Определение № 43 от 26.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600013 по описа за 2024 година Производството е по глава ХХII НПК.

С протоколно определение от 05.12.2023 г. по НОХД № 369/2023 г., Кърджалийският окръжен съд e прекратил съдебното производство по делото, тъй като е приел, че са налице нарушения на процесуалните правила по чл.

249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснати в досъдебното производство – правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е бил привлечен в това качество.

Недоволно от определението, с което делото е било върнато на досъдебното производство, е останало държавното обвинение, което е подало протест с искане то да бъде отменено, а делото върнато на инстанцията за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в протеста доводи и след като провери атакуваното определение, прие че протестът се явява процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

С протестираното определение на ОС-Кърджали е било прието, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК и на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия по делото.

Настоящият съд намира, че НОХД № 369/2023 г. по описа на ОСКърджали е било образувано след внасяне на материалите по досъд. пр. № 23/2021 г. по описа на * с обвинителен акт в съда. Досъдебното производство при * е било водено срещу Е. Н. Н. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Правилно в атакуваното определение, първият съд е приел, че обвинителният акт не съдържа в достатъчна степен данни за всички елементи на вмененото на Н. престъпление, което затруднява правото му на защита.

Така както се сочи и в подадения пред настоящата инстанция протест, в заключителната част на обвинителния акт действително е било обозначено качествотото, в което е действал от името на процесната фирма Н., както и това, че избягването на установяването и плащането на данъчни задължения е било обвързано с определени фактури с конкретни издатели. В обвинителния акт, обаче, са налице непълноти относно деятелността на Н., които обосновават качеството му на субект на престъпление по чл. 255 ал. 1 от НК.

Не са изложени пълноценно факти и обстоятелствата, които имат отношение към съставомерността на деянието и деятелността на субекта на престъплението, доколкото прокурорът е застъпил в изложението си в твърде обобщен план информация само за броя на издадените от определени търговци фактури и тяхното осчетоводяване от страна на процесния търговец - ЕООД. Действително, както се сочи в протеста, при развиване на правни съображения във връзка с казуса, обвинението е изброило и определен набор от фактури, „издадени“ от „*“ ООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, но подобно изброяване няма как за замести липсата на описани в обстоятелствената част на обвинителния акт фактури, за които се сочи, че са порочни документи.

Задължение на прокурора е фактически да обоснове и правно да аргументира как Н. е осъществил от обективна и субективна страна всеки от елементите на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което не е сторено в изготвения обвинителен акт. В конкретно цитираните периоди, включени в продължаваната дейност, вменена на Н., се твърди, че е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения при отделните деяния. В обвинителния акт са били очертани разнообразни начини за извършване на формите на изпълнителното деяние на данъчно престъпление – избягване на установяване и плащане на данъчни задължения, но в обстоятелствената му част не се съдържат в пълнота фактически и правни изводи за действията, чрез които се твърди, че е избегнато установяване и плащане на данъчни задължения. Не са налице данните, чрез които може да се проследи причинната връзка между изпълнителното деяние и настъпилия резултат при действието на фигурата на посредственото извършителство. Всички фактически обстоятелства имащи отношение към съставомерната деятелност следва да намерят отражение във фактическото обвинение, доколкото от застъпения подход при обозначаване на инкриминираните фактури не става ясно конкретно с кои фактури се е снабдил Н. и на каква стойност е всяка от тях, кои конкретно фактури следва да бъдат включени при формирането на обощените общи стойности на фактури, които визира прокурора в обстоятелствената част на акта.

Изготвеният обвинителен акт не съдържа и правни изводи относно всички елементи от обективна и субективна страна за всяко едно от деянията, осъществени в условията на едно единно продължавано престъпление по чл.

255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото не става 2 ясно кои от посочените документи са такива с невярно съдържание и неистински документи.

Предвид изложените съображения, правилно първият съд е приел, че констатираните пороци на обвинителния акт водят до неясно и непълно обвинение и отнемат възможността на обвиняемия да го разбере в неговата пълнота и последователност, което има за последица нарушаване правото му на защита и се явява съществено отстранимо процесуално нарушение.

От друга страна, така изготвеният обвинителен акт не е годен да изпълни основното си предназначение – да очертае предмета на доказване в съдебната фаза. С оглед на това правилно първият съд е приел, че следва да прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения, посочени по-горе.

Ето защо, протестът е неоснователен, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 452 от 05.12.2023 г. по НОХД № 369/2023 г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е било прекратено съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3