Решение № 514 от 09.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. П., 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330207074 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е второ по ред пред РС гр.

П., доколкото с Решение № 2389 от 21.12.2023 г., постановено по КАНД № 2494/2023 г. по описа на Административен съд гр. П. е било отменено Решение № 1226 от 10.07.2023 г., постановено по АНД № 3144/2023 г. по описа на РС гр. П. и делото е било върнато за ново разглеждане.

Обжалвано е Наказателно постановление № 211 от 18.04.2023 г. издадено от **** ,,Обществен ред и сигурност‘‘ в община П. с което на П. Г. И. с ЕГН:

********** е било наложено административно наказание глоба в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. И., чрез процесуалния представител адв. Т. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител ****Т. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото 1 доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 15.01.2023 г. около 10:29 часа в гр. П. на ул. ,,З.‘‘ срещу № **, като водач на лек автомобил ,,Волво‘‘ с рег. № *****, било установено, че същият паркира горепосоченото МПС, без удостоверено право /карта/ по образец, на място определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д 21.

Съставен бил фиш № 0002475825 в отсъствие на водача, в размер на 200 лева.

На 31.01.2023 г. П. И. подал възражение до началника на сектор ,,Общинска полиция‘‘ гр. П. срещу така наложената му глоба с фиш. С вх. № УРИ237200-2306 от 21.02.2023 г. било подадено и второ възражение. Извършена била проверка, която приключила с доклад от 28.02.2023 г. ведно с представена снимка, като възражението било счетено за неоснователно.

Поради това на основание чл. 39, ал. 3 ЗАНН бил съставен АУАН № 002459 от 13.02.2023 г. Впоследствие било издадено от процесното наказателно постановление с което на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер от 200 лева.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъстителката А. К., която потвърди отразеното от нея в АУАН. След предявяване на наличния по делото снимков материал заяви, че същият е изготвен от нея и това представлява процесния случай. Инвалидните места били маркирани с пътен знак и маркировка. И към настоящия момент имало поставен такъв знак, но същият бил преместен.

По инициатива на жалбоподателя бяха разпитани свидетелят Г.Й., който посочи, че живее в квартала и се сеща за процесния знак, както свидетелката В.А. – приятелка на жалбоподателя. И двамата свидетели заявиха, че липсвало маркировка на пътното платно, която да указва, че мястото е предвидено за паркиране на МПС с хора с увреждания.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите 2 събрани по делото доказателства. Следва да се отбележи, че въз основа на тях се установи, че върху платното за движение, тоест върху отреденото за паркиране място за хора с увреждания липсва пътна маркировка.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания.

В конкретния случай жалбоподателят П. И. е паркирал върху място отредено за паркиране на хора с трайни увреждания.

Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДвП е в насока, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съществен елемент от това се явява обстоятелството да е налице и водачът на съответното МПС и това да е необходимо за качването или слизането на пътници или товаро-разтоварни работи. Доколкото фишът е бил съставен в отсъствие на водача, се достигна до извод, че процесното МПС е било паркирано.

За да е налице паркиране, съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДвП е необходимо пътното превозно средство да бъде спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

Ето защо, се достигна до извод, че е било налице паркиране от страна на П. И..

За да е позволено паркирането на МПС върху места обозначение за хора с увреждания е необходимо да е изпълнен следния фактически състав, а именно да има лице, което е с трайни увреждания, като не е необходимо то да е собственик на процесния автомобил. Да е издадено нарочно такова 3 разрешение от съответната Община и най-важната предпоставка, лицето с трайните увреждания да се намира към момента в автомобила, тоест лекият автомобил да го обслужва. В случая, процесното МПС не е собственост на лице с трайни увреждания, но липсва най-важната предпоставка. Ето защо, би могло да се достигне до извод, че има извършено от жалбоподателя И. нарушение.

Според чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията /Наредбата/ местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г. ) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. Следователно съгласно цитираната норма мястото за паркиране на автомобили на хора с увреждания следва да е обозначено не само с пътен знак Д21, но и с пътна маркировка. Използван е съюзът "и", което означава кумулативно изискване и за пътен знак, и за пътна маркировка. Гореизложеното означава, че местата за паркиране на хора с увреждания следва да са обозначени и с пътен знак Д21, и с пътна маркировка с международен символ за достъпност, за да се считат за "места, определени за хора с увреждания". Няма доказателства на процесното място да е изпълнена пътна маркировка с международен символ за достъпност. По делото не се установява да са изпълнени кумулативните изисквания на закона, с оглед единствено обозначение с пътен знак „Д21“. След като фактите в хипотезата на правната норма на чл.25 от Наредбата не са доказани от административно-наказващия орган по начин такъв, че да може мястото, на което е установено нарушението, да се квалифицира като място, определено за хора с увреждания, то в хода на административно- наказателното производство е допуснато съществено нарушение и е нарушен материалния закон относно съставомерността на деянието. Това налага отмяна на решението и на НП. Налице е произнасяне по аналогичен случай на Административен съд гр. П., като в тази насока е Решение № 2398 от 21.12.2023 г., постановено КАНД № 2225/2023 г. по описа на 4

Административен съд гр. П..

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и извършените разноски за адвокат. Налице са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева по АНД № 3144/2023 г. по описа на РС гр. П., както и в размер от 400 лева по АНД № 7074/2023 г. по описа на РС гр. П..

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 211 от 18.04.2023 г. издадено от **** ,,Обществен ред и сигурност‘‘ в община П. с което на П. Г. И. с ЕГН:

********** е било наложено административно наказание глоба в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община П. да заплати на П. Г. И. с ЕГН: ********** сумата в размер от 800 /осемстотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по делото, от които 400 лева адвокатско възнаграждение по АНД № 3144/2023 г. по описа на РС гр. П. и 400 лева адвокатско възнаграждение по АНД 7074/2023 г. по описа на РС гр. П..

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5