Решение № 372 от 12.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Ямбол, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330100973 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба от М. В. Г., лично и като майка и законен представител на детето В. Г. В., с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Г. В. В. от гр. С..

С молбата се твърди, че ответникът е баща на детето, който тормозил молителката и детето, психически и физически от десет години. В последните 3 месеца положението ескалирало със заплахи за живота на молителката, обиди, дори посягане. На 06.05.2026 год., когато ответникът дошъл да види детето, отново всичко се повторило.Същият не спрял да звъни и да заплашва. Молителката твърди се, че детето е присъствало на всички ожесточени караници и било против баща му да идва уж да го види. Обидите били към молителката и детето. Ответникът бил постоянно под влияние на алкохол и бил неконтролируем.

Постоянно идвал в дома на молителката, карал на сила да му отваря или я причаквал на работа. След като го пуснела в къщи, почвал да вика, крещи, чупи, блъска, дори и да я удря.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.Б.В.-А. от АК Я., чрез когото се поддържа молбата, като се иска от съда да уважи същата и да наложи мерки за защита както по отношение на молителката, така и по отношение на детето за максимално предвиденият срок, а и глоба съобразно тежестта на извършеното, не само на шести май.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на молбата на молителката, изразена лично и като майка и законен представител на детето В. В..

1

От фактическа страна:

Молителката е ангажирала по делото като писмено доказателство декларация по чл.9, ал.3 по ЗЗДН, лично и в качеството и на майка и законен представител на детето, че спрямо нея и детето В. многократно са извършвани актове на домашно насилие от ответника Г. В.

В..

Видно от приложените по делото справки, страните не са осъждани, и не се водят на *** към „ДКЦ1-Ямбол“ ЕООД.

Видно от приложения по делото социален доклад за детето В. Г. В., страните по делото са негови родители, като към настоящия момент основни грижи за него полага неговата майка, а детето е изразило желание да поддържа контакти със своя баща само ако той не употребява алкохол.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели, лицата П.И.Й. и А.К.К..

Видно от показанията на св.П.Й., същата познава страните от около десет години, били приятели. Последният случай на който била свидетел и не завършил добре бил на шести май. Били излезли, тя, съпругът и и М., когато дошъл Г.. Тъй като Г. бил *** решили да продължат празника у тях, където те ги поканили. Разбрали се след час-два да отидат до тях. Паркирали колата в съседна улица, след което свидетелката и съпругът и тръгнали към тях. След като приближили техния блок се чули много силни викове, и свидетелката и съпругът и решили да се приберат, тъй като и друг път ставали свидетели на техни скандали, като и към свидетелката имало агресия. 10-15 минути след като се прибрали на свидетелката се обадила М., и свидетелката решила да излъже, че и станало лошо, защото знаел, че ако и каже, че не са отишли заради това, което са чули, той ще обвини нея. Чували се псувни, чувало се из целия център. Свидетелката го познала по гласа. Прозореца бил отворен и се чувало, псувал я. На следващия ден свидетелката срещнала М., която я попитала защо не са се обадили на тел.112. Свидетелката казало защото знае, че М. имала страх от него, е че ще стане по-лошо. Г. бил агресивен и към М., и към детето, и към свидетелката веднъж. Заявявал че няма страх ни от полиция, ни от съд. М. споделила, че той нарушил издадената му заповед. Звънял и по телефона, писал и на детето заплашителни работи, че ако не оттегли М. молбата си за ограничителна заповед, ще станело много страшно. Това били думи ксъм М., а на детето че иска да го види, защото не може да му се обади. Пред свидетелката той заплашвал М., че ще я затрие, че ще я убие. Свидетелката чувал лично това и не веднъж. И детето присъствало на скандалите. Ответникът злоупотребявал с алкохол. М. се страхувала за себе си, както и за близките си и детето.

