Определение № 1022 от 17.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1022 гр. Благоевград, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500817 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по две частни жалби.

Частна жалба с вх.№3526/12.04.2023 г. е подадена от “Ю.Б.“АД, ЕИК***********, чрез адв. С. З., против Разпореждане №315/21.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№408/2023 г. по описа на РС гр.П., в частта с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу единия солидарен длъжник. В нея се поддържа, че изводът на заповедния съд, че той няма постоянен адрес в Р България, поради което срещу него не може да се издаде заповед за изпълнение е неправилен. В контекста на това възражение се излагат съображения за приложението на Кодекса за междунаровно частно право и Закона за българските лични документи. Въз основа на горното се иска отмяна на разпореждането в атакуваната част и постановяване на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу длъжника А. Г. А..

Частна жалба с вх.№6400/06.07.2023 г. е подадена от Й. Х. А. против разпореждането за незабавно изпълнение на паричните задължения по ч.гр.д.№408/2023 г. по описа на РС гр.

П.. В нея се възразява, че извлечението от счетоводните книги, което е основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, тъй като то не съдържа данни за усвояването и движението по кредита и за изпращането на уведомление до нея, че кредитополучателят не изпълнява задълженията си по договора за кредит. Твърди също, че не е дала съгласие за сключване на договора, както и че последният съдържа неравноправни клаузи. Ето защо жалбоподателката иска да се отмени по отношение на нея разпореждането за незабавно изпълнение.

Настоящият състав констатира, че частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и против подлежащи на обжалване съдебни актове. Същите отговарят на 1 изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо са редовни и допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни, поради следните съображения :

Производството е по реда на чл. 417 ГПК и е образувано по заявление с вх. № 2597/17.03.2023 г. от „Ю.Б.” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „В.“, ул. „О.П“ № 260, против длъжниците „Д.Ш.“ ЕООД, ЕИК *********, с управител А. Г. А., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Р.“ № 90 и съдлъжници А. Г. А., ЛНЧ **********, с посочен адрес гр. П., ул. „К.“ № 15, и Й. Х. А., ЕГН ********** , с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. „С.Г.“ № 43 за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, които солидарно да заплатят, следните суми:

- 60 000.00 /шестдесет хиляди/ лева - представляваща дължима главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № ***** от 18.10.2019 г. за периода от 07.11.2022 г. до 01.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда /16.03.2023 г./ до окончателното й изплащане; - 814.68 /осемстотин и четиринадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева – представляваща възнаградителна лихва, за периода от 06.10.2022 г. до 05.11.2022 г.; - 3 234.79 /три хиляди двеста тридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/ 1 лева – представляваща мораторна лихва, за периода от 05.11.2022 г. до 01.03.2023 г.; - 40.00 /четиридесет/ лева, представляващи такси за периода от 10.10.2022 г. до 01.03.2023 г.; - 1 281.79 /хиляда двеста осемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща заплатена държавна такса; - 2 931.72 /две хиляди деветстотин тридесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Заявлението е обосновано със сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № ***** от 18.10.2019г., по силата на който „Д.Ш.“ ЕООД има качеството на кредитополучател, а А. Г. А. и Й. Х. А. на съдлъжници по смисъла на чл. 121 и сл. от Закона за задълженията и договорите.

В атакуваното разпореждане заповедният съд е приел, че срещу физическото лице солидарен длъжник А. Г. А. не може да бъде разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист, тъй като справката за постоянен адрес за това лице сочи, че няма постоянен адрес на територията на Република България.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, в контекста на липсата на постоянен адрес на лицето, както и липсата на доказателства за обичайно местопребиваване в страната, са мотивирали съда да откаже издаването на Заповед за незабавно изпълнение по отношение длъжника А. Г. А..

Заедно с горното, заповедният съд е счел, че спрямо „Д.Ш.“ ЕООД и Й. Х. А., заявлението се явява основателно и го е уважил.

Въззивният състав споделя изложените съображения от първоинстанционния съд.

На първо място е безспорно от справката в НБД “Население“ към 21.03.2023г., че за 2 лицето А. Г. А. няма отразени данни. Изложеното означава, че не е вписан както постоянен, така и настоящ адрес на същия в Р България. Ето защо е реализирана хипотезата на чл. 411, ал.2, т.4 от ГПК, при която не може да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника А.

Г. А..

Липсват, както твърдения от заявител, така и доказателства към заявлението, за обичайно местопребиваване на територията на Р България на същото лице, като извод в обратния смисъл не може да се изведе от посочването в договора за кредит на негов адрес в страната. Заедно с това посоченото в договора удостоверение за постоянно пребиваване на А. Г. А. е издадено през 2012г., а към 2023г. той няма вписан настоящ адрес, т.е. място в страната, къдета живее. Липсват данни и за осъществявана в страната трудова или търговска дейност от него. Същият не е открит и на посочения в договора адрес и липсват каквито и да е данни за пребиваването му на територията на Р България. Ето защо според настоящия състав е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и по смисъла на чл. 411, ал.2, т.5 от ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в казуса не са приложими разпоредбите на Кодекса за международно частно право, тъй като длъжникът като гръцки гражданин е гражданин на Европейския съюз и пребиваването му в друга страна членка на Съюза се урежда от договорите и актовете на ЕС.

Въззивният състав намира за неоснователна и жалбата на длъжника Й. А., тъй като възраженията й по смисъла на чл. 419, ал. 3 във вр. с чл. 418, ал. 2, изр. първо от ГПК са необосновани. Видно е от съдържанието на извлечението от счетоводните книги на кредитора „Ю.Б.“ АД, че съдържа подробна информация за основанието, видовете и размерите на задълженията, както и за настъпилия падеж на същите, поради което е редовно от външна страна.

Останалите оплаквания на длъжника А. не се вместват в основанията за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, уредени в чл. 418, ал. 2, изр. първо и ал.3 от ГПК, поради което могат да бъдат обсъждани в исковото производство по установяване на вземанията, а не в настоящото.

По изложените съображения Разпореждане №315/21.03.2023г., постановено по ч.гр.д.

№408/2023 г. по описа на РС гр.П. следва да бъде потвърдено, както и разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №222/21.03.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №315/21.03.2023г. и разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №222/21.03.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановени по ч.гр.д.№408/2023 г.

3 по описа на РС гр.П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4