Определение № 2457 от 28.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2457 гр. Варна, 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501017 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 24790/18.03.2025г. по описа на ВРС от Държавата, представлявана от ..., срещу Определение № 2521/24.02.2025 по гр.д. № 10743/2024г. на Районен съд Варна, с което на осн. чл.70, ал.2 ГПК е увеличена цената на предявения по гр. д. № 10743/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав иск от Държавата, представлявана от ..., срещу С. Д.

Д., с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на имот с идентификатор ... по КККР, находящ се в с. ..., община Д... и осъждане на ответника да предаде владението на ищеца от 4 984,30 лв. на 46 714,70 лв.

Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Твърди, че съдът не е следвало служебно да изисква данъчна оценка за имота, след като такава е представена с исковата молба. Сочи се, че не са изложени мотиви защо не се кредитира представената от ищеца данъчна оценка и на последния не е дадена възможност да заяви становище по събраните в тази връзка доказателства. Оспорват се представеното от ответника удостоверение за данъчна оценка, както и постъпилите служебно изискани от съда удостоверения. С жалбата са направени доказателствени искания.

Ответната страна по жалбата С. Д. Д. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение.

Варненският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на 1 страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Държавата, представлявана от ..., срещу С. Д. Д., с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на имот с идентификатор ... по КККР, находящ се в с. ..., община Д... и осъждане на ответника да предаде владението върху имота на ищеца. В исковата молба е посочена цена на иска – 4 984,30 лв., за какъвто размер на данъчната оценка на имота е представено удостоверение.

С отговора на искова молба ответникът оспорва цената на предявения иск и поддържа, че същата е 46 714,70 лв., като представя удостоверение за данъчна оценка за 44 357,30 лв.

Съдът служебно е изискал от Община Д... удостоверение за данъчна оценка на имота към 26.08.2024 г. /датата на исковата молба/ и такова е представено на 24.02.2025г., като данъчната оценка на имота е 46 714,70 лв.

С обжалваното определение съдът е увеличил цената на предявения по чл.108 ЗС иск от 4 984,30 лв. на 46 714,70 лв.

Настоящият състав на съда намира, че подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Цената на иска представлява паричната оценка на предмета на делото .

Въпросът за цената на иска може да бъде повдиган ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. С оглед на цената на иска се определя дължимата държавна такса за съдебното разглеждане на спора, както и неговата подсъдност. Разпоредбата на чл. 70, ал.

2 от ГПК е приложима в случаите, когато съдът определя по-висока цена на иска от посочената в исковата молба, какъвто е и процесният.

Настоящата инстанция намира, че районният съд правилно е изискал служебно удостоверение за актуална данъчна оценка на процесния имот към датата на предявяване на исковата молба. Съдът е длъжен служебно да следи за редовността на исковата молба, функция от която е съответната дължима държавна такса, както и за родовата подсъдност, която се определя от цената 2 на иска. Доколкото в случая е възникнал спор между страните по отношение на данъчната оценка, правораздавателният орган е следвало да го разреши, като това е станало именно чрез служебно изисканото удостоверение за данъчна оценка. Прилагайки разпоредбата на чл.70, ал.1, изр. 2 ГПК съдът е определил цената на иска, тъй като указаната от ищеца цена не съответства на действителната такава. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за кредитиране от съда на представените от ответника доказателства без да се даде възможност на ищеца да вземе становище, доколкото изводът за размера на данъчната оценка е основан на служебно изисканата за това информация.

Ето защо в случая е релевантна по-високата данъчна оценка - 46 714,70 лв., която е била валидна към момента на предявяване на исковата молба.

Неоснователни са и направените с жалбата доказателствени искания.

Наличната документация във връзка с декларирането на имота и издаването на всички удостоверения за данъчна оценка, критериите, по които са изчислени различните данъчни оценки, механизмът за изчисляване на данъчната оценка, както и кои лица са посочени по партидата на имота са ирелевантни за настоящия случай. Това е така, доколкото оспорването на данъчна оценка се реализира по административен ред, а не в настоящото производство. Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза също е несъстоятелно, тъй като цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на имота, за която са налице данни, постъпили от Община Д..., а не се определя по пазарната стойност на имота.

С оглед гореизложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 24790/18.03.2025г. по описа на ВРС от Държавата, представлявана от ..., срещу Определение № 2521/24.02.2025 по гр.д. № 10743/2024г. на Районен съд Варна.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4