Акт от 27.02.2020, Административен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 152 гр. Габрово, 27.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в закрито разпоредително заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА - ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА

ГИШИНА като разгледа докладваното от съдия Емилия Кирова-Тодорова адм. дело № 32 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Административен съд Габрово /ГАС/ е образувано по протест, подаден от прокурор в Районна прокуратура Севлиево, против Наредба за пожарната безопасност на територията на Община Севлиево, приета с Решение № 136 от 24.11.2009 г. на Общински съвет Севлиево по протокол № 10 от 24.11.2009 г. на същия орган на местно самоуправление, в сила от 1.01.2010 г., като се иска прогласяване на нейната нищожност, респективно постановяване на отмяната й като незаконосъобразна.

При извършената проверка относно редовността на протеста и съдържанието на представените по делото документи се установи, че същият е редовен и допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество с конституиране на страните и призоваването им в открито съдебно заседание.

Основните мотиви в Протеста се изразяват в следното: С приемането на процесната Наредба Общинският съвет на практика е разширил приложното поле на предоставените му с чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 1 от АПК компетенции, тъй като отношенията, които се регламентират с нея, не са предвидени да се регламентират по този начин със закон. Не е налице законово основание, даващо възможност на Общинския съвет да издаде подзаконов нормативен акт, уреждащ обществените отношения, свързани с пожарната и аварийна безопасност. При обсъждането и приемането й е действал ЗМВР, който не предоставя такива правомощия на органите на местно самоуправление.

Компетентността да уреждат тези отношения е предоставена на съответните министри. Липсата на законово овластяване на общинските съвети да решават подобни въпроси посредством подзаконови нормативни актове прави такива актове нищожни, издадени при липсата на компетентност.

На ответната страна следва да се укаже, че носи доказателствената тежест за съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон и че същите са приети при спазване на процесуалните правила за приемане на подзаконови нормативни актове.

Воден от горното и на основание чл.189, ал.1 чл.192 и чл.188 от