази молба ответникът заявява, че задължението на ищеца възлиза на 3 726,22 лв. главница. Тази сума съответства на остатъка от редуцирания дълг от 3 849,84 лв. след приспадане на реално постъпилите до тази дата плащания – не на остатъка от пълния дълг от 7 699,68 лв. при прекратено споразумение. Този извод се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че банката е водила счетоводните си записи въз основа на редуцирания размер на задължението. Следователно към 03.10.2024 г. ответникът сам е третирал задължението като редуциран дълг по действащото споразумение, което е обективно доказателство, несъвместимо с тезата, че е считал споразумението за прекратено още при първите непълни вноски.