Определение № 611 от 20.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. Благоевград, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500513 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна въззивна жалба от М. А. Г., с ЕГН:

**********, действащ чрез своя довереник - АДВ. Л. М. Г., против протоколно определение № 205/ 04.02.2025 г. по гр. д. № 2530/ 2023 г. на РС - Благоевград, с което е прекратено производството по гр. д. № 2530/ 2023 г. на РС - Благоевград и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Благоевград.

Производството е образувано и по частна въззивна жалба от Т. Б. Б., с ЕГН:

**********, адв. Т. Ц. – САК, против определение № 500/ 08.03.2025 г. по гр. д. № 2530/ 2023 г. на РС - Благоевград, с което е оставена без уважение молба вх. № 3297/10.02.2025г., депозирана от Т. Б. Б., с ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 12, ет. 2, ап. чрез адв. Т. Ц. – САК за допълване на протоколно определение от 04.02.2025г., постановено по делото за прекратяването му пред РС – Благоевград и изпращането му на Административен съд – Благоевград по подсъдност, с осъждане на ищеца да заплати на ответницата сторените до момента разноски, като неоснователна.

Жалбоподателят М. А. Г. поддържа, че обжалваното определение е неправило, тъй като в исковата молба от дата 25.04.2024г., освен посочването на чл. 45 от ЗЗД, като правно основание на иска са посочени и разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията във вр. с чл. 8 от ЕКПЧ, чието претендирано нарушаване никога не е било подсъдно на Административните съдилища. В тази връзка твърди, че обжалваното протоколно определение е немотивирано и необосновано, тъй като липсва анализ на посочените разпоредби, чието нарушаване се претендира с исковата молба. Сочи се, че исковете не са предявени с правно основание ч л . 39, ал. 2 от ЗЗЛД, която разпоредба се прилага в съвършено различна фактическа и правна обстановка, каквато не е разглежданата в настоящия случай.

Сочи се, че цитираната в определението на съда съдебна практика - Определение № 18/28.06.2022 г. по гр. дело № 14/2022 г. на ВКС, е неотносима, тъй като не е налице пълна идентичност между фактите в цитирания съдебен акт и тези в настоящия случай - в определението на ВКС се касае за ответници - синдици на КТБ, за които се твърди, че в хода на своята работа са извършили нарушения на Регламента за лични данни.

Не е налице и пълна идентичност между фактите в цитирания съдебен акт и тези в настоящия случай - в определението на ВКС ясно се посочва, че претенцията за вреди от неправомерно обработване на лични данни не се основана на влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто е налице в настоящия случай - Решение с № ППН-02-492 1 от дата 07.09.2022 г., което е потвърдено с влязло в сила Решение № 5065/24.04.2024 г.

6080 / 2023 г. по описа на ВАС. Прави се довод, че ищецът в цитираната практика на ВКС тепърва е щял да установява претендираното от него нарушение, докато в случая с ищеца М.

Г. нарушението, извършено от ответницата, е БЕЗСПОРНО установено.

Постъпил е отговор на частната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се прави извод, че акта на съда е правилен.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

За да прекрати образуваното производството по гр. д. № 2530/ 2023 г. по описа на РС – Благоевград, съдът е приел, че следва да прекрати производството по делото и да го изпрати по подсъдност на Административен съд – Благоевград поради установената съдебна практика на 5-членни състави на ВКС и ВАС в Определение № 18/28.06.2022 година на ВКС по гр. дело № 14/2022 година, Определение № 11/07.04.2022 година по административно дело № 43/2022 година, същите в смесени 5-членни състави на ВКС и ВАС, в които посочените смесени състави приемат, че чл. 39 от Закона за защита на личните данни не съдържа разграничение относно администратора и/или обработващия лични данни, относно това дали се касае за публичен орган или частноправен субект, поради което искът следва да се разглежда по реда на АПК и предвид констатираната от състава практика, че в аналогични производства е налице практика и по обезсилване на решения на районния съд и изпращане производствата по подсъдност на административните съдилища, като например Решение № 262861/31.08.2022 година на СГС по в. гр. дело № 10139/2022 година, респективно под угроза от обезсилване на краен съдебен акт по настоящото дело, ако такъв би бил постановен от общия граждански съд.

Настоящият състав намира, че разгледана по същество частната жалба е основателна, обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, поради следните съображения:

Производството пред РС – Благоевград е образувано по искова молба от М. А. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. в Благоевград, чрез адвокат Л. М. Г., с адрес на кантората: общ. Петрич, с. Кърналово, ул. „***“ № 6 срещу Т. Б. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, кв. Еленово -2, ул. „***“ № 12, ет. 2, ап. № 5, с която е направено искане иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 6000,00 лева (шест хиляди лева) - като частичен иск от 10 000,00 лева (десет хиляди лева) като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в следствие на извършвани от ответницата продължавани нарушения на правата му по чл. 32, ал. 1, т. 2 от конституцията във вр. с чл. 8 от ЕКПЧ в периода от 29.09.2021г. до 08.03.2022 г..

В открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2024 г., първоинстанционният съд е направил доклад по реда на чл. 146 ГПК, като е възприел за правна квалификация на иска чл. 45 ЗЗД – иск за неимуществени вреди, причинени от деликт – снимане без съгласие и разпространение на видеоматериали.

При тази възприета правилна правна квалификация на спорното право, въведено от ищеца по силата на диспозитивното начало, предметът на делото е класически деликт от деяние, изразяващо се в заснемане на трето лице, без негово съгласие и разпространение на снимките, поради което делото е подсъдно на общия граждански съд – в случая РС – Благоевград.

Не така стои въпросът, ако е предявен иск за репариране на вреди от неправилно обработване на лични данни, установени в Регламент (ЕС) № 679/2019 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО и в Закона за защита на личните данни.

Според чл. 82 , ал. 1 от Регламента, съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение в резултат на нарушение на Регламента, се образуват пред съдилища, компетентни съгласно правото на държавата членка.

Националната правна уредба за защита на личните данни се съдържа в Закона за защита на личните данни и съгласно чл. 39, ал.1 от същия, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 , субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД предвижда възможност в производството по ал. 1 да се претендира и обезщетение за 2 претърпените вреди от неправомерно обработване на лични данни. Следователно редът за разглеждане на претенцията за вреди от неправомерно обработване на лични данни е този по АПК, като е без значение дали искът за вреди е предявен самостоятелно или в производството по чл. 39,ал. 1 ЗЗЛД, защото се касае за един и същ като основание иск. В чл. 39 ЗЗЛД не се съдържа и разграничение относно реда за разглеждане на иска в зависимост от качеството на администратора и/или на обработващия личните данни – дали е публичен орган или частноправен субект, от което и се налага извод, че във всички случаи на причинени вреди от неправомерно обработване на лични данни, искът се разглежда по реда на АПК, към който препраща чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД и компетентен да се произнесе по него е административният съд.

Когато се касае за деликт от заснемане без съгласие и разпространение на тези материали без съгласие, искът се разглежда от общия граждански съд.

Относно частна въззивна жалба от Т. Б. Б., с ЕГН: **********, адв. Т. Ц. – САК, против определение № 500/ 08.03.2025 г. по гр. д. № 2530/ 2023 г. на РС - Благоевград, съдът намира че е лишена от предмет, тъй като въпросът за разноските ще се реши в исковото производство.

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 205/ 04.02.2025 г. по гр. д. № 2530/ 2023 г. на РС - Благоевград, с което е прекратено производството по гр. д. № 2530/ 2023 г. на РС Благоевград и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Благоевград.

Връща делото на РС – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3