Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 751 от 15.09.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 413/2026
Вид
Определение № 751
Подписан
15.09.2026
В сила
15.09.2026
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Захари Илиянов Захариев, Веселина Любенова Павлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 751 гр. Враца, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Захари Ил. Захариев Въззивно частно гражданско дело № 20261400500413 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от В. Т. В., действащ чрез пълномощника си В. З., адвокат от АК-Враца, срещу определение с рег. № 399/13.05.2026 г., постановено по гр.д. № 365/2026 г. по описа на РС-Мездра, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Луковит.

В частната жалба се изтъкват съображения, че обжалваното определение е неправилно, предвид противоречието му с нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, като същото следва да бъде отменено и делото да беда върнато на Районен съд – Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се доводи, че съдът неправилно е определил местната подсъдност, позовавайки се на удостоверения издадени от Кметство ***, за настоящ адрес на децата П. В.а Т.а с ЕГН: **********, Т. В. Т. с ЕГН: ********** и В. В. Т. с ЕГН:

**********, трите от дата 16.01.2026 г. с посочен настоящ адрес ***. Твърди се още, че децата никога не са живели на посочения адрес, както и че промяната на адресната им регистрация е извършена без знанието и съгласието на техния баща – В. Т. В..

Към жалбата са приложени служебни бележки за две от децата, от които се установява, че П. Т.а се обучава в *** – *** от първи клас през учебната 2022/2023 г., като към настоящия момент продължава обучението си в същото училище в дневна форма на обучение като ученичк в IV клас. Детето Т. Т. се обучава в *** – *** от първи клас през учебната 2024/2025 г., като към настоящия момент продължава обучението си в същото училище в дневна форма на обучение като ученик във II клас.

Направено е доказателствено искане за извършване на проверка от 1

Социална служба „Закрила на детето" ***, която да отговори на въпросите, къде живеят децата П. В.а Т.а и Т. В. Т., в кое училище учат и от кога.

Препис от частната жалба е бил връчен на Й. Р. Н., която чрез упълномощения си адвокат Р. М. М. от АК – Ловеч, в законоустановения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, е депозирала отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и излага съображения за правилността и законосъобразността на обжалваното определение.

В отговора се твърди, че дори да се приеме за установено настоящото пребиваване и обучение на две от децата да е в село Брусен, в частната жалба не се оспорва обстоятелството, че третото дете В. В. Т. живее при нея, на настоящия си адрес в село Петревене. Навеждат се доводи, че не следва да се разглежда делото за родителски права по отношение на различните деца от различни съдилища, както и че най- благоприятно би било да се разгледат от РС Луковит.

На осн.чл.278, ал.2, изр.2 от ГПК съдът служебно е изискал изготвянето на актуален социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – *** и Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Луковит.

Врачански окръжен съд като съобрази твърденията на страните, както и служебно събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от В. Т. В., в качеството му на баща и законен представител на децата П. В.а Т.а, Т. В. Т. и В. В. Т., с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

В срока за отговор ответницата Й. Р. Н. е направила възражение за местна неподсъдност, като е изложила аргументи, че компетентен да разгледа спора е районният съд по настоящия адрес на децата, който към момента на подаване на исковата молба е в с. Петревене, общ. Луковит. В подкрепа на възражението са представени официални удостоверения за настоящ адрес на децата.

Въз основа на представените доказателства с определение Районен съд – Мездра е приел възражението за основателно, прекратил е производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Луковит.

Определението е обжалвано с частна жалба от ищеца В. Т. В., по която е образувано настоящото производство.

С определение № 618 / 13.08.2026 г. по разглежданото дело ОС – Враца е констатирал, че подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Със същото определение съдът е задължил Дирекция „Социално подпомагане“ – *** и Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Луковит да извършат проверка и да представят социални доклади относно актуалното фактическо местопребиваване и жизнената среда на децата П. В.а Т.а и Т. В. Т., 2 като установят къде пребивават, с кого живеят, от кого преимуществено се полагат грижите за тях, от кога и за какъв период пребивават на съответното място, както и какви са семейните и социалните им връзки с населеното място.

В изпълнение на посоченото определение от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Луковит е постъпил социален доклад с вх. № 6546/28.08.2026 г. От изложените в него данни се установява, че към момента на извършване на проучването децата П. и Т. фактически пребивават при баща си В. В., който полага непосредствените ежедневни грижи за тях. При извършване на проверката при бащата е присъствало и третото, най-малко дете – В. В. Т.. От данните в социалния доклад се установява, че пребиваването му при бащата е било за кратък период от време, като за него основно се грижи неговата майка – Й. Н..

Установено е още, че П. и Т. имат изградени социални връзки в с. Брусен, познават средата, в която живеят, поддържат контакти със свои връстници и имат създаден приятелски кръг. Посочено е още, че през учебната 2026/2027 г.

П. ще бъде ученичка в V клас, а Т. – в III клас на *** – ***.

На 02.09.2026 г. в деловодството на Окръжен съд – Враца е постъпил и социален доклад с вх. № 6672, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – ***. От същия се установява, че децата П. и Т. пребивават постоянно в ***, като основните ежедневни грижи за тях се полагат от бащата, с активната подкрепа на неговите родители. В доклада е отразено, че децата са отглеждани и живеят в с. Брусен от раждането си до настоящия момент. Те са посещавали детска градина в населеното място, а понастоящем посещават училище в ***.

