Определение № 380 от 28.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. Варна, 28.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500179 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, гр. Русе срещу Решение № 262836 от 19.11.2021г. постановено по гр.д. № 16442/2020г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по предявения от „Трафалгар“ ЕООД, ЕИК ****** срещу „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, ЕИК 103886168 е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в с. Ново Оряхово, общ. Долни чифлик, обл. Варна, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ на целия имот от 928 кв.м. и при граници на целия: ПИ ***; *** и *** и с площ на реалната част от 917 кв.м. и при граници на частта: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и останалата част от ПИ ***, която реална част е заключена между точки с лилав контур А-Б-В-Г на комбинирана скица № 6 към заключението на съдебнотехническата експертиза на л. 187 от делото, която приподписана от съда съставлява неразделна част от решението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че правилно съдът установил фактите по делото, а именно, че през 2004г. процесният имот, идентичен с имот – дворно място с площ от 945 кв.м., представляващо регулиран парцел V-73, е придобит от дружеството въззивник на основание договор за покупко продажба от праводателите Иванка и Николай Михови, като не се е разпореждал с имота след това. Ищецът не е могъл да придобие от друго лице – несобственик по силата на сделката от 2006г., поради което представеният НА не го легитимира като собственик.

Правилно е установен факта, че закупените от ищеца три земеделски земи през 2006г. с обща площ от 16611 кв.м. с последващи промени в КВС са обединени в имот с ид.

1

521115.13.103, в който впоследствие са образувани четири нови имота с ид. ***;

***; *** и ***. От комбинирана скица № 3 към заключението е установено, че имот V-73 /930 кв.м./ в кв. 19 по РП от 1958г. попада в УПИ 013104, който от своя страна попада в обединен имот ***. Установено е, че е налице припокриване между имоти *** и *** с площ от 920 кв.м., а 8 кв.м. попадат в улична регулация. Между оградения на място терен с площ от 3899 кв.м. и УПИ 013104 с площ от 2984 кв.м. е налице частична идентичност за част от 2503 кв.м., с която те се застъпват, като две части с обща площ от 481 кв.м. на същия УПИ 013104 откъм северозапад и североизток остават извън оградения терен. Предназначението на 3008 кв.м. земеделска земя собственост на ищеца е променена на жилищна с Решение от 13-14.08.2008г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към МЗХ. От друга страна, за да породи ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването. Собственикът на търговското дружество въззивник и негов управител, както и съпругата му, са граждани на Великобритания и пребивават на територията на собствената си държава. Същите не са могли да узнаят, че дружеството ищец е придобило земеделска земя, като при преобразуване на същата в жилищна, са образувани ПИ, които засягат неговата собственост. Освен това придобития недвижим имот от въззивното дружество имот е в урбанизирана територия и не е могъл да узнае, че земеделска земя ще се нанесе върху неговия урбанизиран имот, както и че някой ще предяви претенции към собствеността му. Продажба на дружеството е реализирана на 29.08.2017г. и от този момент собственикът на дружеството Н.И.Х. също не е могла да узнае за намерението за своене на „Трафалгар“ ООД. През 2018г. въззивникът е инициирана процедура по изменение КККР, постановена със Заповед № 184110/12.05.2020г. на Изп. Директор на СГКК Варна. Ето защо действията по ограждане на територия от 3899 кв.м., в която попада и спорният имот през 2008г. не могат да се приемат за открито, явно, несмущавано и продължило 10-годишно владение на процесния имот. По никакъв начин добросъвестният собственик на имота не е могъл да узнае, че по отношение на него са предприети действия по окрупняване на територията, с намерение за своене. След 2008г. не е доказано владение. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът за собственост да се отхвърли с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата „Трафалгар“ ЕООД оспорва доводите в нея и обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа, че ирелевантно значение има чии граждани са собствениците на дружеството въззивник, доколкото същото е българско дружество. Последното не е положило никакви грижи за закупения имот от 2004г. и налице е била една „изоставена собственост“. При изкупуване на дяловете на дружеството, за да придобие имота през 2017г. Надя Христова не е посетила имота на място, а ако го е посетила е установила, че същия е ограден и достъпът до него – ограничен, но от 2017г. не е предприела никакви правни и фактически действия, за да влезе 2 във владение на имота. Плащането на данъци, както и декларирането на имота не са действия, които демонстрират грижа на собственика, не се включват в обективните действия на владението и не изразяват своене. Напротив, въззиваемото дружество е извършило редица правни и фактически действия, които несъмнено демонстрират намерение за своене.

Същото не само, че не е могло да знае, че придобива земята от несобственик, но е получило потвърждение на собствеността си с конклудентни действия от държавната и общинска администрация – проведени са редица административни процедури и са платени такси към община и държава за промяна статута на земята. Установено е по делото, че имотът на въззивното дружество е съществувал в строителните граници на населеното място до 1992г.

Към момента на придобиването му от ищеца през 2004г., имотът не е бил в строителните граници на селото, а е бил в землището на селото. „Трафалгар“ ЕООД е закупило процесната реална част като част от нива през 2006г. След обединяването на трите закупени от него ниви, новообразуваният имот става с площ от 16.611 дка и номер 013103. В периода 2006-2008г. ищецът предприел необходимите правни и фактически действия за изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ и от обединения имот се образуват 4 броя УПИ: 013104; 013105;

013106 и 013107. Със Заповед № 288/01.02.2008г. на кмета на община Долни чифлик е одобрен ПУП-ПРЗ за четирите УПИ. Издаден е Акт от Комисия на общинската администрация, че законовите срокове са изтекли, няма подадени възражения и заповедта е влязла в сила. Процесният имот – ид. 106 е реална част от имот с ид. 104, който е идентичен с УПИ 013104, предмет на ПУП-ПРЗ, одобрен с тази заповед. Имотът е ограден от ищеца през 2008г. и материализираната на място граница не е местена. Спорната земя е смитана от ищеца за негова собственост, била е платена цена за нея, всички заявени административни процедури са били одобрени от компетентните органи. Явното и несмущавано владение на имота датира от 2006г. Всички възражения, че владението не е могло да бъде демонстрирано спрямо собствениците на дружество, които трайно живеят извън България за неоснователни. Отправил искане поради това за потвърждаване на решението.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във въззивната жалба са обективирани доказателствени искания за допускане и приемане на писмени доказателства – платежни нареждания за платен данък собственост и такса битови отпадъци от 14.01.2021г. и от 15.12.2021г. и скица на имота. Същите са нови и не са могли да бъдат посочени и представени в срок в първоинстанционното производство, поради което са процесуално допустими по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ГПК и следва да се приемат, без представената скица.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК като писмени доказателства по делото, представените с въззивната жалба заверени преписи от платежни нареждания за платени от въззивника данък недвижим имот и такса битови отпадъци от 14.01.2021г. и от 15.12.2021г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за приемане като писчено доказателство по делото на Скица на поземлен имот № 15-826508-10.09.2020г.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4