Видно от показанията на св.А.К., същата познавала М. от 15 години. Били ***. От около шест години живеела в Я., като Г. живял тук няколко месеца и после се разделили и останал да живее в гр.С.. На следващия ден, след шести май, свидетелката се чула с М. и от нея разбрала , че имало пореден скандал, имало обиди, псувни, заплахи. Миналата година станала свидетел и на физическо насилие, на 14.01., когато били на почивка заедно, детето 2 също било там. Търсил си *** и като не намерил станал агресивен към М., блъснал я, съборил я на дивана, ударил и шамар, а свидетелката се обадила на тел.112, но М. я спряла.

Детето било в другата стая, но чуло крясъците и станало свидетел, при което мъжът на свидетелката изкарал детето извън апартамента, в който били. Много пъти ставала свидетел как той обиждал и детето си, заплашвал М. че ще отнеме живота и, че ще я пребие, посягал и. Била свидетел как веднъж пиян, гол до кръста, стоял пред магазина и псувал на паркинга:

„***“. Звъннал на свидетелка и казал да предаде на М., че ако не оттегли жалбата си ще стане много лошо за нея. М. се страхувала, за нейния живот и този на детето, понеже той шофирал и в пияно състояние. Заплашвал М., че ще си отнеме и неговия живот, ако тя не го допуска, ако не го иска. Бил агресивен към всички хора, бил обществено опасен. Бил болезнено ревнив. болял корема. След тръгването на Калоян Станислава също се опитала да успокои детето.

С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество искането на молителката е основателно.

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.

Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.2 и т.3– тъй като ответника е лице с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство и има дете от него.

Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която освен друго се подкрепя от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства.

С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалите лица – М.

3

В. Г., лично и като майка и законен представител на детето В. Г. В.. По отношение на извършителят Г. В. В., следва да бъдат наложени следните мерки: чл.5, ал.1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, т.3 - забрана за извършителя да приближава пострадалите лица, обитаваното от тях жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца и по т.4- забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от осемнадесет месеца.

Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 ЗЗДН, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие и след оценка на риска – чл.15, ал.4 ЗЗДН. Съдът като извърши оценка на риска и при задени степен на риска по методика определена в ППЗЗДН, съответно - „нисък риск“, „среден риск“ и „висок риск“, в конкретния случай съдът установи „висок риск“, т.е. налице са идентифициращи рискови фактори, които са индикации за наличие на висока вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице със сериозни последици /вкл. заплаха за живота на пострадалото лице/, независимо от промяната на обстоятелствата /по всяко време/. Пострадалото лице няма ресурси или има ограничени такива да се справи с насилието. Също така съдът въз основа събраните гласни доказателства съобрази, че въпреки издадената от него заповед за незабавна защита ответникът е отправил закана към молителката чрез трети лица – св.К.

Ето защо като съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника насилие, начина и времето на извършване, вероятността от бъдещо посегателство, с оглед агресивния профил на извършителя установяващ се при извършената оценка на риска и събраните гласни доказателства, а писмени такива, съдът намери, че така определени като вид и обем мерки са нужни в максимално предвидения от закона срок за да изпълнят целите си, а имено защита на пострадалите лица.

В тази връзка, следва да се посочи, че мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността за извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и мотивиране на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.

С оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН, следва да бъде приспаднат срока на действие на мерките по издадената в производството заповед за незабавна защита № *** год., като се постанови, че срока на постановените от съда мерки е осемнадесет месеца считано от 12.05.2026 год.

На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на пострадалите лица следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.

4

След изменение на ЗЗДН и конкретно на чл.5, ал.4 ЗЗДН, изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., не се предвижда на извършителя на домашно насилие да се налага глоба, в която насока е искането на пълномощника на ищцата, поради което и съдът не налага такава на ответника.

При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол дължимата държавна такса в размер на 12.78 евро.

При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника и на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъде осъден да заплати на молителката сторените от последната разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,

РЕШИ:

УВАЖАВА молбата на М. В. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***, лично и в качеството на майка и законен представител на детето В. Г. В. с ЕГН ********** и на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА срещу Г. В. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., обл.Я., ул.“***, за извършен спрямо тях акт на домашно насилие, като налага следните мерки за защита: