Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1498 от 26.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32758/2023
Вид
Решение № 1498
Подписан
26.01.2024
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 71 · Наредба за трудоустрояване
  • чл. 73 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110132758 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Д. С., Е. С. С., Б. С. С. и В. И. А..

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците, в качеството им на наследници на И. Б. А. и на С. Б. С., за осъждането им да заплатят сумите, както следва:

- Срещу Л. Д. С. за 1/6 части от процесните задължения, представляващи сумите от: 128,78 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 33,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 3,29 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 0,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

- Срещу Е. С. С. за 1/6 част от процесните задължения, а именно: 128,78 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 33,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., както и сума за дялово 1 разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 3,29 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 0,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

- Срещу Б. С. С. за1/6 част от процесните задължения, а именно: 128,78 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 33,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 3,29 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 0,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

- Срещу В. И. А. за 3/6 части от процесните задължения, а именно: 386,34 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 99,57 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 9,87 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 2,40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателите на ответниците, в качеството им собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Лозенец, ул. „Драгалевска“ № 23, вх. Д, ет. 2, ап. 60, аб. № 278065. Претендира вземанията от ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-горе части. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.

В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове. На първо място оспорва основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира вземанията, като отричат наличието на облигационна връзка между страните. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност на част от претендираните суми. Сочат, че не са налице предпоставки за присъждане на лихви за забава, както и за цена на дялово разпределение. Оспорват факта на сключен договор между ищцовото дружество и фирма за дялово разпределение в процесния период. Възразяват и срещу 2 претендирания размер на вземанията.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД ангажира становище за основателност на предявените искове. Поддържа, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

3

От приетата по делото Заповед № РД-35-126 от 07.01.1981 г. на Председателя на ИК на СОНС процесният имот, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. „“ № , е определен като обезщетение за лицето Б А. С.. От приетото по делото удостоверение за наследници на лицето Б А. С., издадено на 01.01.1993 г. от Народен съвет при р-н „Лозенец“, че след смъртта му, настъпила на 05.11.1992 г. е оставил двама наследници по закон – С. Б. С. /син/ и И. Б. А. /син/, които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили процесния имот в равни части. От приложената по делото справка за родствени връзки на лицето И. Б. А. се установява, че същият е починал на 04.05.2019 г., като е оставил един наследник – неговата дъщеря и ответник в производството В. И. А., която на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН е наследила притежаваната от наследодателя й ½ ид. част от процесния имот. По делото е приета и справка за родствени връзки на лицето С. Б. С., от която се установява, че същият е починал на 04.08.2022 г., като е оставил трима наследници, а именно ответниците по делото Л. Д. С. /съпруга/, Е. С. С. /дъщеря/ и Б. С. С. /син/, които на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН са наследили притежаваната от техния наследодател ½ ид. част от процесния имот в равни части. Наследственото правоприемство не се оспорва от ответниците. Налага се извод, че притежаваните от ответниците ид. части от процесния имот са правилно посочени от ищеца, а именно:

3/6 ид. части за В. И. А. и по 1/6 ид. част за всекиго от останалите трима ответници Л.

Д. С., Е. С. С. и Б. С. С..

Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са собственици на процесния имот в процесния период, респ. потребители на топлинна енергия.

Неоснователно е направеното възражение, че същите не са реални ползватели на имота, както и че са адресно регистрирани на друг адрес. Посочените обстоятелства са ирелевантни относно качеството на потребител на топлинна енергия.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, не е имал отоплителни тела, а само един водомер за топла вода, подменен на 01.07.2020 г. За периода от м. 05.2019 г. до м.

04.2021 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на водомерите, като на 05.10.2000 г. било изключено отоплението на стълбите. Поради факта, че имотът е бил без отоплителни тела, топлинна енергия за отопление на имота не е начислявана. Поради неосигурен достъп, топлата вода в процесния период е била начислявана на база потребители (за 1 лице) по 140 л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, заедно с допълнително количество 8,53 куб. м., тъй като съгл. ал. 3, т. 2 от посочената разпоредба разликата между отчетеното количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за БТВ, и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода и начислените по ал. 2, т. 2 количества се разпределя съобразно нормативно установена формула, приложена в процесния случай. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. Начислявана е единствено ТЕ, отдадена за сградна инсталация на база пълен отопляем обем на имота съобразно Наредба Е-РД-04-1. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ за сградна инсталация напълно съответства на отчетената от общия топломер, като е спазен предвиденият ред за изчисление в нормативната уредба. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че въпреки, че е налице пропуск за проверка на топломера през 2020 г., тъй като такава е извършена година по-късно, през 2021 г. и е бил технически изправен, то може да се направи извод, че през целия процесен период е бил годно за измерване средство, тъй като е невъзможно той да се 4 повреди, да работи известно време, отчитайки неточно, и след това сам да се поправи през 2021 г.