Решение № 628 от 01.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Пловдив, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330200405 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-1030005843/11.08.2022г. на Началник сектор в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на К. Н. Й., ЕГН ********** от гр. П., ул. „К. Г.

Ц.“ № **, са наложени административни наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, както и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.147ал.1 от ЗДП, на основание чл.181 ал.1 т.6 от ЗДП, като на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата и в молба-становище, жалбоподателят Й. моли съда да отмени НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушения на материалния и процесуален закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.06.2022г. в 10:05ч. в гр. П., на „*** шосе“ срещу № *, с посока на движение от север към юг, жалбоподателят Й. управлявал личния си л. а. „П.“ с рег. № *****, като при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч и след отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на водача, била установена скорост от 133 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 83 км/ч. Нарушението, изразяващо се в превишаване на максимално разрешената скорост в населено място, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство /ATCC/ АRН САМ S1 120сса8 и фиксирано в снимков материал № 0025640. Във връзка с горното от страна на св. З. Н. Г., на длъжност полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, били предприети действия по откриване собственика на МПС, при което се установило, че това е жалбоподателят К. Н. Й.. Същият на 15.07.2022г. попълнил Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДП, в която посочил, че в качеството си на собственик на МПС с рег. № **** на процесните дата и час, а именно 28.06.2022г. в 10:05ч. автомобилът се е управлявал от него. Предвид това и след предявяване на нарушителя на снимковия материал, в който било фиксирано извършеното от него нарушение, свързано с превишение на скоростта при управление на МПС, на същия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GА № 590631/15.07.2022г. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, както и за такова на чл.147 ал.1 от ЗДП, тъй като при извършена проверка на МПС-то било установено, че същото не е представено на технически преглед.

Актът бил предявен на нарушителя и подписан без възражения. Такива не били депозирани и по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Й. са наложени административни наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, както и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.147ал.1 от ЗДП, на основание чл.181 ал.1 т.6 от ЗДП, като на основание Наредба № Із– 2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. З.

Н. Г. – актосъставител, които съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства - АУАН Серия GА № 590631/15.07.2022г., Протокол за използване на АТСС на дата 28.06.2020г., снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. с 2 приложение към него, Протокол от проверка № 40-СГ-ИСИС/29.09.2021г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, справка за регистрация и собственици на л. а. „П.“ с рег. № *****, Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДП от 15.07.2022г., справка за нарушител/водач относно жалбоподателя Й., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Относно нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДП:

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН. Не са констатирани нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, които да са съществени, да опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 28.06.2022г. В този момент, чрез заснетия видеоклип на административнонаказващия орган са били известни елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че тримесечният срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория, тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може да бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено 3 авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на нарочна декларация от страна на собственика на управлявания лек автомобил от дата 15.07.2022г., от който момент следва да се приеме, че нарушителят е бил известен. На тази дата е бил съставен и АУАН, т.е. в рамките на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Същевременно актът е бил съставен в едногодишния срок от извършване на нарушението, а НП - в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

Предвид гореизложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за категорично и несъмнено установено описаното в АУАН и НП административно нарушение на нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на 28.06.2022г. в 10:05ч. в гр. П., на „***** шосе“ срещу № *, с посока на движение от север към юг, жалбоподателят Й. е управлявал личния си л. а.

„П.“ с рег. № ***** със скорост от 133 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч, т.е. превишавайки разрешената скорост с 83 км/ч.

Във връзка с горното следва да се отбележи и това, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Й. е спазена процедурата, предвидена в чл.189 ал.5 от ЗДП. От страна на собственика на МПС е била попълнена декларация с приложено копие на свидетелство за управление, съдържащи данни за водача на МПС на процесната дата.

Извършеното нарушение по ЗДП е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, представляваща преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар.

„триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по смисъла на §6 т. 65 б.„б“ от ДР към ЗДП, временно разположено на пътя.

За АТСС се доказа, че е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 07.09.2017г.

Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на 4 одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол, с която е било заснето нарушението, тъй като тя е била в употреба към 28.06.2022г. и е отговаряла на одобрения тип. За да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип.

Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта, е една година. По делото е наличен Протокол от проверка № 40-СГ-ИСИС/29.09.2021г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, с валидност една година, т.е. до 29.09.2022г. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.

За да е законосъобразно използването на мобилното техническо средство следва да са изпълнени изискванията, разписани в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбите на чл.10 ал.1 и ал.3 от същата, касаещи попълване на протокол за всяко използване на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда. В случая към материалите по делото е приложен Протокол за използване на АТСС на дата 28.06.2020г., който съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, посоката на задействане, режим на измерване.