Решение № 873 от 15.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100509275 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20102310/22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 39482/20 г. по описа на СРС, 55 състав, е отхвърлен предявеният от Д..Д, поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, родена на ******* г., със съдебен адрес: гр. София, ул. ******** срещу „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ***************, иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, за установяване на съществуване на вземане на сумата от 400,00 евро – обезщетение за закъснял с над три часа от планираното разписание полет BGH 5534/26.07.2019 г. по направление Hюкасъл – Бургас, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18462/20 г. на СРС, 55 състав. С решението Д..Д е осъдена да заплати на „Б.Е.Е.“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от Д..Д срещу решение № 20102310/22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 39482/20 г. по описа на СРС, 55 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато от първоинстанционния съд съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че в рамките на първоинстанционното производство са били доказани от ищцата всички правнорелевантни факти, които са били в нейна доказателствена тежест, а именно – че е била пътник за процесния полет; че се е явила за регистрация на гише поне 45 минути преди полета, както и че полетът е бил изпълнен със закъснение от над три часа от предвиденото разписание.

Твърди, че с определението по чл. 140 ГПК съдът е задължил ответната страна да представи заверен препис от списъка на пътниците, допуснати на борда на полета, който не е бил представен от нея в указания срок. Посочва, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК и не е приел за доказани фактите, че ищцата е бил пътник за процесния полет и се е явила за регистрация на гише поне 45 минути преди полета. Поддържа, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по – конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с процесния полет. Посочва, че с оглед практиката на СЕС и на основание чл. 633 ГПК авиопревозвачът е следвало да докаже, че въззивницата не е била превозена с процесния полет. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да признае за установено по отношение на „Б.Е.Е.“ ООД, че дължи на Д..Д сумата от 400 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за закъснял полет N BGH 5534 по направление Нюкасъл /NCL/ - Бургас /ВОJ / на 26.07.2019 г., изпълняван от „Б.Е.Е.“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК – 20.05.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - „Б.Е.Е.“ ООД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

Посочва, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано от въззивницата, че е имала качеството пътник в процесния полет, поради което искът й за заплащане на обезщетение правилно е отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан 2 достъп на борда или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91.

Ищцата Д..Д твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника „Б.Е.Е.“ ООД за редовен полет N BGH 5534 по направление Нюкасъл /НCL/ – Бургас /BOJ/ на 26.07.2019 г. Посочва, че в деня на полета се е явила навреме за полета от Нюкасъл и е преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури, като ответната страна й е издала бордна карта и я е допуснала до борда на самолета. Твърди, че поради виновно забавяне на изпълнението на договора за въздушен превоз от страна на ответника, е пристигнала в крайния си пункт с повече от три часа закъснение спрямо планираното разписание. Посочва, че на 23.04.2020 г. е изпратила до ответника покана за изплащане на обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., но ответното дружество не й е платило обезщетение. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. N 18462/20 г. по описа на СРС, 55 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесната сума. Посочва, че след подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са били дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на вземането. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 400 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за закъснял полет N BGH 5534 по направление Нюкасъл /NCL/ - Бургас /ВОJ/ на 26.07.2019 г., изпълняван от „Б.Е.Е.“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.05.2020 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът - „Б.Е.Е.“ ООД оспорва иска. Твърди, че ищцата не е доказала качеството си на пътник на процесния полет, което представлява елемент от фактическия състав на правото на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. Поддържа, че посочените обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник превозни документи – потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет. Посочва, че бордната карта и багажният етикет са документи, които дават право на пътника да се качи на съответния полет, като съдържат име, номер, дата и часа на полета, маршрут, баркод, място на борда, номер на изхода, краен час на качване на самолета. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. същите се явяват единственото изрично доказателство, че лицето, което има потвърдена резервация за полет, се е представило навреме на гишето за регистрация, допуснато е на борда на самолета и е осъществило пътуване до съответната дестинация, т. е. че има качеството на пътник на съответния полет, каквото изрично условие за присъждане на обезщетение поставя Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. – арг. от чл. 1, § 1. Претендира разноски.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

3

По делото не са спорни между страните следните обстоятелства: че Д..Д е имала потвърдена резервация като пътник за полет N BGH 5534, осъществяван от „Б.Е.Е.“ ООД на 26.07.2019 г. по дестинация Нюкасъл – Бургас, с час на заминаване – 18,45 ч. и час на пристигане – 00,15 ч.; че полет N BGH 5534 е бил изпълнен от „Б.Е.Е.“ ООД, като превозвач със закъснение повече от три часа, както и че разстоянието между летище Нюкасъл /NCL/ и летище Бургас /ВОJ/ e 2526 км.

На 23.04.2020 г. Д..Д е изпратила по имейл покана до „Б.Е.Е.“ ООД за изплащане на обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. за закъснял полет N BGH 5534.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

В случая, по иска с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 за изпълнен със закъснение от повече от три часа полет N BGH 5534 на 26.07.2019 г. по дестинация Нюкасъл - Бургас, всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане за обезщетение са безспорни по делото, с изключение на правоизключващото възражение на ответника, че ищцата не е осъществила пътуване на борда на процесния полет на 26.07.2019 г.

Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание. Пътниците на закъснели полети с повече от три часа до крайния пункт на пристигане са в аналогично положение, доколкото търпят същото неудобство – загуба на време, равна на или по – голяма от три часа спрямо 4 планираното разписание на полета им. В този смисъл е практиката на СЕС /Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C – 402/07 и С – 432/07/, която е задължителна при тълкуването на разпоредбите на Регламента.

Съгласно чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 същият се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл. 5, се представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час – не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Посочените обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник превозни документи – потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет.