Определение № 34290 от 21.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34290 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261110115074 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. И. Н. и Р. Б. А. срещу У* „Н. И. П*“ ЕАД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането по чл. 190 ГПК от исковата молба за задължаване на ищеца следва да се уважи като допустимо и относимо към предмета на доказване в частта относно трудовите досиета на ищците, а в останалата част следва да се остави без уважение, доколкото касае правоотношения между ответника и трети лица за спора, а вътрешните правила за работната заплата са представени с отговора на исковата молба.

Искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на формулираните в исковата молба задачи, е допустимо и относимо, поради което следва да се уважи.

С исковата молба е направено искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане, което не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 1 ГПК, поради което на ищците следва да се дадат указания да посочат фактите, за които иска гласни доказателства.

Искането на ответника за разпит на един свидетел, при режим на довеждане за установява на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба следва да се остави без уважение като неотносимо.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 и т.

10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал.

3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна, да посочат изрично дали претендират присъждане на законна лихва върху претенциите за неизплатени трудови възнаграждения, считано от дата на депозиране на исковата молба до окончателно 1 изплащане на вземанията или обезщетение за забава за период, предхождащ депозирането на исковата молба, в който случай да формулират надлежен петитум /какво е искането към съда/, точен размер и период на претенцията, с начален и краен момент /ден, месец и година/.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок следва връщане на исковата молба в тази част.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи трудовите досиета на ищците в цялост.

При неизпълнение съдът на основание на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, платим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е* К* Й*-М*, което да се уведоми за назначената експертиза.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да посочат факти и обстоятелства, за които искат събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.12. 2026 г. в 10:20 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството по делото е образувано по предявени от Б. И. Н. и Р. Б. А. срещу У* „Н. И. П*“ ЕАД активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск по чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата Б. И. Н. сумата от 2650,54 евро /5184 лв./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 28.05.2023 г. до 28.05.2026 г.; иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за осъждане на ответника да заплати на ищцата Б.

И. Н. сумата от 5000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.08.2021 г. до 28.05.2026 г.; иск по чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата Р. Б. А. сумата о т 5890,08 евро /11 520 лв./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 28.05.2023 г. до 28.05.2026 г.; иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за осъждане на ответника да заплати на ищцата Р. Б.

А. сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.08.2021 г. до 28.05.2026 г.

Ищците твърдят, че са дългогодишни служители на У* „Н. И. П*“ ЕАД, като ищцата Р. А. работела при ответника от 01.03.2011 г. и последователно е заемала длъжностите „санитар“, „информатор и касиер“, „болногледач“, а от 01.08.2021 г. до днес заемала длъжността „медицинска сестра“. Ищцата Б. Н. посочва, че работела при ответника от 07.10.2013 г. на длъжностите „санитар“, „болногледач“, а от 01.08.2021 г. заемала длъжността „медицинска сестра“ (с прекъсване от 4 месеца през 2022 г.). В исковата молба се твърди, че ответникът отказвал да признае за целите на изчисляване на допълнителното възнаграждение за стаж („клас“) периодите на заемане на длъжностите „санитар“ и „болногледач“. Вместо да им бъде изплащан процент, съответстващ на пълния им професионален опит (над 21 % за ищцата А. и над 12 % за ищцата Н.), ответникът им начислявал 4 %. Твърди се, че ответникът е мотивирал отказа си с различния образователен ценз и функционалните задължения на длъжностите. За различното третиране спрямо други 2 служители, на които такъв стаж е признат, ответникът изтъквал наличието на кратко прекъсване на трудовите правоотношения на ищците. Твърди се, че след подаден сигнал до „Инспекция по труда - София“ е била извършена проверка и с писма изх. № № 460.1.9882, № 26019820 от 18.03.2026 г. е било констатирано нарушение на трудовото законодателство работодателят не е определил във вътрешните си правила за работната заплата обективни критерии за зачитане на „сходния характер на работата“, с което било нарушено изискването на чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ. За така посоченото нарушение по отношение на болницата били приложени принудителни административни мерки. Твърди се, че на други служители на ответника, заемащи длъжност „медицинска сестра“, също работили преди това като „санитар“, целият им трудов стаж се признава. В случая е било налице нарушение на чл. 19, ал. 1 от действащия колективен трудов договор в ответното дружество, съгласно който при определяне на стажа за „клас“ на новоназначени служители, работодателят отчита стажа на същата или сходна работа, като изрично било посочено „за санитарите-целия стаж“.

