Решение № 5059 от 04.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8188/2023
- Вид
- Решение № 5059
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 04.10.2023
- Състав
- Нели Алексиева, Диляна Господинова, Елена Светлинова Шипковенска
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5059 гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нели Алексиева
Членове:
Диляна Господинова
Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско дело № 20231100508188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „Софийска вода“ АД срещу акт на съдебния изпълнител от 22.05.2023 г., постановен по изп.д. № 20239240400743 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Софийска вода“ АД да бъде отменено постановление от 06.03.2023 г., по изп.д. № 20239240400743 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което разноските по изпълнението са възложени в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД.
Жалбоподателят счита, че разноските, които са възложени в негова тежест от частния съдебен изпълнител, не са дължими, защото той не е дал повод за образуване на изпълнителното дело. Заявява, че преди образуване на изпълнителното дело се е опитал да изпълни задължението си към кредитора, но не е успял да го направи само поради неоказано съдействие от негова страна.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че същата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението 1 в производството по изп.д. № 20239240400743 по описа на ЧСИ Г.К.. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От представените материали по изп.д. № 20239240400743 по описа на ЧСИ Г.К., е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД срещу длъжника „Софийска вода“ АД за събиране на сума, присъдена с изпълнителен лист от 06.11.2019 г., издаден по гр.д. № 24419/ 2017 г. по описа на Софийски районен съд, 57-ми състав, а именно на сума в размер на 300 лв., като вземането за получаване на тази сума е прехвърлено от първоначалния кредитор на дружеството – взискател по силата на два договора за цесия от 22.08.2022 г. и от 25.08.2022 г., които не е спорно, че са съобщени на длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД преди образуване на изпълнителното дело. Установява се и това, че по изп.д. № 20239240400743 по описа на ЧСИ Г.К. съдебният изпълнител е постановил акт за възлагане в тежест на длъжника на разноски по изпълнението, като впоследствие е отказал да отмени този си акт по молба на длъжника.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.
По своето естество отговорността за разноски в гражданския процес, регламентирана в ГПК, е деликтна, което означава, че тя може да бъде ангажирана само тогава, когато едната страна със своето поведение по неизпълнение на конкретно задължение или непризнаване на конкретно право е въвела другата страна в един граждански процес, който с оглед това поведение е бил задължителен, за да може последната да защити своите съществуващи субективни права. Този общ принцип важи както за отговорността за разноски в исковия процес, така и за отговорността за разноски в изпълнителния процес. Това, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство има деликтен характер, се приема и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС. При прилагане на този принцип в изпълнителния процес трябва да се приеме, че отговорността за направените от взискателя разноски възниква за длъжника само тогава, когато той със своето поведение е станал причина признатото от съда задължение да не бъде изпълнено от него доброволно на взискателя. Като не изпълнява доброволно задължението си, длъжникът става причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски, поради което и за него възниква отговорността да ги възмезди. Именно с оглед прилагането на този принцип и в чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК са уредени хипотези, при които разноските по изпълнението не се възлагат в тежест на длъжника и всички те са такива, при които поведението на длъжника не е причина за образуване на производство за принудително събиране на вземането на взискателя, както е например в случая, в който изпълнителното дело се прекратява поради плащане, направено преди неговото образуване.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че със своето поведение длъжникът „Софийска вода“ АД не е станал причина за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 06.11.2019 г., издаден по гр.д. № 24419/ 2017 г. по описа на Софийски районен съд, 57-ми 2 състав. Това е така, тъй като се установява, че преди образуване на изпълнителното производство това дружество е предприело всички необходими действия, за да изпълни доброволно задължението си. От писмо и куриерска разписка за връчването му, находящи се на л. 19 лице и гръб от документите по изп.д. № 20239240400743 по описа на ЧСИ Г.К., е видно, че длъжникът „Софийска вода“ АД е изпратил до дружеството „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, което към този момент вече е придобило присъденото вземане по силата на сключени договори за цесия, писмено изявление, че има готовност да заплати дължимата сума и е отправило искане да му бъде предоставена банкова сметка, за да направи това. Това писмо е изпратено до вписания в търговския регистър адрес на управление на кредитора, който е гр.
