Определение № 33524 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33524 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110101848 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 14390/17.07.2026 г. по гр. д. № 1848/2026 г. съдът е присъдил в полза на ответника „Н* М* И*“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 евро.

С молба от 10.08.2026 г. „Н* М* И*“ ЕООД е поискало изменение на Решение № 14390/17.07.2026 г. в частта за разноските, като присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение бъде увеличено от 4 000 евро на 5 000 евро. В молбата се поддържа, че последната сума представлява действително договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което е дори под определения от съда като ориентир размер съобразно Наредба № 1.

Посочва се също така, че производството се е отличавало с повишена фактическа и правна сложност, с оглед събраните доказателства, изслушаните експертизи и свидетели и извършените процесуални действия.

В срок не е постъпило становище от ищеца по молбата по чл. 248 ГПК.

От своя страна, във въззивната жалба въззивникът е направил искане за допълнително намаляване на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение, като е поддържал, че и определеният от първоинстанционния съд размер от 4 000 евро е прекомерен. По съдържанието си това искане има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. В отговора на въззивната жалба насрещната страна изрично е взела становище, като е оспорила искането за допълнително намаляване на адвокатското възнаграждение и е поддържала, че присъденият размер от 4 000 евро е обоснован и разумен.

1

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая и двете страни са заявили насрещни искания относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение – ответникът претендира увеличаването му до 5 000 евро, а ищецът – допълнителното му намаляване.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Гражданско отделение, 126 състав, след като обсъди възраженията на молителите и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след съобразяване на възраженията във въззивната жалба, както и в депозираната молба, не намира основания да ревизира, респ. да преповтаря, приетото в цитираното решение от 17.07.2026г. в частта му за разноските. При постановяване на решението съдът вече е обсъдил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е извършил преценка, както на минималния размер съгласно Наредба № 1, така и на фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и продължителността на производството.

При тази преценка съдът е приел, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 5 000 евро не съответства в пълна степен на обема на извършената процесуална работа и конкретните особености на производството, поради което е определил като справедлив и разумен размер сумата от 4 000 евро. Не са изложени нови обстоятелства, които да обосновават различен извод от вече направения от съда при постановяване на решението.

Същевременно не се установяват основания и за допълнително намаляване на вече определения размер от 4 000 евро, който съдът е преценил като съответстващ на извършената процесуална работа и на конкретната сложност на спора.

Ето защо съдът намира, че постановеното решение в частта относно 2 присъденото адвокатско възнаграждение не следва да бъде изменяно, поради което и двете насрещни искания по чл. 248 ГПК следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Н* М* И*“ ЕООД, с вх. № 250286/10.08.2026г. за изменение на Решение № 14390/17.07.2026 г. по гр. д.

№ 1848/2026 г. в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника, инкорпорирано във въззивната жалба от 04.08.2026г., за допълнително намаляване на присъденото на „Н* М* И*“ ЕООД адвокатско възнаграждение под размера от 4 000 евро, имащо характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3