Позовават се на нарушение на чл. 12, ал. 2 НСОРЗ, според която за придобит трудов стаж се зачита времето, през което работникът е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Твърди се, че при кратко прекъсване на трудовото правоотношение, следва да се приложи чл. 12, ал. 4 НСОРЗ, която изисква зачитане на стаж на „сходна работа“. Твърди се, че е била допусната пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр, на основание признак „лично положение“ спрямо ищците, които били третирани по-неблагоприятно от други служители на същата длъжност, при сравними сходни обстоятелства. С оглед така посоченото считат, че е нарушен принципът за равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Твърди се, че не е налице съгласие за по-нисък процент „клас“ при подписване на трудовите договори и се позовават на недействителност на отказ от трудови права. Претендират обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от дискриминационно третиране от страна на ответника.

Ищцата Р. А. сочи, че са накърнени професионалното достойнство и авторитет, че е претърпяла психически дискомфорт и чувство за несправедливост, както и финансово унижение. Ищцата Б. Н. твърди, че е претърпял стрес и тревожност, чувство за малоценност, обида, разочарование. При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове.

Претендират разноски.

С уточняваща молба /л.36/ ищците излагат твърдени, че претендират неимуществени вреди за периода от 01.08.2021 г. – датата на която са преназначени на длъжност „медицинска сестра“ до 28.05.2026 г. – датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че ищците са негови служители. Сочи, че Б. Н. заема длъжността „медицинска сестра“ от 01.09.2022 г., като към датата на постъпване твърди, че е признат общ трудов стаж в размер на 18 г., 07 м. и 22 д., от които 01 г., 00 м и 29 д. по специалността. Ищцата Р. А. твърди, че заема длъжността „медицинска сестра“ от 01.08.2021 г., както и че към датата на постъпването е признат общ трудов стаж от 21 г., 08 м. 16 д., като в рамките на този период сочи, че не е установен предходен стаж на същата, сходна по характер работа, длъжност или професия.

Поддържа, че съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ работодателят е длъжен да зачита единствено времето, през което работникът или служителят е упражнявал работа на същата, сходна или със същия характер длъжност, професия или дейност. Твърди, че между длъжностите „санитар“ и „болногледач“ от една страна, и длъжността „медицинска сестра“ от друга, липсва сходство. Излага доводи, че длъжността „медицинска сестра“ представлява регулирана медицинска професия по смисъла на Закона за здравето, както и че за упражняването законът изисква придобито висше образование по професионално направление „Здравни грижи“, придобита професионална квалификация, както и членство в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Поддържа, че за длъжностите „санитар“ и „болногледач“ не са налице подобни изисквания, както и че длъжностите са различни по характер и предназначение. Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, длъжността „медицинска сестра“ е класифицирана в клас 2 „Специалисти“, а длъжността „санитар“ и „болногледач“ в клас 5 „Персонал, зает с услуги за населението и търговията“. Така посочената класификация счита, че отразява различията в длъжностите. Излага доводи, че „медицинската сестра“ участва пряко в диагностично-лечебния процес, осъществява професионални здравни грижи, изпълнява лекарски назначения, наблюдава състоянието на пациентите, прилага медицински манипулации, води медицинска документация и носи самостоятелна професионална отговорност за качеството на предоставените здравни грижи, организира и контролира 3 дейността на помощния персонал, включително санитарите и болногледачите. Излага, че длъжностите „санитар“ и „болногледач“ изпълняват помощни, обслужващи и хигиенни дейности, свързани с поддържането на чистотата, придвижването и обслужването на пациентите, без да осъществяват медицинска дейност и без да носят професионалната отговорност, присъща на медицинските специалисти. Поддържа, че установените нарушения се отнасят липсата на определени критерии за преценка на „сходния характер на работата“ по смисъла на чл. 12, ал. 5 НСОРЗ във вътрешните правила за работната заплата, а не неправилно непризнаване на конкретен трудов стаж. Посочената в исковата молба разпоредба от колективния трудов договор предвижда признаване на целия придобит трудов стаж за определени категории работници и служители, които към момента на определяне на възнаграждението заемат длъжността „санитар“. Така посочената уговорка излага, че следва да бъде тълкувана систематично и във връзка с конкретната длъжност, за която е предвидена. Поддържа, че след назначаване на ищците на длъжност „медицинска сестра“, те вече попадат в различна професионална категория, за която намира приложение чл. 12, ал.