Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3970 от 03.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1909/2026
Вид
Решение № 3970
Подписан
03.08.2026
В сила
03.08.2026
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3970 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20265330101909 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл.

415 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, както и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от **** Д. К. К., заедно с М. С.- член на ***, чрез пълномощник адв. Л. Г., е предявил против Н. Р. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъденaтa по частно гр. дело № 1528/ 2025 г. на РС- Лом, III с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 1041/ 21.07.2025 г., сума в общ размер на 1 421, 22 лева/ 726,66 евро, формирана, както следва: сума в размер на 469,32 евро/917.91 лв., дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 01/05/2023-31/05/2023 г. по договор за лизинг от **** г. за ****, обективирани във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ******; сума в размер на 31,98 евро/62.55 лв., дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 01/05/202331/05/2023 г. по договор за лизинг от ***** г. за ****, обективирани във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ******; - сума в размер на 220,03 евро/430.35 лв., дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 01/05/2023-31/05/2023 г. по договор за лизинг от **** г. за ****, обективирани във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ****** - сума в размер на 5,33 евро/10.41 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от ***** г., представляващи три стандартни месечни такси, начислени във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ****** за отчетен период 01/05/2023-31/05/2023 г., ведно със законната лихва върху общо дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда 17.07.2025 г., до 1 окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело № 1528/ 2025 г. на РС- Лом, III с-в, като в производството се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Между страните били сключени: допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от ***** г., договор за лизинг от **** г. за ****, договор за лизинг от ***** г. за **** и допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от *** г. и договор за лизинг от **** г. за *****. Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те били прекратени, както следва: на **** ги на **** г. поради неизпълнение на задължения по тях (прехвърляне на услугите по тях към друг мобилен оператор преди минимално уговорения срок) (за договорите за лизинг чл. 11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договорите за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия, за договора за услуга Йеттел ТВ - чл. 4 от приложимите Общи условия). В резултат на горното към *****3 г. длъжникът имал задължение за използвани мобилни услуги в размер на 350.30 лв., както и предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 01/05/2023-31/05/2023 г., от които сума в размер на 917.91 лв., дължима по договор за лизинг от **** г. за ****, сума в размер на 62.55 лв., дължима по договор за лизинг от ***** г. за **** и сума в размер на 430.35 лв., дължима по договор за лизинг от **** г. за *****.

Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 714.44 лв. Като пълната сума не е били изплатени към момента на издаване Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ******. Длъжникът имал задължение в размер на 2 430, 58 лева, обективирано във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ******. От общо дължимата сума по Фактурата е приспадната сума в размер на 1009.36 лева, която сума представлява приспадане от направено плащане на длъжника. В следствие, на което длъжникът дължи сума в размер на 1421.22 лв., формирана от: сума в размер на 917.91 лв., дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 01/05/2023-31/05/2023 г. по договор за лизинг от **** г. за ****, обективирани във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ******; сума в размер на 62.55 лв., дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 01/05/2023-31/05/2023 г. по договор за лизинг от ***** г. за ****, обективирани във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ******; сума в размер на 430.35 лв., дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 01/05/2023-31/05/2023 г. по договор за лизинг от **** г. за ****, обективирани във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ****** - сума в размер на 10.41 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от ***** г., представляващи три стандартни месечни такси, начислени във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ****** за отчетен период 01/05/2023-31/05/2023 г. Ответникът имал качеството на абонат по описаните договори за мобилни услуги като заявителят ее предоставил същите при условията на тарифни планове, подробно описани в документите. Няма спор, че с подписване на цитираните договори Йеттел България (предишно наименование Теленор България) е предоставил и съответните сим-карти, индивидуализирани по сериен номер, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа и договорените далекосъобщителни услуги чл. 23, буква "б" от Общите условия. Той е и титуляр по сключените договори за мобилни услуги и по тази причина е отговорен за изпълнението на задълженията по тях. Тези задължения включват заплащане на месечен абонамент и стойността на потреблението за съответния отчетен период. За дължимите суми се издава фактура на името на титуляра, която има срок за плащане в 2 съответствие с условията на сключения договор. Ответникът е отговорен за заплащане на задълженията, описани в съответните фактури. Обстоятелството, че издадените фактури не са оспорени и/или не е отправено предизвестие за прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на Йеттел (предходно наименование Теленор) сочи, че услугите са предоставени и съответно потребени. Допълнителен аргумент в тази насока основанието за начисляване на претендираните неплатени задължения за минали периоди абонаментни такси, които се дължат при действащ договор за мобилни услуги, вноски за лизинг - дължими на основание валиден и действащ договор за лизинг и такси за потребени услуги. След прекратяване на договора, заявителят еиздал последна обобщаваща фактура, в която е начислил дължимите суми с настъпил падеж и неустойките.

В тази връзка се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането по заповедта. Претендират се и разноски. Прави и искане за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на **** г., лично, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК – същият е неколкократно търсена на адреса, в продължение на месец и половина, но не е намерен, обещал е лично на връчителя, че ще се яви да получи книжата, което е отбелязано в съобщението, но не е отишъл и не ги е взел, поради което съдът е приел, че книжата са му редовно връчени по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на страните.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 14.07.2026 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез писмена молба, подадена от пълномощника му, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – договори за мобилни услуги, заверени копия на фактури, общи условия на мобилен оператор, застрахователни полици и др., както и от документите по приложеното ч. гр. дело № 1528/ 2025 г. на РС- Лом, III с-в може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените 3 искове да се уважат изцяло.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите, присъдени със заповедта и пропорционално на уважената част от заявлението, възлизат на 508, 42 лева – 28, 42 лева – 14, 53 евро за държавна такса и 480 лева – 245, 42 евро адвокатско възнаграждение, или общо 259, 95 евро, като са присъдени с издадената заповед за изпълнение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Същите следва да се присъдят на ищеца в горепосочените размери.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 89, 91 евро - довнесена държавна такса, и 245, 42 евро – адвокатско възнаграждение с ДДС.

Разноските следва да се присъдят в евро, доколкото решението се постановява след 01.01.2026г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Йеттел България” ЕАД, ЕИК:

130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от **** Д. К. К., заедно с М. С.- член на ***, чрез пълномощник адв. Л. Г., че Н. Р. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** дължи на Йеттел България” ЕАД, ЕИК:

130460283 следните присъдени по частно гр. дело № 1528/ 2025 г. на РС- Лом, III с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 1041/ 21.07.2025 г., суми: сумата в общ размер на 726,66 евро (седемстотин двадесет и шест евро и шестдесет и шест евроцента), с левова равностойност 1 421, 22 лева, формирана, както следва: сума в размер на 469,32 евро/917.91 лв., дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 01/05/202331/05/2023 г. по договор за лизинг от **** г. за ****, обективирани във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ******; сума в размер на 31,98 евро/62.55 лв., дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 01/05/2023-31/05/2023 г. по договор за лизинг от ***** г. за ****, обективирани във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ******; сума в размер на 220,03 евро/430.35 лв., дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 01/05/2023-31/05/2023 г. по договор за лизинг от **** г. за ****, обективирани във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ****** - сума в размер на 5,33 евро/10.41 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от ***** г., представляващи три стандартни месечни такси, начислени във Фактура № **********/****** г. за клиентски номер ****** за отчетен период 01/05/2023-31/05/2023 г., ведно със законната лихва върху общо дължимата сума за главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.