Хасково, ул. „*******, партер. Установява се, че това изявление не е връчено на адресата „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, но причината за това е, че при направени от куриера посещения на адреса не е открит никакъв представител на дружеството, което да получи пратката. С поведението си по неосигуряване на възможност изявлението на длъжника да бъде връчено на вписания в търговския регистър негов адрес на управление взискателят „Ф.С.Е.М.“ ЕООД се е поставил съзнателно в положение да не може да узнае за желанието на длъжника да погаси доброволно задължението си и за искането му да предостави необходимата информация, без която доброволното плащане не би могло да се осъществи. Трябва да се посочи, че въпреки нередовното връчване на описаното изявление, съдът счита, че преди образуване на процесното изпълнително производство взискателят „Ф.С.Е.М.“ ЕООД е бил напълно наясно с желанието на длъжника да плати доброволно задължението си след влизане в сила на съдебния акт, с който то е установено. Това е така, тъй като на съда е служебно известна информацията, съдържаща се в електронната деловодна система, че в Софийски градски съд са образувани много на брой дела по реда на глава 39, раздел І от ГПК, касаещи изпълнителни производства, по които длъжник е „Софийска вода“ АД, а взискатели са дружества, чийто едноличен собственик на капитала и управител е лицето Г.С.К., който е едноличен собственик и управител и на взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД /това са дружествата „Б.С.М.“ ЕООД, ЕИК ******* „Гранд С.М.П.“ ЕООД, ЕИК *******, „Г.С.У.“ ЕООД, ЕИК *******, „Г.С.Ч.“ ЕООД, ЕИК *******, „Д.К.Л.“ ЕООД /л/, ЕИК *******, „Е.С.П.“ ЕООД, ЕИК *******, „Р.К.М. ЕООД , ЕИК *******, „С.У.“ ЕООД , ЕИК
*******, „Т.У.“ ЕООД, ЕИК *******, „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ******* и „Ф.С.М.р“ ЕООД, ЕИК *******/. По всички тези дела спорът пред съда е за дължимостта от длъжника „Софийска вода“ АД на разноски в изпълнителни производства, като по част от тях длъжникът също е изразявал воля да плати доброволно задълженията си преди образуване на съответното изпълнително дело и е правил опити да уведоми кредиторите за това. По тези дела описаните дружества, чийто едноличен собственик на капитала и управител е същото лице като лицето, притежаващо изцяло капитала и представляващо взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, са разбрали в хода на изпълнителните производства за желанието на „Софийска вода“ АД да погасява доброволно задълженията си, като това като време е станало преди образуване на настоящото производство /това е видно например от материалите по т.д. № 2127/2023 г. по описа на СГС, VI състав/. След като взискателят „Ф.С.Е.М.“ ЕООД чрез своя управител Г.К. е бил напълно наясно с нееднократно изявеното желанието на длъжника да плаща 3 доброволно задълженията си, не е било необходимо да инициира принудително изпълнение, за да събере вземането си, а просто да осъществи контакт с него, което е изключително лесно, предвид факта, че длъжникът е общественият доставчик на ВиК услуги в гр. София.
Осъществяването на контакт с длъжника преди образуване на изпълнително производство е било необходимо и с оглед на това, че взискателят е наясно, че не поддържа канцелария и служители на вписания в търговския регистър адрес на управление и за длъжника би било невъзможно да се свърже с него и да поиска съдействие, за да изпълни доброволно. Ето защо трябва да се заключи, че с поведението си „Софийска вода“ АД не е станало причина взискателят „Ф.С.Е.М.“ ЕООД да не се удовлетвори за вземането си чрез доброволно плащане, а причина за това е поведението на самия взискател, който освен че не е оказал необходимото съдействие, за да бъде извършено доброволното погасяване на присъденото вземане, е решил направо да образува производство за неговото принудително събиране, без да потърси длъжника, за който е бил наясно, че желае да изпълнява доброволно задълженията си, които са признати за съществуващи с влязъл в сила съдебен акт. Вярно е, че всеки кредитор има право сам да прецени как да събере своето вземане, но това не може да се допусне да става по начин, чиято цел е единствено пораждането на допълнителни, извънредни задължения за противната страна и съответно обогатяване на взсикателя с допълнителни суми, които могат да влязат в неговия патримониум, каквито са сумите за направени разноски за принудително събиране на вземането. В случая кредиторът „Ф.С.Е.М.“ ЕООД е можел да получи доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното производство и по този начин да защити най-бързо своя интерес, като това, което е трябвало да направи, е само да потърси длъжника. Той обаче без да направи това е подал молба за образуване на изпълнително дело, с което единственото, което се постига е да се увеличи размера на дълга на длъжника към него и към съдебния изпълнител с възникване на нови задължения за заплащане на разноски. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че действията на кредитора „Ф.С.Е.М.“ ЕООД по образуване на изпълнително дело срещу длъжника „Софийска вода“ АД, който е заявил изрично желание да плати доброволно задължението си, са предприети в нарушение на установения в чл. 3 ГПК принцип за добросъвестност. Кредиторът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, поради което и за него няма как да възникне вземане спрямо длъжника за възмездяване на направените разноски по изпълнението. С оглед на това и предвид факта, че длъжникът „Софийска вода“ АД със своето поведение не е станал причина за образуване на производството по изп.д. № 20239240400743 по описа на ЧСИ Г.К., то в негова тежест не възниква отговорност да заплати направените разноски по изпълнението по чл. 79, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното актът на съдебния изпълнител, с който е оставил без уважение искането да отмени постановлението си, с което е възложил в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД всички разноски по изпълнението, е неправилен и трябва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който постановлението за разноски да бъде отменено.
4
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ акт на съдебния изпълнител от 22.05.2023 г., постановен по изп.д. № 20239240400743 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Софийска вода“ АД да бъде отменено постановление от 06.03.2023 г., постановено по изп.д. № 20239240400743 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което разноските по изпълнението са възложени в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД и вместо него постановява: