Решение № 100 от 18.06.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Несебър, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20262150200176 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „ДД.С.” ЕООД, срещу наказателно постановление № 284 от 17.12.2025г. на кмета на О.Н. , с което на жалбоподателя на основание чл. 125 вр. чл. 129 от Наредба № 6 за опазване на околната среда на територията на О.Н., издадена от Общински съвет гр.

Несебър (Наредба № 6), за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 14 от Наредбата е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно, немотивирано и поставено при липса на доказателства относно авторството.

Акцентира върху нарушения на процедурата при съставяне на АУАН. Развива съображения в подкрепа на доводите си. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган - кмет на О.Н., чрез процесуалния си представител, заема становище за законосъобразност и правилност на обжалваното НП. Счита, че нарушението е доказано, а АУАН е връчен надлежно. Излага съображения в тази насока. Моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 22.08.2025г., около 14:00 часа, от служител в отдел „Екология“ при О.Н. – свидетелите Г.Ч. – старши експерт и Х. К. – старши експерт, бил извършен обход на територията на гр. Обзор.

На електрически стълб, намиращ се на ул. „Първомайска“ № 3, служителите на О.Н. възприели, че е поставен рекламен материал – обява, в който било вписано името на бар „А.Д.“ и телефонен номер за връзка. След тези констатации експертите при О.Н. посетили бар „А.Д.“, но установили, че е заключен и не намерили лице за връзка. Установили, че обектът се стопанисва от „ДД.С.“ ЕООД. Във връзка с предходна проверка от 18.08.2025г., св. Чаушева била провела телефонен 1 разговор с вписания в рекламния материал телефонен номер за връзка, с лице, което се представило като С.Т.С. – служител във въпросния бар, отговарящ за резервациите. В този разговор Стоянов заявил по телефона, че ангажимента за извършване на рекламна дейност е възложен на служители, работещи в „ДД.С.“ ЕООД, като ще уведоми управителя на фирмата за констатираното нарушение и съставянето на АУАН. На 22.08.2025г. не била осъществена връзка с него, или с представител на дружеството. Обектът бил посетен от проверяващите на 25.08.2025г., но той отново бил затворен и неработещ. На 25.08.2025г., в 09:00 часа, те посетили и седалището на дружеството в гр. ***, но не открили никой. От св. К., на 25.08.2025г. бил съставен АУАН серия А № 0005055 за извършено от „ДД.С.“ ЕООД нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 14 от Наредба № 6. АУАН бил съставен в отсъствие на представител на дружеството и бил изпратен за връчване чрез РУ Несебър, като бил връчен на 24.11.2025г. и в него били вписани възражения от управителя на дружеството. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Междувременно от други служители на отдел „Екология“ били съставени АУАН серия А № 0004953 от 18.08.2025г. и АУАН серия А № 0004958 от 18.08.2025г. (на л. 19 – л. 20 от делото) на лицето Ангел Цветанов Венциславов – за това, че поставил плакати, които рекламират участие на изпълнители в бар „А.Д.“.

От представени два броя удостоверение за въвеждане в експлоатация (на л. 35 – л. 36 от делото) се установява, че в периода 10.02.2026г. – 04.06.2026г. били въведени в експлоатация ново улично осветление на ул. „Люлин“ в гр. Свети Влас и ул. „Резвая“ в с. Равда – с възложител О.Н..

От показанията на св. И. („управител ресторант“ при „ДД.С.“ ЕООД) се установява, че през 2025г. той бил управител на „А.Д.“, като практиката за ангажиране на изпълнителни в обекта била, същите да се ангажират около година предварително, като от дружеството поемали ангажимент да посочат телефонен номер за резервации, а изпълнителя се занимавал с разлепянето на рекламни материали.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН серия А № 0005055 от 25.08.2025г., ведно с приложен към него снимков материал, заповед № 1664 от 03.12.2020г. на кмета на О.Н., АУАН серия А № 0004953 от 18.08.2025г. и АУАН серия А № 0004958 от 18.08.2025г., констативен протокол № Е-ГЧ-042 от 25.08.2025г., справка за трудови договори на И.В. И., удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10 от 10.02.2026г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 65 от 04.06.2026г.). Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта – Г.Ч. и Х. К.. За формиране на изводите от фактическа страна се кредитират и показанията на св. И.. В тази връзка вписаната в трудовия му договор длъжност „управител ресторант“ не може да разколебае показанията му, като той посочва, че длъжността му включва и управлението на бар „А.Д.“ (освен още няколко заведения, стопанисвани от дружеството). Т.е. съдът приема за доказано, че длъжността му е управител, а с оглед установеното, че съвместява тази длъжност по отношение на няколко заведения е логично направеното в трудовия договор вписване „управител ресторант“, което не изключва възможността тази длъжност да се съвместява и с управител на бар „А.Д.“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е 2 основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (арг. от чл. 129 от Наредба № 6) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Съдът счита, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По делото се установява, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството, означено в него като нарушител. Съставянето на АУАН по този ред е изключение от общото правило, че актът следва да се състави в присъствието на нарушителя и е допустимо само при реализиране на предпоставките в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на АУАН. От своя страна юридическите лица - търговци участват в гражданския оборот чрез мястото, където се намира управлението на дейността им (т.е. седалището) – чл. 12, ал. 1 от Търговския закон. Следователно при юридическите лица не съществува възможност да не могат да бъдат намерени по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като адресът им е публично известен и вписан в търговския регистър. Самите проверяващи също са били наясно с този адрес, а именно гр. ***. В същото време от тях е документирано само едно посещение на адреса – на 25.08.2025г. в 09:00 часа, при което не е бил открит никой. Липсват каквито и да е други действия, извършени от контролните органи по установяване на представител на дружеството жалбоподател и опит за съставяне на АУАН в присъствието му. Съдът намира, че с така документирането единствено посещение на адреса на 25.08.2025г. в 09:00 часа не се доказва осъществяването на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това посещение по никакъв начин не удостоверява, че нарушителят не може да се намери. Както се посочи адресът му е бил напълно известен и преди да се направи извод, че представител на дружеството не може да се намери, е било необходимо да се извършват повече от едно посещения на обекта и то в различни дни. Нещо повече – след като адресът на седалището на дружеството е публично известен, то за надлежно провеждане на процедура по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е било необходимо на този адрес да бъде изпратена покана за съставяне на АУАН, с която представител на дружеството да бъде поканен да се яви за съставянето му. По делото се установява, че такива действия не са били предприети.

Изводът е, че не са извършени действия, които да попадат в кръга на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, поради което не са били налице предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател. Последното е съществено нарушение на процедурата по съставяне на АУАН.

Съдът констатира и други съществени нарушения на процесуалните правила. Посочената като нарушена норма на чл. 13, ал. 1, т. 14 от Наредба № 6 въвежда забрана на територията на О.Н. за поставянето на рекламни материали – афиши, съобщения обяви, агитационни материали, стоки, стелажи и други н а стълбове, автобусни спирки, ел.табла, трафопостове, съдове за отпадъци и други неразрешени места. Съобразно чл. 125 от Наредбата з а нарушения на Наредбата, виновните юридическите лица с имуществена санкция. В случая забраната е за „поставянето“ на рекламни материали. В текста на АУАН и НП нарушението е описано като „поставен рекламен материал на електрически стълб“. Както се посочи – нарушението се осъществява чрез поставяне на съответния материал, но за ангажиране отговорността на юридическо лице следва да се установи, че материалът е поставен по инициатива именно на това юридическо лице. В текста на АУАН и НП такива факти не са изложени, като е отразена единствено констатацията за наличието на такъв материал и е посочено, че с него се рекламира бар „А.Д.“, който се стопанисва от „ДД.С.“. Липсва обаче констатация, че материалът е поставен по поръчение на посоченото дружеството, което е 3 част от фактическия състав на нарушението, при което може да се ангажира отговорността на дружеството. Последното е съществено нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН, тъй като без категорично посочване на тези факти правото на защита на жалбоподателя не би могло да бъде реализирано в пълнота.

Във връзка с горното – съдът приема, че нарушението е недоказано от материална гледна точка. Както се посочи – в АУАН и НП не е отразено, че конкретният материал е залепен по поръчение на дружеството-жалбоподател. Съдът намира, че липсват и доказателства в тази насока.

Единственият доказателствен източник, на който наказващият орган се основава, е изготвеният констативен протокол от 25.08.2025г., в който е вписано, че на 18.08.2025г. (т.е. преди датата на нарушението – 22.08.2025г.) бил проведен телефонен разговор с лицето С.Т.С. – служител в „А.Д.“, който заявил, че ангажиментът за извършване на рекламната дейност е възложен на служители, работещи във фирма „ДД.С.“. Това установяване обаче не е достатъчно, тъй като от една страна е неофициална информация, предоставена от служител, която е с твърде общ характер (става въпрос за рекламната дейност като цяло, а не конкретно за дейността, свързана с участието на изпълнителните в обекта). Наред с това тази информация е събрана на 18.08.2025г., а конкретното нарушение е извършено (според установеното в АУАН и НП) на 22.08.2025г. На практика няма как тази информация да се приеме за годна да обоснове тезата на наказващия орган в настоящото производство, тъй като е събрана преди датата на твърдяното нарушение, а всяко нарушение е самостоятелно и доказателствата за извършването му не могат да бъдат събирани преди самата дата на извършването му (тъй като към този момент не е било осъществено). От своя страна показанията на св. И. – управител на търговския обект (който би следвало да има по-конкретна информация от служители в обекта за начина на процедиране при участие на изпълнители) са категорични и са в насока, че самите изпълнители организирали дейността по разлепване на плакатите и рекламните материали. Вярно е, че става въпрос за показания на служител на дружеството-жалбоподател, но от наказващия орган не са събрани доказателства, които да ги оборят (обща информация, дадена при телефонен разговор със служител в обект „А.Д.“ и то 4 дни преди извършване на нарушението, не може да е категорично доказателство в тази насока). По преписката са налице данни, че на 18.08.2025г. е установено конкретно лице, извършващо фактическата дейност по разлепяне на плакати, рекламиращи участие на изпълнители в бар „А.Д.“, на което са съставени и актове за установяване на административно нарушение за тази дейност, а именно: Ангел Цветанов Венциславов. Въпреки, че конкретен извършител е установен, в хода на производството не са събрани доказателства (в преписката не се съдържат такива) дали става въпрос за служител при „ДД.С.“ ЕООД, или лице, действащо по инициатива на това дружество и дали отново това лице е разлепяло плакатите и на 22.08.2025г. След като проверяващите са установили съответното физическо лице, не е имало пречка да установят дали то е действало по инициатива на юридическо лице. Доказателства за такава проверка не са съставени и липсват в преписката, касаеща нарушението, предмет на настоящото производство. При това положение се налага извод, че не е имало пречка за събиране на достатъчно убедителни доказателства от наказващия орган, които да подкрепят тезата му. След като това не е сторено, то единствено проведеният телефонен разговор със служител в бар „А.Д.“ преди датата на нарушението се приема за недостатъчно доказателство за установяване отговорност на юридическото лице (още повече при събраните в хода на съдебното следствие доказателства в обратната насока – показанията на св.