Решение № 1005 от 26.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3169/2023
- Вид
- Решение № 1005
- Подписан
- 26.02.2024
- В сила
- 05.04.2024
- Състав
- НАДЯ СТЕФАНОВА БАКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42, ал.1, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1005 гр. С., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110203169 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Г. И. С. ЕГН ********** от град С., ул.“******“ № 9, обжалва наказателно постановление (НП) № 22-4332-027888/04.01.2023г. издадено от Г. В. Б.-Началник Група към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което е наложена глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца - за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по 1 същество и основателна.
На
24.09.2022г.около 10:03 часа в гр.С., по бул.”******** ”,полицейски служители установили, че жалбоподателят Г. И. С. управлява лек автомобил”*******”, регистриран на името на И. Г. С., с рег.№ ********, като посоката на движение била от бул.”***********” към бул.”******** ” и след направена справка се констатирало, че МПС е със служебно прекратена регистрация.За констатираното нарушение бил издаден АУАН и съставено обжалваното НП.Постановен е и отказ от образуване на досъдебно производство, от прокурор при СРП.В АУАН е записано, че С. отказал проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и чрез медицинско изследване, което не е отразено в съдържанието на НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитания в съдебна фаза свидетел.
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима и основателна по следните съображения:
Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което в конкретния случай не е сторено – не става ясно известно ли е било на жалбоподателя служебното прекратяване на регистрацията.
Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да се съдържа описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени, необходимо е описанието на нарушението в акта да съответства на описанието на същото в НП, да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и тази, отразена в НП. В конкретния случай, в АУАН е записана освен констатацията за служебно прекратена регистрация на МПС, още и, че нарушителят отказал да бъде проверен с техническо средство за алкохол, с доказателствен анализатор и чрез медицинско изследване, докато последното липсва в НП, а описание на нарушението в НП, различно от съдържащото се в АУАН, създава неяснота относно приетото от административнонаказващия 2 орган за нарушение.
Въпреки, че носи цялата доказателствена тежест в административнонаказателното производство, АНО не е ангажирал нито едно доказателство, с което да се внесе яснота и да се компенсират описаните противоречия.
На следващо място, знанието у дееца, че се управлява нерегистрирано по надлежния ред превозно средство, е елемент от субективната страна на нарушението.В случая липсват данни, от които да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е знаел за прекратената регистрация.При наличието на регистрационни табели върху превозното средство, не може да се изведе, че у С. е било налице знание, че се управлява служебно дерегистриран автомобил.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.В конкретния случай извършването на посоченото в НП нарушение и то виновно от жалбоподателя не се установи по безспорен начин.
По изложените съображения, обжалваното незаконосъобразно и следва да се отмени.
НП се явява
Предвид изхода на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я наказателно постановление
(НП)
№
22-4332027888/04.01.2023г. издадено от Г. В. Б.-Началник Група към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на Г. И. С. е наложена глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца - за 3 нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. И. С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4