Решение № 1998 от 27.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1998 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330102094 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

С исковата си молба ищецът П. П. Г. ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. С. А., с адрес за призоваване:****, против С. И. Ф.**, с постоянен адрес ****, чрез адв. М. Ч., със съдебен адрес: **** е поискал да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1 037, 96 лева представляваща законна мораторна лихва за забава за периода от 22.02.2024 г. до 08.01.2025 г. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на *** г. ответникът С. И. Ф., въз основа договор за заем от с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№ *** г. заверен от ***, с район на действие PCПловдив, е получил сумата от 8 500,00 лева, които е трябвало да върне безусловно на 21.02.2024 г.

Тъй като ответникът не върнал получената в заем сума на датата на падежа 21.02.2024 г. подал на 08.01.2024 г. заявление по чл. 417 ГПК въз основа на което, по ***г. по описа на ПРС 3 г.с., съда разпоредил длъжника С. И. Ф. с ЕГН **********, с поС.ен адрес *** да заплати на кредитора П. П. Г. с ЕГН **********, ****, сумата от 8 500,00 лева главница, дължима по договор за заем от 23.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №***, заверен от ***, с район на действие PC-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.01.2025 г. до окончателното и погасяване, както и разноските по делото, съразмерно с уважената част на заявлението, за държавна такса в размер на 169,97 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 623,82 лева.

1

Ответникът С. И. Ф., чрез адв. М. Ч., с отговора на исковата молба оспорва предявеният иск за законна мораторна лихва, като неоснователен. Твърди, че ответникът не е изпаднал в забава на 22.02.2024 г., поради което не дължи претендираната мораторна лихва.

От събраните по делото доказателства, които прецени по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се произнесе по иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, съдът първо дължи произнасяне по въпроса, дали самостоятелното разглеждане на иска за законна лихва е допустимо. Отговорът на този въпрос е положителен, т.к. предметът на задължението на законна лихва следва да е еднороден с този на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционална обусловеност от последния, но това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелност, позволяваща защита му чрез отделен самостоятелен иск и аргумент в тази насока са както различният въведен от законодателя срок за погасяването му, така и законовото правило на чл. 76, ал.2 ЗЗД. Така Решение № 50/12.03.2010 г., постановено по т.д. № 485/2009 г. на ІІ Т.О ., с председател съдията М. Б., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Приемайки, че претенцията е допустима, съдът намира, че същата е неоснователна, по следните причини:

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора, или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата, или като последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.

Задължението за плащане на определена парична сума, когато не съществува уговорка за договорна лихва, е платимо на падежа, без да се дължат лихви на кредитора. При неточно изпълнение за длъжника, съществува риск кредиторът да претендира заплащане и на вреди, но липсва определеност на размера на това обезщетение, тъй като то е поставено в зависимост от периода на забавата. За да има погасителен ефект, плащането на главницата следва да е прието от кредитора – чл. 66 ЗЗД, след който момент кредиторът не разполага с правото да претендира обезщетение за забава върху платената главница.

В този смисъл законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение, като същата се дължи само при поискване и няма характер на лихва, като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения. Признатото вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е еднородно по своя характер с главницата и от момента на неговото определяне, то не 2 се идентифицира със законната лихва, чрез която е изчислено.

Видно от представения по делото договор за заем от 21.11.2023 г., страните по него, които са страни и в настоящия исков процес, не са договорили заплащане на мораторна лихва за забава към датата на падежа 22.02.2024 г. Към тази дата главницата по договора е станала изискуема, но длъжникът към тази дата не е изпаднал в забава, защото към него не е била отправена покана за плащане, по аргумент на чл.84 ал.2 от ЗЗД.

Съдът намира, че ответникът е поканен да заплати сумата едва със заявлението по чл.417 от ГПК, на 08.01.2025 г. Тази покана е била връчена на ответника/длъжник в производството по чл.417 от ГПК/, чрез ***, едва на 22.01.2025 г./л. 16 от *** г., по описа на ПРС, * гр.с./.

Едва от тази дата, длъжникът/ответник е изпаднал в забава.

Представени са доказателства за извършено плащане от сметката на ответника С. Ф., по сметка на *** г. с оглед образувано изпъл. дело № *** г., въз основа на издаден изпълнителен лист за главницата, държавната такса и адв. хонорар по ***г., което не се оспорва от ищеца.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че следва да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

По отношение на разноските:

С оглед отхвърляне на предявеният иск, съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника направени по делото разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, представляващи 400,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, с който П. П. Г. ЕГН **********, с адрес:****, чрез адв. С. А., с адрес за призоваване: ***, е поискал да бъде осъден С. И. Ф.

ЕГН****, с постоянен адрес ****, чрез адв. М. Ч., със съдебен адрес: ****, да му заплати сумата от 1 037,96 лева представляваща законна мораторна лихва за забава за периода от 22.02.2024 г. до 08.01.2025 г. по договор за заем 21.11.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П. П. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адв. С. А., с адрес за призоваване:****, да заплати на С. И. Ф. ЕГН ***, с постоянен адрес ****, чрез адв. М. Ч., със съдебен адрес: гр. ****, сумата от 400,00 лева или 204,52 евро, направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3

4