От данните в доклада се установява още, че децата са трайно свързани с бащата и неговото домакинство в с. Брусен, където са изградили устойчива социална среда и контакти с връстници както в населеното място, така и в училището, което посещават. Установени са и близки отношения с бабата и дядото по бащина линия, които активно подпомагат бащата при отглеждането им.

По отношение на образованието на децата в социалния доклад е посочено, че през учебната 2026/2027 г. Т. ще бъде ученик в III клас, а П. – в V клас на *** – ***. Тези данни се подкрепят и от представените по делото служебни бележки, издадени от *** – ***, които кореспондират с констатациите в социалния доклад и допълнително обосновават извода, че децата са трайно свързани с населеното място и изградената там социална среда.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният състав намира частна жалба за основателна. Съображенията за това са следните:

В разглеждания случай предмет на защита са правата и интересите на три ненавършили пълнолетие деца, родени от съвместното съжителство на страните, които към момента на предявяване на исковата молба имат различно фактическо местопребиваване. Две от децата – П. В.а Т.а и Т. В. Т. – живеят в 3

***, а третото дете – В. В. Т. – живее в ***.

Местната подсъдност в производството по чл. 127 от Семейния кодекс е определена по настоящия адрес на детето. Тази специална местна подсъдност е въведена с оглед гарантиране защитата на най-добрия интерес на детето, като осигурява разглеждането на спора от съда, който се намира в най-тясна връзка с неговата обичайна жизнена среда и разполага с възможност непосредствено да извърши необходимите процесуални действия с участието на детето и компетентните органи по закрила. Ето защо съдът следи служебно за спазването на правилата за местна подсъдност.

При наличие на спор относно мястото, където детето действително пребивава, съдът е длъжен да изясни този релевантен за подсъдността факт посредством всички допустими и относими доказателствени средства.

От материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд е формирал извода си за местната подсъдност въз основа на представените удостоверения за настоящ и постоянен адрес на децата, без да бъдат събрани доказателства относно мястото, където те фактически пребивават към релевантния момент.

Настоящият съдебен състав не споделя разбирането, че отправна точка при преценката на местната подсъдност следва да бъде настоящият адрес на детето, вписан в регистрите на населението. В производството по чл. 127 СК съдът следва да се ръководи от фактическото местопребиваване на детето.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, „настоящ адрес на дете“ е адресът, на който то пребивава. Систематичното тълкуване на тази разпоредба, във връзка с § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия закон, дефиниращ понятието „най-добър интерес на детето“, налага извода, че законодателят отдава значение на действителната жизнена среда на детето и на мястото, където то фактически живее и изгражда своите семейни, социални и образователни връзки, а не единствено на извършената административна адресна регистрация.

Ето защо формалният акт на адресна регистрация не е самостоятелно и достатъчно основание за определяне на местната подсъдност. Същият може да съвпада с действителното местопребиваване на детето, но е възможно и да е извършен едностранно от единия родител, без фактическа промяна на обичайната жизнена среда на детето. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че временното пребиваване на детето на друго място не обуславя промяна на неговото обичайно местопребиваване.

В тази насока с Определение от 01.03.2021 г. по ч. гр. д. № 254/2021 г. на Върховния касационен съд е прието, че удостоверението за постоянен и настоящ адрес на детето не обвързва съда, а представлява доказателство, което следва да бъде преценявано съвкупно с всички останали доказателства 4 по делото. Административните действия на родителите, с които се декларира един или друг настоящ адрес на детето, не могат сами по себе си да имат решаващо значение за определяне на местнокомпетентния съд, доколкото при определяне на подсъдността следва да се съблюдава фактическото пребиваване на детето.

С оглед на изложеното и предвид легалните дефиниции на понятията „настоящ адрес на дете“, съдържаща се в § 1, т. 15 и "най-добър интерес на детето" съдържаща се в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, компетентен да разгледа спора е съдът в съдебния район, в който се намира мястото, където децата действително живеят.

В случая П. В.а Т.а и Т. В. Т. фактически живеят в ***, поради което по отношение на тях компетентен е Районен съд – Мездра. Третото дете – В. В.

Т., е родено на *** и по данни по делото пребивава в ***.

При преценката на конкретната хипотеза следва да се съобрази и обстоятелството, че предмет на производството са свързани въпроси относно местоживеенето на трите деца, упражняването на родителските права и личните отношения с тях. Тези въпроси са обусловени от една и съща фактическа основа, поради което следва да бъдат разгледани в тяхната взаимна връзка, с оглед цялостното изясняване на семейната среда и преценката на най-добрия интерес на всяко от децата. Разглеждането им в рамките на едно производство същевременно създава необходимите предпоставки за избягване на противоречиви съдебни актове по взаимно свързани въпроси.

Особено значение при преценката на конкретната хипотеза има и възрастта на децата и произтичащият от нея различен подход при установяване на техните интереси. П. В.а Т.а, родена на ***, е навършила 10 години, поради което съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. следва да бъде изслушана, освен ако това би било против нейния интерес. От значение за преценката на местната подсъдност е и обстоятелството, че именно това дете, за което законът предвижда форма на участие чрез изслушване, фактически живее в ***, т.е. в съдебния район на Районен съд – Мездра. Това обстоятелство има пряко значение за възможността за реално, непосредствено и ефективно упражняване на правото му на участие в производството и следва да бъде съобразено при определяне на съда, пред който делото да бъде разгледано.