Решение № 146 от 13.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. С.З., 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20225500500165 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от „Е.Ю.“ ЕАД , гр.П., чрез юриск.Станимира Раева против Решение № 48 от 27.01.2022г. постановено по гр.дело № 3451/2021г. по описа на Районен съд С.З., с което се осъжда „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „*******, да заплати на „В.К.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „*******, сумата в размер на 532.28лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Извод З. - с. З., с ИТН ****, за периода 01.08.2016 - 31.08.2016 г., по фактура №**********/31.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 735 лв.

Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила.

Въззивното дружество счита, че събраните в производството пред първоинстанционния съд писмени доказателства, както и изслушаните съдебни експертизи не могат да формират крайни изводи за основателност на предявения иск, каквито са били обективирани в обжалваното решение.

Намира, че мотивите на първоинстанционния съд се свеждали единствено до убеждението, че щом измерването на електрическата енергия е извършено на ниво ниско, вместо на ниво средно напрежение, то е неправилно и поради 1 това цената за достъп не е дължима. Твърди, че независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или на ниво ниско напрежение, въззиваемият дължи заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор - било то „Е.Ю." ЕАД или „Е."ЕАД. Счита, че решението е постановено в противоречие със законовата регламентация на обществените отношения и по-точно начинът на определяне на цените за използваните мрежови услуги, като водещо за това дали се дължи или не цена за достъп до електроразпределителната мрежа е не правото на собственост на съоръженията, а именно това дали обектът на клиента е присъединен към електроразпределителната мрежа.

Претендира се отмяна изцяло на първоинстанционното решение, като съдът постанови ново, с което изцяло да отхвърли предявените искове от „В.К.“ ЕООД, както и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемият „В.К.“ ЕООД гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Е.М. от АК - С.З. е депозирал писмен отговор, в който вземат становище, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение потвърдено. Излагат подробни съображения.

Намира за несъстоятелни доводите на въззивника, че събраните в производството пред първоинстанционния съд писмени доказателства, както и изслушаните съдебни експертизи не можели да формират крайни изводи за основателност на предявения иск. Цитира константната практика на съдилищата по реда на чл.290 от ГПК. Твърди, че ЕВН ЕР ЕАД няма технически достъп до подстанция „Дъбово" за електропровод „З.", няма разходи по този достъп и няма техническо основание да калкулира на въззиваемия цена за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение. Сочи, че дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират като определената предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период и не зависят от нивото на напрежението. Намира, че извършеното от въззивника измерване е в нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което въззиваемото дружество не е имало задължение да заплаща начислената от ответното дружество цена за достъп до разпределителната мрежа.

Претендира оставяне в сила на постановеното решение, както и присъждане на направените по делото разноски във въззивната инстанция.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за 2 установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът „В.К.” ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № **** - Извод З. - с. З., който обект бил присъединен към електропреносната система Помпена станция „З.", собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собствения на дружеството трафопост на ниво средно напрежение (СН).

Ищецът твърди още, че за периода от 01.08.2016г. - 31.08.2016г. „В.К.” ЕООД заплатило на ответното дружество сумата 532,28 лв. по фактура № **********/31.08.2016 г., представляваща такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект, собственост на ищеца Извод З. - с. З..

Сумата 532,28 лв. по фактура № **********/31.08.2016 г. била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на средно напрежение /СН/, след който започвал собствения на ищеца „З.“ в ЗРУ на подстанция „Д., като измерването по този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до начисляване за заплащане на недължими суми.

Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно нормативната уредба, относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава 3 трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищцовото дружество било Извод З. - с. З., след който започвало собствения на ищцовото дружество електропровод/въздушно трасе, чрез който се захранвала Помпена станция „З.".

Във връзка с изложеното по - горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „В.К.“ ЕООД било отправяло няколкократни писмени искания от „Е.Б.“АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „Е.Б.“ АД писмо, ищцовото дружество било изпратило писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложени документи, за следните обекти:

Подстанция „Т.“ - извод „Венеция“ /т.е. за електропровод „Венеция“/; Извод „Рила“ - Вик - З.; - ПС Ханчето;

След получаване на писмото от страна на „Е.Б.“ АД, по отношение на Извод „Рила“ и Вик - З. била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН. „В.К.“ ЕООД било собственик Извод З. - с. З. и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.

Още едно доказателство за това, че „Е.Б.” АД признавали собствеността на ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно от процесната фактура, „Е.Б.” АД спирал да начисля такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - Извод З. - с. З.. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електропреносната мрежа, продължавала да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно.

Намират за безспорно, че ищецът е собственик на Извод З. - с. З. и прилежащия му електропровод, чрез който се захранвала Помпена станция „З.“. Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала на дружеството.

Твърдят, че „Е.Б." АД не бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на такса пренос, която към процесния период „Е.Б." АД не начислявали и съответно ищеца не заплащал към ответника. Доказателство за това била и самата процесна фактура, в 4 която липсвало начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.

Освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа. Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК“ ЕООД гр. С.З..

Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване.

Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.

29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване било единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа.