Решение № 212 от 23.05.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Габрово, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20244210101266 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Ц. И. от гр. Габрово, с пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ гр. София, представлявано от адвокат Д. М., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София.

Предявен е иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1-во от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 14.07.2021 г. е сключила с ответника договор за паричен заем № 4202490. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1250 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на описани в договора условия. На датата на сключване на договора е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4202490, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 650,25 лв., която е разсрочена за изплащане, заедно е месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на ответното дружество, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3. ал. 1 oт договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Aceт Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането. Ищцата Д. И. е погасила изцяло процесния кредит.

С влязло в законна сила решение № 226/07.05.2024 г. по гр. д. № 597/2023 г. по описа на PC Габрово съдът признава, че като кредиторът не е включил сумата на разхода по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, оскъпяването на 1 кредита не е надлежно обявено на потребителя-заемател по договора за паричен заем, съответно кредиторът е нарушил разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, даващи специална потребителска защита. С оглед, горното, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК сключеният договор за паричен заем е недействителен. С оглед на гореизложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сума в размер на 1 лев, представляваща платена без основание възнаградителна лихва по нищожен договор за потребителски кредит № 4202490, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

С протоколно определение от 28.04.2025 г. е допуснато направеното от ищцата изменение в цената на предявения иск за сумата от 15,84 лв., заявена като пълния размер на претендираното вземане.

В с.з. ищцата не се явява. Процесуалният й представител представя писмено становище, в което излага подробни съображения за уважаване на иска.

В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Признава, че на 14.07.2021 г. страните са сключили договор за паричен заем №4202490, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД е предало в собственост на ищцата сумата от 1250 лв., а тя се е задължила да я върне при посочените в договора условия, а именно - на 11 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 123,02 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00%, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлиза на 103,22 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1353,22 лв. Предсрочното погасяване на задълженията по договора е довело до редуциране на лихвеното задължение и то е било заплатено в размер на 15,84 лв.

Процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание - за погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем № 4202490.

Процесният договор за паричен заем е действителен. Клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.

В Решение № 226 от 07.05.20242023 г. по гр. д. № 597/2023 г. по описа на Районен съд Габрово е постановено, че договор за предоставяне на поръчителство № 4202490 е нищожен и дружеството-гарант „Файненшъл България" ЕООД е осъдено да заплати на Д. Ц. И. сумата от 77,62 лв. като недължимо платена като възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Процесният договор за потребителски кредит не е бил предмет на разглеждане по делото. Дружеството-кредитор не е било привлечено като страна по делото. Следва да се обърне внимание, че дори при наличието на основанията, визирани в чл. 22 ЗПК, договорът за паричен заем, с оглед на разпоредбите на ЗПК, произвежда правно действие. Недействителността на договора за паричен заем следва да бъде обявена, за да се породят последиците, свързани с недействителността. Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. В процесния договор са посочени годишният процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя и взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от ДПЗ). Годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Както се вижда от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. При изчисление на ГПР се вземат предвид известните към момента на сключване на договора разходи. Заемодателят, към момента на сключване 2 на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. Следва да се обърне внимание, че заемодателят няма задължение при промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР. Директива 2008/48/EO, като се имат предвид разпоредбите на членове 11 и 12(2), не изисква кредиторите да предоставят нов ГПР, когато има промяна в лихвения процент, в таксите, които формират общите разходи за кредита или когато се променят съответните договорни условия.

ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр. Договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен. С оглед на гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

В с.з. ответникът не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, че същите са и страни по представения договор за паричен заем №4202490 от 14.07.2021 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило на ищцата сумата от 1250 лв., а тя се е задължила да я върне съгласно посочените в договора условия: на 11 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 123,02 лв. Падежът на първата вноска е 31.07.2021 г., а падежът на последната вноска – 18.12.2021 г. Годишният лихвен процент по договора е 35,00%, а общата дължима сума по договора възлиза на 1353,22 лв., с оглед на което размера на дължимата възнаградителна лихва е 103,22 лв. Посоченият в договора ГПР е 39,99%.

Съгласно чл. 4 от договора ищцата-заемател се е задължила в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени посочени в договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателят, за сумата договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията; 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В отговора на исковата молба ответникът не оспорва обстоятелството, че за обезпечаване изпълнението на задълженията на ищцата по процесния договор, между нея и „Файненшъл България" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, обявен за нищожен с решение № 226 от 07.05.2024 г. по гр. д. № 597/2023 г.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена и поддържана в с.з. от вещото лице К. Ц.. Съгласно заключението размерът на заплатената възнаградителна лихва от ищцата по процесния договор възлиза на 15,84 лв. Общата сума, която е изплатена на ответното дружество по Договор №4202490, включително и чрез рефинансиране на заема, е в размер на 1265,84 лв., от които 1250 лева – главница, а остатъкът - възнаградителна лихва в горепосочения размер. За поръчителството по договор №4202490 са заплатени 77,62 лв., като общото плащане по двата договора е на 3 стойност 1 343,46 лв. Всички плащания са от 30.07.2021 г.

Съгласно заключението, при изчисляване на посочения в процесния договор за заем ГПР от 35% е включена само дължимата лихва. При същите условия, ако се добавят договорените плащания за поръчителство в размер на 505,78 лв., двуседмичната вноска ще бъде в размер на 169,00 лв. съвкупност от 123,02 лв. и 45,98 лв. Използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към ал. 2 от ЗПК, ГПР е в размер 345,30%.

При така установените факти съдът достига до следните изводи:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже, че е осъществен фактическия състав на неоснователното обогатяване, т.е. че е намалял активът на имуществото му или се е увеличил пасива му; че ответникът се е обогатил без основание; че обогатяването и обедняването произтичат от общ факт, т.е. наличието на връзка между тях, без да е необходимо тази връзка да е причинна и че ищецът няма друго средство за правна защита, защото в противен случай искът му ще е лишен от правен интерес. Ищецът следва да докаже каква е стойността на обедняването, съответно каква е стойността на обогатяването на ответника. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които установява твърденията си, в т.ч. твърденията си за действителността на процесния договор, на който основава правата си.

Към процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския креди /в редакция от 08.12.2020 г./, тъй като ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, съответно ответникът се явява кредитор, съгласно ал. 4 на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК.

Основният спор между страните в настоящото производство е правен и се концентрира върху въпроса действителен ли е процесният договор за кредит, а оттам намира ли в случая приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка съдът е длъжен да извърши и служебна преценка по отношение на съответствието на разпоредбите на процесния договор с императивните норми на ЗПК, на осн. чл. 7 ал. 3 от ГПК.