Решение № 330 от 16.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Пазарджик, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500457 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 Предл. Второ във връзка с чл.433 ал.1 т.8 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се разпореждане №949 от 29.01.2025г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.З., рег.№ ***, с район на действие Окръжен съд Пазарджик постановено по изпълнително дело /ИД / №20228880400932 по описа на същия ЧСИ, с което е оставена БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна и недоказана, молба с вх.№16744 от 17.11.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК подадена от длъжника по изпълнението И. Г. А., ЕГН-**********.

В жалбата си с вх.№2944 от 11.02.2025г. жалбоподателят И. Г. А. чрез пълномощника си адв.Т. В. от АК-П. поддържа доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане на ЧСИ З.. Твърди се, че с молба с вх.№16744/17.11.202Зг. длъжникът по изпълнението е поискал, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство срещу И. Г.

А. да бъде прекратено, предвид, че по делото е налице период, по-дълъг от предвидения в закона срок от 2 години, в който не са поискани, респективно извършени действия по изпълнение. Счита, че ЧСИ неправилно е преценил 1 данните по делото. Според жалбоподателя, следвало да се обърне внимание на обстоятелството, че се иска прекратяване на делото поради изминал период на бездействие от страна на взискател по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което винаги води до прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона като не е необходимо Постановление на ЧСИ в тази насока, тъй като същото има единствено констативен ефект за вече настъпилите обстоятелства. Акцентира се, че изп. д. № 932/2022г. по описа на ЧСИ Г.З. не е ново дело, че същото представлява продължаване изп. д. №852/2011г., по описа на ЧСИ Д.М., поради което смята, че периода, за който следва да се разгледа искането за прекратяване на изп. дело, е от момента на образуване на изп. д.

№852/2011г.. на ЧСИ Д.М. до настоящия момент. Допълва, че по изп.д.

№852/2011г., на ЧСИ Д.М. са налице 2-годишни периоди, в който не са искани и респективно не са извършвани изпълнителни действия. През 2011г. е наложен запор на трудово възнаграждение, като последващи искания и действия по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са извършени едва през 2019г., когато взискателят е поискал запор на банкови сметки. От този факт жалбоподателят заключава, че е налице 2-годишен период на бездействие.

Отделно от това се поддържа, че след 2019г., до прехвърляне на делото за продължаване на изп. действия от ЧСИ Г.З. през 2022г. отново е налице перемпция. Всички поискани или извършени действия по изпълнението след това са без правно значение, като извършени по вече прекратено по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело. Допълва, че обстоятелството, че делото при ЧСИ Г.З. е с нов номер, не означава, че делото е новообразувано, а е единствено продължаване на изпълнителните действия по дело с нов номер по описа на съдебния изпълнител, приел делото за продължаване на изпълнителните действия. Именно и поради това, в ПДИ /поканата за доброволно изпълнение/ от 07.02.2023г. по изп. д.№ 932/2022г., от ЧСИ Г.З. са описани и извършените до преди това действия по изп. д.№852/2011 г., ЧСИ Д.М..

Предвид горното, жалбоподателят моли да се отмени РАЗПОРЕЖДАНЕ от 29.01.2025г. за отказ да се прекрати изп. д. № 932/2022г., по описа на ЧСИ Г.З., рег. № ***, район на действие ОС Пазарджик като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови изпълнителното дело за прекратено на посоченото основание. Претендира направените по делото пред ОС Пазарджик разноски.

2

Постъпили са от взискателя по изпълнението „Е. М.“

ЕООД,ЕИК -1311001375 чрез юрисконсулт В.Й. , писмени възражения срещу жалбата с вх.№4319 от 28.02.2025г. , в които счита, че подадената частна жалба следва да бъде отхвърлена по същество, като неоснователна, тъй като не са налице сочените от закона необходими предпоставки за прекратяване на делото поради настъпило перемпция, предвид своевременно предприеманите изпълнителни действия. Поддържа, че съгласно т. 10 на ТР от 26.06.2015 г., постановено по ТД 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива но частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ): изброява ги примерно-насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и други до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Допълва, че поискването или предприемането на такива изпълнителния действия прекъсва, както давностния срок по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), така и двугодишния перемпционен срок, визиран в разпоредбата но чл. 433, ал. 1, т, 8 от ГПК, като, видно от документите в кориците на изпълнителното дело, от образуването му през 2022г. до днешна дата са налице редовно осъществявани, валидни и законосъобразни изпълнителни действия. Посочва, че перемпцията е предвидена като средство за защита на длъжника при положение, че кредиторът се е дезинтересирал от изпълнителното производство в продължение на установения в закона 2годишен период, и че такъв извод не може до бъде направен, тъй като по ИД 20228880400932 са предприемани редовни изпълнителни действия, чиято цел е събиране на вземането. Смята, че възражението по отношение на липсата на предприемани редовни действия по ИД 20118280400852 по описа на ЧСИ Д.Д.М., с рег. №828 при КЧСИ и район на действие ОС - Пловдив, е неоснователно, ирелевантно и недопустимо и че то не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Заключава, че предвид наличната процесуална активност на кредитора — взискател „Е. М." ЕООД и поддържането на висящността на 3 изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, че не са налице законовите предпоставки за санкциониране на дружеството, посредством прекратяване на делото поради перемпция. Отчита се, и възприетото от Върховния касационен съд в ТР от 04.07.2024 г., постановено по ТД №2/2023 г. на ОСГТК, с което са конкретизирани способите, прекъсващи давността в рамките на изпълнителното производство, а в това число и перемпцията, предвид сходствата в двата института. Акцентира се, че съгласно мотивите на Върховния касационен съд, възприети при разглеждането на поставения въпрос в т. З от горепосоченото тълкувателно решение, перемпцията се прекъсва както с молба от взискателя /независимо дали поисканите действия са извършени впоследствие от съдебния изпълнител/, така и с предприемането на всяко едно изпълнително действие от съдебния изпълнител, като ново писмено искане по делото, отправено от кредитора взискател след настъпване на перемпция, поставя началото но ново процесуално правоотношение и съответно следва да изтече нов двугодишен период на бездействие, за да се изпълнят предпоставките за прекратяване на производството, съдържащи се в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. и че съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправено до изпълнителните органи и съдържащо се в изпълнителния лист, който е в негово държане, като погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпило перемпция. Счита, дружеството взискател по изпълнението, че към днешна дата не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнително дело №20228880400932 поради настъпила перемпция, предвид изразената процесуална активност на взискателя „Е. М." ЕООД да събере вземането си и редовно исканите и предприемани действия в рамките на изпълнителното производство, считано от образуването му до днешна дата.

Моли частната жалба на длъжника И. Г. А., депозирана по изп. дело №20228880400932 по описа на ЧСИ Георги З., с рег. №*** при КЧСИ и с район на действие ОС - Пазарджик, с която се оспорва отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство при условията на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, да бъде оставена без уважение, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме за основателна депозираната частна жалба се моли претенцията на ответната страна за възстановяване на сторени разноски за държавна такса в настоящото производство да бъдат оставени без уважение, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, доколко предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в това число разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК) е съдебният изпълнител, който не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, породи което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим. Оспорва размера на разноските претендирани от насрещната страна като моли същите да бъдат определени в минимален размер. Позовава се и на ТР, постановено 4 по тълк. дело №6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, и на задължителния характер на даденото от СЕС в Решение от 25.01.2О24 г. по дело №С-438/22 тълкуване на чл. 101, пор. 1 от ДФЕС, и на незадължителния характер на определените с Наредба № 1 от 9 юли 2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения породи тяхната нищожност като нарушаващи забраната но чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия, /изх.№7415 от 03.06.2025г./ частен съдебен изпълнител Г.С. З., вписан с №*** в регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Пазарджик, поддържа, че процесната жалба е подадена от длъжника по изпълнението чрез неговия процесуален представител адв.В. срещу Разпореждане изх. № 949/29.01.2025 г. по изпълнително дело № 20228880400932, с което ЧСИ Г.З. отказва да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като са взети предвид съдържащите се по делото документи, молби, разпореждания, постановления, резолюции и плащания, както и становището на взискателя, след като установява, че взискателят редовно в двугодишния срок е подавал молби за извършване на изпълнителни действия и длъжникът не е посочил период, в който да е настъпила перемпцията. Допълва, че с молба с вх. №16744 от 17.11.2023 г. И. Г. А., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Т. В. моли изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по която е постъпило становище от взискателя, за оставяне молбата без уважение. Сезираният ЧСИ с разпореждане оставил молбата без уважение като неоснователна и недоказана, тъй като взискателят редовно в двугодишния срок е подавал молби за извършване на изпълнителни действия, а и длъжникът не е посочил период, в който да е настъпила перемпцията. Твърди че подадената жалба против разпореждането на ЧСИ е страдала от нередовности отстранени в срок от жалбоподателя-длъжник по изпълнението. ЧСИ счита, че жалбата е подадена в предвидените от закона срокове, отстранени са нередовностите по администриране на жалбата в срок, подадена е от лице, което има правен интерес да обжалва на основание чл. 435. ал. 2, т. б от ГПК, като счита, че същата е процесуално допустима, но по същество неоснователна, и моли да се остави същата без уважение. Акцентира се на първо място, че в жалбата си длъжникът посочва, че след образуване на делото е налице период, по-дълъг от предвидения от закона срок от 2 години, в който не са поискани и извършени действия по принудително изпълнение по отношение на длъжника и твърди, че делото е прекратено по силата на закона след изтичане на срок от 2 години. Длъжникът жалбоподател не е посочил период, в който е настъпила перемпцията. Като допълнителен факт се сочи, че нито длъжникът, нито адвокатът се е запознавал с изпълнителното дело, тъй като не са идвали на място в кантората и не са подавали молба за запознаване с делото, поради което ЧСИ счита за неоснователно и недоказано искането на длъжника за перемпиране на изпълнителното дело. Излага следните факти осъществили се по изпълнителното дело- С молба с вх. №14752/ 19.12.2022г. е подадена молба от взискателя за образуване на изпълнителното производство; На 19.12.2022г. е издадено разпореждане с изх. №14960 от 19.12.2022 г. за образуване на изпълнителното производство. Изпратено искане с изх. №14961/ 19.12.2022 г. до НАП по чл. 191 от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК; С разпореждане на 5