Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5560 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18403/2023
Вид
Решение № 5560
Подписан
15.12.2025
Състав
Анета Александрова Трайкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5560 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330118403 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по предявен иск по член 439 ГПК на Х. Р. С., ЕГН **********, против Н. Х..С., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми: издръжка в размер на 60 лв. / шестдесет лева / месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане, за периода от 19.04.2011г. до 07.07.2023г., поради изпълнение преди образуване на изпълнителното дело, а ако съдът приеме, че ищецът не е изпълнил задължението си за заплащане на издръжката да признае за установено, че месечната издръжка от 60 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане, за периода 19.04.2011 г.- 7.07.2018 г., не се дължи от ищеца на ответника поради погасяването й по давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от 4.07.2023 г. по гр. д. № 3554/2011г. на Районен съд град Пловдив и е образувано изпълнително дело № 341/2023г. по описа на ЧСИ *******.

Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист №******г. от РС - Пловдив въз основа на Решение № 1474/19.04.2011 г. по 1 гр.д. № 3554/2011 г. на РС – Пловдив, І бр.с., е осъден да заплаща на тогава малолетната му дъщеря месечна издръжка от 60 лв., платими до пето число на текущия месец, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане. Сочи, че въз основа на така издадения изп. лист по молба на майката на ответницата е образувано изп. дело № 341/2023г. по описа на ЧСИ ******, с която са претендирани месечни издръжки, дължими от присъждането им със съдебното решение. Оспорва се изпълнението с доводите, че е плащал регулярно изискуемата издръжка през целия период, дори в по-голям размер от определения от 60 лева, като евентуално ако съдът приеме, че не е плащал издръжка, да приеме, че вземането за издръжка за периода 19.04.2011 г.- 7.07.2018 г., е недължимо като погасено с петгодишната погасителна давност.

Ответницата оспорва иска, като твърди да не й е плащана издръжка за целия период.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника. Такива нови правопогасяващи факти представляват изтекла давност, компенсация, споразумение, които не могат да бъдат зачетени от органа по принудително изпълнение, доколкото правомощията на съдебния изпълнител да прекратява изп. производство са ясно разписани в нормата на член 433, ал. 1 и 2 ГПК. Когато сумите по изп. лист са платени или внесени за взискателя преди образуване на изп. производство длъжникът представя доказателства за тези плащания – разписка от взискателя или писмо от банка, от които е видно, че сумата е платена или е внесена за взискателя, като в тази хипотеза съдебният изпълнител има правомощието да прекрати производството. Взискателят е този, който може да обжалва прекратяването 2 на изп. производство, ако е недоволен от прекратяването и счита, че това действие е неправилно. Поради изложеното, съдът намира, че релевантно за разглеждане на предявения иск по член 439 ГПК е единствено фактът на изтеклата погасителна давност.

Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, които обуславят основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и 116 ЗЗД.

От представеното в заверен вид изп. дело № 341/2023г. на ЧСИ *******се установява, че принудителното изпълнение е образувано по подадена на 7.0.2023г. молба на Н. С. като майка на ответницата към която е приложен изп. лист, издаден на 04.07.2023г. от РС - Пловдив въз основа на Решение № 1474/19.04.2011 г. по гр.д. № 3554/2011 г. на РС – Пловдив, 1 бр.с..

Видно от представеното решение, същото е влязло в сила на 19.04.2011 г.

Съгласно член 117 ГПК, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. От влизане в сила на решението в сила 19.04.2011г до 7.07.2018 г. не са налице обстоятелства, които да обуславят спиране или прекъсване на давността, предвид което вземанията за издръжка и съпътстващите главното вземане лихви са погасени по давност.

Ето защо предявеният иск се явява частично основателен за периода 19.04.2011 г. до 7.07.2018 г., а за периода от 8.07.2018г. до 7.07.2023г. следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода от спора разноски се дължат и на двете страни по съразмерност. Възражението и на двете страни за прекомерност на платеното адв. възнаграждение се явява е неоснователно, тъй като и двете страни са заплатили на адвокатите си сходни по размер адв. възнаграждения.

На ищеца ще се присъдят разноски от 1859,65 лева съобразно уважената част от иска.

На ответника ще се присъдят разноски от 1062,50 лева за адв. възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 439 ГПК в отношенията между Х. Р. С., ЕГН ********** и Н. Х. С., ЕГН **********, че Х. Р. С., ЕГН ********** не дължи на Н. Х. С., ЕГН ********** вземания, обективирани в изп. лист, издаден на 4.07.2023 г. по гр. д. № 3554/2011г. на Районен съд град Пловдив за периода 19.04.2011 г. до 7.07.2018 г., за които е образувано изпълнително дело 341/2023г. по описа на ЧСИ********* с район действие ОС Пловдив, като погасени по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за периода 8.07.2018 г. до 7.07.2023г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Н. Х. С., ЕГН ********** да заплати на

********** разноски от 1859,65 лева.

Х. Р. С., ЕГН

ОСЪЖДА Х. Р. С., ЕГН ********** да заплати на НИЯ Х.ОВА С., ЕГН ********** разноски от 1062,50 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4