Решение № 16 от 17.01.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Петрич, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20231230100568 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. С. Ц., ЕГН **********, село Сл., община Кр. област Бл. срещу „Р.Т.К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Ц.Б.

***“ № **, община П., област Бл., представлявано от Св. Ат. Бл., ЕГН **********, адрес и седалище съгласно Търговски регистър гр.П. ул.“П. Ф.“ № *.

Ищецът твърди, че считано от 09.06.2016г. е работила в дружествотоответник на длъжността шивач, на 8 ч.работен ден.

Твърди, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 21.11.2022 г. на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, по молба на ищцата поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение в настоящия казус и на основание чл.222, ал.3 от КТ работодателят дължи на ищцата обезщетение в размер на 2 брутни работни заплати или сумата от 1 420 лева, при размер на минималната за страната работна заплата за 2022 г. 710 лева.

Твърди се в молбата, че ответникът не е изплатил на ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

1

Ищцата твърди, че от 21.11.2022 г. ответникът я лъже, че ще й изплати обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. В тази връзка молителката изпратила на ответника , на 27.02.2023 г., по телефона, банкова сметка. Въпреки това обезщетението не й било заплатено.

Ищцата твърди, че сумата, която ответникът й дължи е по-голяма от претендираната, което щяло да се установи със съдебно-счетоводна експертиза.

Твърди се в исковата молба, че от 15.12.2022г. ответникът е в забава относно задължението да заплати на ищцата обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, поради което дължи на последната и сумата от 51 лева мораторно обезщетение с начален момент 15.12.2022 г. до 21.04.2023 г. Сочи, че размерът на обезщетението е изчислен въз основа на ПМС № 100/2012 г.

/отменено/, но чийто правила остават приложима съгласно ПМС № 494/6/2015 г.

С горното ищцата обосновава наличието на правен интерес от предявяване на претенциите да се постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на две брутни работни заплати на основание чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, равняващи се на 1 420 /хиляда четиристотин и двадесет/ лева /при размер на минималната работна заплата за страната за 2022 г. - 710 лева/, както и сумата от 51 /петдесет и един/ лева, представляваща мораторна лихва за забава на главницата, считано от 15.12.2022 г. до 21.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, от предявяване на исковете - 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В едномесечен срок ответникът депозира писмен отговор, с който заявява становище за допустимост и неоснователност на предявените осъдителни искове. Релевира подробни доводи за отхвърляне на исковете. Претендира съдебни разноски.

Ответникът твърди, че е изплатил на ищцата дължимите две брутни заплати във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, в брой, на ръка, в размер на 1 659,44 лева, за което ищцата се е разписала в разплащателната ведомост за месец ноември 2022 г.

Оспорва претенциите като недоказани и неоснователни. Счита, че в случая не се налице кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в чл.222, ал.3 2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с договорен процесуален представител. Поддържат предявените искове, сочат доказателства. По същество на делото пледират за уважаване на исковете като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

За ответника в съдебно заседание се явяват двама упълномощени процесуални представители, които поддържат отговора на исковата молба.

Сочат доказателства в подкрепа на заявената позиция. По същество на делото пледират за отхвърляне на исковете. Претендират съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

В хода на съдебното дирене съдът е допуснал изменение на предявените искове чрез увеличение на размера им, а именно за сумите от 1 471,12 лева обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното заплащане и 58,75 лева лихва за забава на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, считано от 15.12.2022 г. до 21.04.2023 г.

Като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в съвкупност, също доводите и възраженията на страните, в съответствие с чл.235, ал.2 от ГПК съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а събраните писмени доказателства – Трудов договор №30/09.06.2016 г., извлечение от разплащателна ведомост, водена от ответника, Заповед № 500/21.11.2022 г., установиха по несъмнен начин, че ищцата Р. С. Ц. е работила по трудово правоотношение с ответника „Р. Т. К.“ ЕООД, по силата на което е изпълнявала длъжността „машинен оператор шиене на облекла“. Страните уговорили срок на действие на договора 6 месеца /уговорен в полза на работодателя/, работно време 8 ч., основно месечно трудово възнаграждение 425 лева, платимо до 20-то число на следващия месец.

Страните не спорят, а събраните доказателства установиха по несъмнен начин, че след изтичане на уговорения 6 месечен срок, ищцата е продължила да изпълнява длъжността „машинен оператор шиене на облекла“ при 3 дружеството-ответник, т.е. трудовото правоотношение се е трансформирало в безсрочно.

Установи се по делото, че във връзка с подадено от ищцата заявление от 08.04.2022 г. е издадено Разпореждане № ********** /29.07.2022 г. по описа на ТП на НОИ гр.Бл., с което на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, на основание чл.68, ал.1, ал.2 КСО, навършена възраст 61 г. и 10 м., осигурителен стаж от III категория – 36 г., 7 м. и 1 д., считано от 01.07.2022 г.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че във връзка с подадена от ищцата молба, процесното трудово правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 500/21.11.2022 г., поради придобиване от работника на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е връчена на работника на 21.11.2022 г. , като с нея е разпоредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на две брутни възнаграждения. На тези обстоятелства сочат както съдържанието на неоспорената от страните Заповед № 500/21.11.2022 г., така и показанията на свидетелката Бл. /счетоводител в дружеството-ответник/, в частта в която се казва, че процесната Заповед № 500/21.11.2022 г. е издадена по повод молба на ищцата за прекратяване на процесното трудово правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че заповедта е връчена на ищцата в деня на издаването й, както и че на ищцата е заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Страните не спорят, а събраните доказателства непротиворечиво установиха по делото, че във връзка с прекратяването на процесното трудово правоотношение между страните на 21.11.2022 г. работодателят е изплатил на ищцата сумата от 240 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Спорно по делото е единствено обстоятелството изплатил ли е ответникът на ищцата обезщетение в размер на две брутни трудови заплати, във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със заповед № 500 /21.11.2022 г.

Ответникът твърди, че във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е начислил на последната обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 1 659,44 лева и е изплатил на същата такова в размер на 1400 лева в брой, за което плащане Р. Ц. се била разписала във ведомостта за 4 заплата за месец ноември 2022 г.

Ищцата оспорва твърдението на ответника като сочи, че подписът, положен от нейно име във ведомостта за заплати и обезщетения, изплатени на работниците на дружеството за месец ноември 2022 г., не е нейн, т.е. е неавтентичен.

Във връзка с оспорването автентичността на подписа, положен от името на ищцата във ведомостта за заплати и обезщетения, изплатени на работниците на дружеството за месец ноември 2022 г., по делото бяха събрани показанията на свидетеля Бл. и назначени две еднолични съдебно-счетоводни експертизи.

Съгласно първоначалната и повторната съдебно-счетоводна експертизи, които съдът изцяло кредитира с доверие като компетентни и обективни подписът, положен за Р. С. Ц. във ведомостите за заплати за месец ноември 2022 г., водени от ответника, не е автентичен – не е положен от ищцата Р. Ц..

В тази връзка съдът не кредитира с доверие, като недостоверни, показанията на свидетелката Бл. в частта, в която се сочи, че в деня на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на ищцата е заплатено в брой обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, за което ищцата се е подписала лично във ведомостта за месец ноември 2022 г.

Съгласно съдебно-счетоводното заключение по делото, което съдът изцяло кредитира с доверие като компетентно, обективно, неоспорено от страните и необорено от останалите доказателства по делото, последният пълен отработен месец на ищцата в дружеството-ответник е месец август 2022 година, за който брутното трудово възнаграждение на молителката е в размер на 735,56 лева. Съгласно допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по делото се установи, че положеният от ищцата труд през месец август 2022 г. е отразен в Таблица Форма 76 от работодателя съобразно Наредба за работното време, почивките и отпуските, т.е. начисленото и изплатено трудово възнаграждение за месец август 2022 г. е правилно определено.

По делото е изготвено и допълнително съдебно-графологично заключение, от което се установи по несъмнен начин, че подписите от името на ищцата Р.

С. в молба до ответника от 21.11.2022 г., в Заповед № 500/21.11.2022 г., Трудов договор № 30/09.06.2016 г. и Допълнително споразумение към трудовия договор са положени от Р. С. Ц..

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни 5 изводи:

Съгласно чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятие 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

В настоящия казус безспорно се установи, че процесното трудово правоотношение между страните е прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата, както и че към момента на прекратяване на правоотношението трудовия стаж на ищцата при ответника е бил 6 години. Т.е. несъмнено се установиха елементите от фактическия състав, визиран в предложение първо на горецитираната законова разпоредба.

На следващо място безспорно се установи по делото, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния /преди прекратяването на правоотношението/ пълен отработен месец – месец август 2022 г./ е 735,56 лева.

Съгласно чл.228, ал.1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел /вкл. и това по чл.222, ал.3 КТ/, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно установената непротиворечива практика на ВКС размерът на обезщетенията по раздел III, глава X от КТ се определя по правилата на чл.228 КТ, тълкуван с помощта на НСОРЗ. Същата практика приема, че като база за изчисление на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ следва да се вземе брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен от работника/служителя месец преди прекратяване на правоотношението, т.е.