Акт от 19.08.2019, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр.

Плевен,19.08.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА при секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело

№ 3061 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Й.С.Д. с ЕГН ********** *** против ОД на МВР Плевен. Ищецът твърди, че със заповед на Началника на ОД на МВР Плевен му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „*“ затова, че при извършена проверка в извънработно време управлявал МПС след употреба на алкохол. Твърди, че образуваното НАХД било прекратено и изпратено на РП Плевен, тъй като съдържа данни за престъпление. Твърди, че до момента не било доказано извършено от него престъпление. Твърди, че неправилно му било наложено дисциплинарното наказание и моли съда да я отмени и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.

В срока за отговор ответникът оспорва исковата молба. Твърди, че така подадената молба страда от пороци, тъй като не сочи защо заповедта е незаконосъобразна. Твърди, че представената искова молба не става ясно на коя дата е подадена, и вероятно е подадена след изтичане на двумесечния срок.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител и поддържа предявената искова молба. Представя писмени доказателства, че през периода, в който му е изтекъл срока за предявяване на исковата молба е бил болен и по обективни причини не е могъл да предяви исковата си молба в срока.

Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа направеното възражение, че исковата молба е предявена след изтичане на двумесечния срок, в който може да бъде подадена исковата молба, с която се оспорва Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение между страните. Твърди, че ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина и правилно и законосъобразно му е наложено дисциплинарното наказание. Твърди, че преди издаване на заповедта са спазени законовите изисквания и на ищеца са поискани писмени обяснения. Твърди, че наложеното наказание съответства на извършеното нарушение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените конститутивни искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност са с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.

В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника и че същото е прекратено. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение, съответно на наложеното дисциплинарно наказание „*“, както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

В случая между страните не е налице спор, че между тях е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 316з-2305/21.08.2015г., по силата, на което ищецът заемал длъжността „*“ в Сектор

Охрана на обществения ред и териториална полиция към Отдел „Охранителна полиция към ОД на МВР Плевен, както и че същото било прекратено със заповед №826/08.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Плевен, на основание чл.186, чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 т.10 предл. първо и чл.126 т.13 КТ вр. чл.2 ал.5, чл.17 ал.1 и ал.3, чл.18 и чл.22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чл.188 т.3 чл.189 ал.1 и чл.192 ал.1 КТ вр. чл.159 ал.2 ЗМВР и чл.330 ал.2 т.6 КТ, считано от 12.03.2019г.

Основният спорен въпрос между страните касае законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно чл.193 ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят изслушал ли е ищеца или приел ли е писмените му обяснения, и събрал ли е и оценил ли е доказателствата; наложено ли е дисциплинарното наказание в определения в чл.194 ал.1 КТ срокове, като в случая се прецени разпоредбата на чл.194 ал.2 КТ, а именно, че при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление; спазени ли са изискванията на чл.195 КТ при налагане на наказанието – с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага; връчена ли е срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването.

За установяване на спорните обстоятелства, съдът събра множество гласни доказателства. В показанията си свидетелите К* и В*, допуснати по молба на ищцовата страна твърдят, че са видели задържането на ищеца, но не и че е имал непристойно и арогантно поведение. Свидетелят К*твърди, че не е присъствал при спирането на автомобила на ищеца, а когато е пристигнал, ищецът вече е бил извън автомобила. В този смисъл са и показанията на В. В*, управлявал автомобила, в който е бил свидетеля К*. По делото не се установи безспорно на какво разстояние от инцидента са се намирали двамата свидетели К*и В*, тъй като показанията им в тази част са противоречиви, с оглед на което не може за се установи безспорно дали са имали обективна възможност да чуят разговора между ищеца и служителите на полицията.

В показанията си свидетелите С* К*и Г* Г* твърдят, че на 28.10.2018г. ищецът е управлявал лек автомобил с видими следи от претърпяно ПТП. Заявиха, че забелязали ищеца да управлява лек автомобил рано сутринта между 5,30 -6,00 часа, криволичещ от едната лента на платното в другата. След като разбрали, че по автомобила има следи от ПТП, го последвали и подали светлинен и звуков сигнал.

Свидетелите заявиха, че на кръстовището на бул.Д*П*и ул.*, ищецът пресякъл кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и продължил в посока към ж.п. гара. Твърдят, че успели да спрат автомобила на ищеца едва след пешеходната пътека преди сладкарница „Н*“, като след като излязъл от автомобила ищецът бил в неадекватно състояние, ритал и крещял, че е полицай. Двамата свидетели заявиха, че в близост е имало случайни минувачи, свидетели на инцидента, които се възмутили и питали дали действително ищецът е полицай. Свидетелите твърдят, че подобно поведение ищецът е имал и в болницата, където бил отведен, за да даде кръвна проба за употреба на алкохол. С* К* и Г*твърдят, че се държал грубо и арогантно пред дежурния лекар и отново повтарял, че е полицай, че всички го познават, че отново ще се срещнат. Двамата свидетели заявиха, че поведението му станало достояние и на граждани и предизвикало тяхното възмущение. Свидетелят К*заяви, че ищецът се е съпротивлявал, което наложило да бъде съборен на земята, бил във видимо нетрезво състояние и се държал неадекватно. Докато извършвали проверката, ищецът се съпротивлявал като ритал както самите служители на полицията, така и уреда, с който му предложили да му направят проба за алкохол и го повредил.

Съдът не кредитира показанията на К* и В*, тъй като същите противоречат помежду си, на свидетелските показания на свидетелите К* и Г*, както и на приложените обяснения на ищеца. К* твърди, че е спрели автомобила на около 3 – 4 метра, а свидетелят В*на около 10 – 15метра, поради което не е чул разговора между полицаите и ищеца. Показанията им, че между ищеца и двамата свидетели не е имало спор противоречат и на обясненията по реда на КТ, дадени от ищеца - видно е, че на въпрос №5 (лист 22), ищецът сочи, че е влязъл в спор с полицейските органи, понеже отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици.

Твърди, че изгубил самообладание и влязъл в спор с тях, докато в показанията си свидетелите на ищеца заявиха, че не са чули ищецът да спори с двамата свидетели при задържането си.

При така събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна, че при задържането си, ищецът е оказал съпротива като ритал и блъскал свидетелите Г*и К*. Съдът приема за установено от фактическа страна, че задържането му е станало достояние на случайни минувачи, които се възмутили от поведението му, защото той се е представял за полицай, при посещението в Центъра за спешна помощ, ищецът е казал, че е полицай, което предизвикало възмущение и в лекарския екип.

От правна страна съдът приема следното

: Не се спори между страните, че ищецът работи по трудово правоотношение в държавната администрация. Нормите на Закон за администрацията се прилагат и за администрацията на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Дейността на администрацията се осъществява от 1.държавни служители и 2.лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл.12 ал.1 и ал.3 Закон за администрацията служителите по трудов договор в администрацията са назначават по КТ на свободна длъжност в администрацията. За възникването, съществуване и прекратяване на трудово правоотношение се прилагат общите правила на КТ и специалните изисквания на чл.107а КТ. Длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която може да се заема по служебно или по трудово правоотношение.

Служителите в МВР са 1.държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, както и 2.такива, работещи по трудово правоотношение. Статутът на лица, работещи по трудово правоотношение в системата на МВР се уреждат при условията и реда на КТ и на ЗМВР – чл.142 ал.5.

Съгласно чл.159 ал.2 ЗМВР ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение при условията и по реда на КТ.

В

Раздел 541 в Национална класификация на професиите и длъжностите „*“ и с код 5414 3010 е посочена длъжността „*“.

Установява се от приложената Заповед №8121з-140/24.01.2017г., че Министъра на вътрешните работи е утвърдил класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142 ал.1 т.1 и т.3 и ал.3 ЗМВР. Установява се, че в Приложение №3 към същата са утвърдени длъжностите за лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, като в Раздел III „*“ е посочена длъжността „*“ с код по **

С оглед цитираната нормативна уредба, съдът приема, че ищецът заемащ длъжност по НКПД „*“ с код *, е работил по трудово правоотношение в МВР, бил е * и спрямо него се прилагат изискванията на чл.107а КТ.

Установява се от представения Протокол от 27.08.2015г., че ищецът е запознат с вътрешноведомствените нормативни актове на МВР, като в същият е цитиран Кодекс за поведение на служителите от държавната администрация. В чл.2 ал.5 от същия е предвидено, че „служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот.“ В Глава шеста е предвидено в чл.17, че при изпълнение на служебните задължение и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба. Служителят се стреми да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си. Съгласно чл.18, служителят не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на държавната администрация.

С поведението си, съдът приема, че ищецът е нарушил всички цитирани разпоредби, като е накърнил и уронил престижа на държавната служба. Поведението му е предизвикало възмущение у случайни минувачи, както и у дежурният лекарски екип в Центъра за спешна помощ, като ищецът се е държал арогантно и навсякъде е повтарял, че е полицай. Задълженията на служителя по Кодекс на служителите в държавната администрация не са изброени изрично в длъжностната му характеристика, но с оглед разпоредбата на чл.107а ал.21 КТ, при изпълнение на трудовите си задължения, служителите трябва да ги спазват. Съгласно чл.22 от същия, при неспазване на нормите на поведение в този кодекс, служителите носят дисциплинарна отговорност съгласно КТ.